atanakata
01-09-2007, 21:08
Край теб се рее самотата,
неволно бягаща от мен,
скоро е напуснала душата,
но оставила е дух сломен.
Безверие тъй силно ме преследва,
отчаян от живота съм сега,
със страх какво ли ще последва
заглеждам се във сивата мъгла.
А там съзирам тебе,
обгърната от тъмен мрак,
и чувам как сърцето стене -
опитваш да избягаш пак.
Разбирам те прекрасно, знаеш,
чувствам същата тъга.
Някога опита да покажеш,
че искаш пак да си сама.
Каза, че не ме обичаш вече,
че чувствата са отлетели в миг.
Сурово казах : "Чао, момиче!",
макар да съм си романтик.
Знаех, че съжаляваш,
че ще чувстваш празнота,
но колкото и да прощавам
душите ни ще скитат в самота...
Авторски стих
неволно бягаща от мен,
скоро е напуснала душата,
но оставила е дух сломен.
Безверие тъй силно ме преследва,
отчаян от живота съм сега,
със страх какво ли ще последва
заглеждам се във сивата мъгла.
А там съзирам тебе,
обгърната от тъмен мрак,
и чувам как сърцето стене -
опитваш да избягаш пак.
Разбирам те прекрасно, знаеш,
чувствам същата тъга.
Някога опита да покажеш,
че искаш пак да си сама.
Каза, че не ме обичаш вече,
че чувствата са отлетели в миг.
Сурово казах : "Чао, момиче!",
макар да съм си романтик.
Знаех, че съжаляваш,
че ще чувстваш празнота,
но колкото и да прощавам
душите ни ще скитат в самота...
Авторски стих