ФенКа..Та
01-09-2007, 14:25
така...
харесвам едно момче от началото на година..с което бих казала..след като се засякохме веднъж в превозното спредство за даскало започнахме доста упорито да се гледкаме..всичките ми приятелки твърдяха,че ме харесва,но аз така и не им вярвах...един хубав ден си намерих причина и отидох да се запозная с него..и оттогава бяхме вече на "здрасти" усмивки и така нататък,но като че ли вече не ме гледаше така,както преди..като,че ли нещо се беше променило..и аз чувствах това..не след дълго се запознах и с неговия най-добър приятел..но това беше една мноого голяма грешка,защото в последствие от много приказки той разбра,че харесвам въпросното момче...друго момче,което ме харесваше пък...също от компанията разправяше,че всъщност те много често говорят за мен и че най-добрият приятел на момчето,което харесвам,е казал че съм тъпа и така нататък...но на мен не ми се вяваше много това да е истина,защото човека,който харесвам си идваше при мене и си говорихме...според мен си намираше и той поводи...но тук идва моментът,когато той прави нещо...било то несъзнателно или съзнателно,а аз го приемам като намек..или въобще като искрица в мрачния тунел...добре..ами сега?какво бих могла да направя...не мога винаги да се натрисам на въпросните момчета...пък и те се държат по по-различен начин...вярно гледат ме много често...но за мен вече това не значи нищо...как да се добера до въпросното момче... :cry:
харесвам едно момче от началото на година..с което бих казала..след като се засякохме веднъж в превозното спредство за даскало започнахме доста упорито да се гледкаме..всичките ми приятелки твърдяха,че ме харесва,но аз така и не им вярвах...един хубав ден си намерих причина и отидох да се запозная с него..и оттогава бяхме вече на "здрасти" усмивки и така нататък,но като че ли вече не ме гледаше така,както преди..като,че ли нещо се беше променило..и аз чувствах това..не след дълго се запознах и с неговия най-добър приятел..но това беше една мноого голяма грешка,защото в последствие от много приказки той разбра,че харесвам въпросното момче...друго момче,което ме харесваше пък...също от компанията разправяше,че всъщност те много често говорят за мен и че най-добрият приятел на момчето,което харесвам,е казал че съм тъпа и така нататък...но на мен не ми се вяваше много това да е истина,защото човека,който харесвам си идваше при мене и си говорихме...според мен си намираше и той поводи...но тук идва моментът,когато той прави нещо...било то несъзнателно или съзнателно,а аз го приемам като намек..или въобще като искрица в мрачния тунел...добре..ами сега?какво бих могла да направя...не мога винаги да се натрисам на въпросните момчета...пък и те се държат по по-различен начин...вярно гледат ме много често...но за мен вече това не значи нищо...как да се добера до въпросното момче... :cry: