atanakata
01-09-2007, 21:09
В теб презирам красотата,
мразя себе си дори...
Как тежи ми на душата,
че пропит съм от лъжи.
Колко трудно е да кажа
в твойте искрени очи...,
истината да покажа...,
но обсипвам те с лъжи.
Може би това е слабост,
може да е твърда сила.
За някои това е гордост,
но аз отвътре гния...
Понякога така боли ме,
понякога съм с бистър разум,
но някога така рани ме,
че сега те силно мразя.
Но не мога да откъсна поглед
от невинното лице -
имам чувството за полет,
полет..., но с ръце.
Чак тогава осъзнавам,
че не мога да летя -
позамисля ли се, падам,
но започвам да вървя...
Авторски стих
мразя себе си дори...
Как тежи ми на душата,
че пропит съм от лъжи.
Колко трудно е да кажа
в твойте искрени очи...,
истината да покажа...,
но обсипвам те с лъжи.
Може би това е слабост,
може да е твърда сила.
За някои това е гордост,
но аз отвътре гния...
Понякога така боли ме,
понякога съм с бистър разум,
но някога така рани ме,
че сега те силно мразя.
Но не мога да откъсна поглед
от невинното лице -
имам чувството за полет,
полет..., но с ръце.
Чак тогава осъзнавам,
че не мога да летя -
позамисля ли се, падам,
но започвам да вървя...
Авторски стих