atanakata
01-09-2007, 21:11
Гледам устните ти зажаднели,
поглеждам към часовника ти бял,
виждам, че стрелките му са спрели,
мисля си за погледа ти вял.
Любов и обич заслужаваш,
а не такива мрак и студ.
Не, не трябва да продаваш
душата си на този луд.
Защо? Не го разбирам.
Как може тъй да се държи?
Започвам чак да го презирам -
от топлотата на света да те лиши !
Хей, човече, осъзнай се.
Това момиче май не е за теб.
Може би когато си на двайсет
в гърдите ти ще има буца лед.
Тогава ти ще осъзнаеш
какво момиче си изгубил
и доста трябва да се каеш,
че любовта във нея си погубил !
Авторски стих
поглеждам към часовника ти бял,
виждам, че стрелките му са спрели,
мисля си за погледа ти вял.
Любов и обич заслужаваш,
а не такива мрак и студ.
Не, не трябва да продаваш
душата си на този луд.
Защо? Не го разбирам.
Как може тъй да се държи?
Започвам чак да го презирам -
от топлотата на света да те лиши !
Хей, човече, осъзнай се.
Това момиче май не е за теб.
Може би когато си на двайсет
в гърдите ти ще има буца лед.
Тогава ти ще осъзнаеш
какво момиче си изгубил
и доста трябва да се каеш,
че любовта във нея си погубил !
Авторски стих