Още няколко мои стиха

[atanakata]

Когато обичаш...

Когато обичаш,

сърцето ти трепва

и радостно дишаш -

светът те подкрепя.



Когато не плачеш

и знаеш, че можеш,

пак бързичко крачиш,

не се и тревожиш.



Красиво момиче

на пътя те спира.

Дали я обичаш?

Какво ли напира?



Какво да й кажеш?

Дали ще се смее?

А ти пък нехаеш.

За друга живееш !

Авторски стих




Умиращо сърце


Красивият миг

в ума ти се спира,

щастливият вик

веднага умира.



Объркано съзнание,

уплашено лице

на плачещо създание

с умиращо сърце.



Сърце, което плаче,

разкъсва се от болка,

защото няма начин

да обича толкоз.



Това сърце не знае

какво е туй любов,

макар животът да ухае -

аромат потаен, нов.



Знам, че ти се иска

да усетиш пак това,

не, което те потиска -

знам че искаш любовта.

Авторски стих





Любов


Небивало лишение

от нещо скъпо, мило.

Дали е то спасение,

дали те би спасило?



Дали това е краят

на нещо тъй красиво,

макар че всички знаят -

то вече не е живо.



Безкрайна е любов,

която в теб живее,

и щом си ти готов

тя в миг ще се излее.



Но таз любов потрепва

в тъй кървящото сърце,

и щом се то разцепва

ти придържаш го с ръце.



Горкото ти сърце желае

да може да обича пак,

пак да може да ухае,

но за жалост то не знае как...

Авторски стих




Дали тя прощава?


Сърцето боли те,

защото сгрешил си,

не спират сълзите,

и сладък, и мил си.



Сърцето прощава,

очите й нежни

така се надяват

да бъде6 копнежен.



Не ще се повтори

таз тягостна грешка,

не се и говори

в живота с насмешка.



Дали ще познае,

че тъй съжаляваш?

Дали ще узнаеш

дали тя прощава?

Авторски стих