PDA

View Full Version : Много хубава историйка



e_l_i_z_a
01-10-2007, 14:30
Тази история ме накара да се замисля.Взела съм я от един блог.Надявам се да ви хареса.

Колегата

- Отивам в склада да приготвям за зареждане- каза ти.
- Аз да идвам ли?- каза той усмихнат.

- Ела- отвърна ти и тръгна.

Не дойде. Не си и очаквала да дойде. Между колеги са позволени всякакви шеги, дори и по- пикантни. Така времето минава по- бързо и работният процес е по- приятен. А с теб се работеше лесно, всички колеги го казваха. Беше мила и добра, учтива и работлива. И дори да не беше в добро настроение никога не си го изкарваше на клиентите. А и това последното работно място ти харесваше. Нищо, че шефа и някой от колежките бяха кофти. Обаче той беше любимия ти колега. Бяхте се виждали веднъж на един рожден ден, но той не помнеше. Пък и защо ли трябваше да те помни. Ти го помнеше поради единствената причина, че си добра физиономистка.

Върна се. Застана до бара. Усмихна се и каза:

- Чаках те, а ти не дойде.

А той ти отвърна:

- Ако бях дошъл трябваше да те целувам.

Гледаше го онемяла. Все още се усмихваше, но въпреки това умът ти трескаво работеше. Какво искаше да каже, нима те харесваше? Зададе му въпроса. А той ти отвърна с едно простичко “да”. Обърка се, не разбираше. Мислеше, че се шегува. Гледаше го в очите и той те гледаше.

След като свършихте работа ти се прибра в дома си. Живееше сама. Ти мисли през цялата нощ. Нима е възможно да хареса точно теб? той се държеше малко дръпнато винаги и сякаш имаше прекалено голямо самочувствие. Беше красив и интелигентен, а и доколкото знаеше си имаше приятелка, а и ти не беше свободна. Нима не знаеше? Може би. Накрая заспа, мислейки си, че се е шегувал. Беше по- лесно да го вярваш.

На другия ден бяхте отново на работа заедно. Той започна с комплименти колко си красива. Ти започна да го разпитваш наистина ли смята, че си красива. Подмятахте си по някоя реплика, когато другите колежки ги нямаше. Ти приемаше всичко на шега, а и обръщаше всичко на шега. Някъде към края на вечерта той каза, че снощи не се е шегувал. Както не се шегува и сега. И иска да му повярваш. Наистина мисли, че си красива и наистина те харесва. Ти го попита дали иска да се прибирате заедно. Много неща искаше да си изясните. Той отвърна “Добре”.

Свършихте работа, той заключи и тръгнахте заедно. Беше топла пролетна вечер. Вървяхте и си говорихте. Сподели ти, че наистина те харесва. Искаше да му повярваш, молеше те да му повярваш. Ти беше объркана. Каза му коя си, приятелката на брата на неговия приятел. Беше негов ред да онемее. Не те помнеше от онзи рожден ден. Беше се натъжил. Имаше си принципи. Както и ти.


Ти вътрешно се проклинаше за съдбата. Приятел на брата на твоя приятел, на всичкото отгоре и колега. Все неща забранени, все неща, нарушаващи принципите ти. И въпреки всичко, той ти харесваше. По дяволите всичко, по дяволите. Вървейки бавно, и разказвайки животите си, бяхте стигнали до вас. Не искаше той да си тръгва. Както и той. Покани го да се качи. И той не отказа. Качи се. Продължихте да си говорите. Той знаеше, че ще напускаш, че ще работиш като масажистка това лято. Помоли те да му направиш масаж. Легна на твоето легло. Ти бавно започна. Харесваше ти да го докосваш. Боже, колко беше слаб. Харесваше му, но след петнайсет минути те помоли да спреш. Стана бавно, благодари ти, каза, че от теб ще излезе страхотна масажистка и се облече. Постоя още малко и реши да си ходи. Държеше се хладно, защото не знаеше как да постъпи. Спираше го твоя приятел. След време ти каза, че в него миг е желаел да прави любов с теб. Но и думичка не продума тогава.

Ти реши да го изпратиш, защото не искаше да си тръгва така. Слязохте. Придружи го. И тогава вън в тъмното ти каза:
- Ако не го направя тази вечер, никога няма да си го простя.

Той те гледаше неразбиращо. Тогава ти го целуна. Беше най- красивата целувка. Не искаше да свършва. Сякаш времето бе спряло. Беше го обгърнала с ръце и не искаше да го пускаш. Искаше всичко, а адски те беше страх. Искаше го неистово. Искаше да го обичаш, да си с него. Искаше, но нямаше да се случи. Разделихте се за тази вечер след много разменени целувки. Вече у дома, получи sms:

“Съжалявам само и единствено, че не правихме любов.”

За което и ти съжаляваше. Повече нищо не се случи между вас. И двамата с връзки, които не вървяха. И двамата разкъсвани от съмнения.


Ти напусна. Виждахте се единствено от време на време, когато ти отидеше там. Той продължаваше да те харесва и желае. Всеки път, когато те видеше, ти казваше, колко си красива и не пропускаше възможност да те докосне. След време ти научи, че се е разделил с приятелката си.


Но онази вечер остана в спомените ти да те топли. Да ти напомня, че едни от най- красивите неща са неизживените. Тях можеш да си ги доизмисляш, да ги допълваш и украсяваш. И никога не свършват, просто защото никога не са започвали. А ако и огъня не е изгаснал, може да опиташ даже и да ги разпалиш пак след време...

priti_kiti
01-10-2007, 14:42
Не е зле, но ето това

"Да ти напомня, че едни от най- красивите неща са неизживените. Тях можеш да си ги доизмисляш, да ги допълваш и украсяваш. И никога не свършват, просто защото никога не са започвали. А ако и огъня не е изгаснал, може да опиташ даже и да ги разпалиш пак след време... "

наистина ме накара да се замисля..

dance_with_devil_
01-10-2007, 15:33
da i az 6tqh da kaja su6toto....... =D>

sherry
01-10-2007, 16:56
Ми не е нищо особено историйската, но края ми харесва.
Да, вярно е, че забраните неща са сладки. Именно заради това много хора изневеряват на половинките си - както в тая история, защото един вид почти идеализират непознатия човек, знаят, че не трябва да са с него и това ги кара още по - силно да кръшнат. Не че другият е нещо особено, просто особен го прави фактът, че не трябва да има нищо общо с нас :roll: Странно.