ТИ

[atanakata]

Седя в самотна стая

със няколко врати,

седя и си мечтая

до мене да си ти.



Коя врата да избера?

Дали пък аз не съм обречен?

Дали пък няма да сгреша?

Ще спра ли да обичам вече?



Пак краката ми се подкосяват.

Прав ли трябва да остана?

Във главата ми отново полудяват

мислите за тебе тъй желана.



Наново се опитвам да осмисля

простичкия си живот.

Обичам ли те? Да, но мисля,

че не заслужаваш толкоз кръв и пот.



Бях ранен и пренебрегнат,

от теб тотално съкрушен,

когато той се бе излегнал

върху гладкия ти бял корем.



Така погуби любовта ми,

погуби всичко ти за миг

и пуснах твойте нежни длани,

за да се върнеш с жален вик.

Авторски стих