Когато обичаш прекалено много

[He3HauKa]

Обичам го ,обичам го може би повече от себе си!Знам ,че това са много силни думи казани от едно 17 годишно момиче,но това е самата истина.Искам да е щастлив и много често пренебрегвам собствените си желания ,заради него.А на среща има само голи думи.Много е трудно да оставиш някой,с който си преживял най-хубавите моменти в живота си,който обичаш от дъното на душата си,за който се жертваш всеки ден.Аз се опитах ! Опитах се го направя щастлив,да изпълнявам всяка негова прищявка ,винаги аз се извинявам дори да не съм виновна,а той все пак намира нещо което да не му хареса.Толкова е обзет от параноята ,че го лъжа ,че се съмнява във всеки мой жест,усмивка,дума.... Ревността му ,ми пречи защото е вече прекалена.....Знам ,че ме обича.. виждам го в очите му.....прекалено много държа на него да го оставя... но как да го убедя ,че съм искренна ,че е единствен за мен ...Защото всеки ден неговите съмнения водят до жестоки караници нетипични за две 17 годишни деца....Всеки ми казва - ,,остави го''...но немога,та той е този който обичам,първата ми любов..... Как да си тръгна?Как да го променя ? :smt010

[LO6IQ]

Докажи му че го обичаш , покажи му колко скъп е той за теб ,с жестове , не с думи. :wink:

[ThePainIsReaL]

Миличка , обичам до болка , обичам до забрава ..
много добре те разбирам . Ти не можеш да си тръгнеш от него , не се и опитвай на този етап , много ще страдаш . Защо трябва да слушаш другите , слушай сърцето си . Как после ще го излекуваш , когато то ще се къса да бъде с него ?
Съгласна съм , че понякога хората , които са до нас , не са това , което ние искаме да са или винаги сме си мислили , че са .. Ние не можем да ги променим като цяло , но можем да поговорим с тях за това как се чувстваме и те , ако ни ценят , ще обърнат внимание на това .
Ти казваш , че и момчето те обича , тогава защо предаваш фронта ?
Вие се обичате , а ти нима заради моментни пречки ще се откажеш от тази любов ?
Недей ..

Но ако виждаш , че всичко клони към край , тогава си тръгни първа - наистина по-малко боли
Успех и добре обмисли нещата , преди да направиш някоя крачка напред !

[J^Lo^ass]

ne znam to4no va6ite otno6eniq no 6tom go obi4a6 si ostani s nego,obqsni mu tova koeto pi6e6 tuk,ako e dostaty4no razbran 4ovek 6te se opita da se promeni,6te go napravi zaradi teb..nali si sigurna 4e te obi4a
naistina e mn trudno da se promeni no ako poiska moje,az sym v podobno polojenie v momenta samo 4e tazi koqto trqbva da se promenq sym az ....i prosto znam ot li4en opit,pravi6 ujasni gre6ki i posle syjalqva6 za6toto pyrvo deistva6 a posle obmislq6 postypkite si

kysmet mila i ne se otkazvai..to liubovta za tova e nai-sladkata bolka

[koalka]

Напълно разбирам за какви чувства говориш, въпреки че съм по-малка от теб.Наистина не мога да не кажа, че постъпва зле и не знам на какво се дължи това, при положение, че ти се държиш прекрасно с него и го обичаш.Не знам още какво доказателство иска, че си му вярна и не го лъжеш.Предполагам караниците са породени от това, но те са излишни и той трябва вече да го разбере, защото по този начин те кара да страдаш, а не знаеш дали някой друг може да го обича колкото теб през останалото време от живота му.Това не е ясно.Не съм го изпитвала, но сигурно е много лошо да обичаш някой толкова силно и той по този начин да се отнася с теб.Знаеш ли, може би спри да му угаждаш за всяко нещо и да се извиняваш дори и да не си виновна, защото той може би и несъзнателно продължава да го прави и знае, че всеки път, когато се скарате, ти ще му се извиниш.Може би прекаляваш в това всичко да бъде добре и да сте заедно.Напълно разбирам, че го обичаш и би дала и живота си за него, но просто мисля, че не си заслужава усилието, което полагаш-той така и така не ти вярва.Незнам...може би греша.По глупав начин може да убие любовта ви...това недоверие или по точно съмнение.А ако не си му дала поводи, тогава незнам това от къде идва.

[I_ve7o]

koalka syglasna sam makar 4e sigyrno sam po malka i ot teb no tva nqma zn

[zoben_pitbul]

Разбирам за какво говориш и бих могъл да си представя положението ти.Понякога ревността се дължи на човека-просто си е такъв.Понякога обаче нещата може да се оправят.Доказвай му колко много го обичаш и че той е най-скъпото за теб на този свят.Щом те обича той също така би те изслушал и предполагам,че ще те разбере.Говори с него,но бъди много сериозна за да разбере и той,че доверието му е нещо важно за теб.Пожелавам ти успех и дано отношенията ви се оправят!

Обичам го ,обичам го може би повече от себе си!Знам ,че това са много силни думи казани от едно 17 годишно момиче,но това е самата истина.Искам да е щастлив и много често пренебрегвам собствените си желания ,заради него.А на среща има само голи думи.Много е трудно да оставиш някой,с който си преживял най-хубавите моменти в живота си,който обичаш от дъното на душата си,за който се жертваш всеки ден.Аз се опитах ! Опитах се го направя щастлив,да изпълнявам всяка негова прищявка ,винаги аз се извинявам дори да не съм виновна,а той все пак намира нещо което да не му хареса.Толкова е обзет от параноята ,че го лъжа ,че се съмнява във всеки мой жест,усмивка,дума.... Ревността му ,ми пречи защото е вече прекалена.....Знам ,че ме обича.. виждам го в очите му.....прекалено много държа на него да го оставя... но как да го убедя ,че съм искренна ,че е единствен за мен ...Защото всеки ден неговите съмнения водят до жестоки караници нетипични за две 17 годишни деца....Всеки ми казва - ,,остави го''...но немога,та той е този който обичам,първата ми любов..... Как да си тръгна?Как да го променя ? :smt010

А защо му даваш причини да смята, че го лъжеш? Ако би направила всичко то би могла и да се държиш така, че той да няма АБСОЛЮТНО никакви съмнения...

[He3HauKa]

Обичам го ,обичам го може би повече от себе си!Знам ,че това са много силни думи казани от едно 17 годишно момиче,но това е самата истина.Искам да е щастлив и много често пренебрегвам собствените си желания ,заради него.А на среща има само голи думи.Много е трудно да оставиш някой,с който си преживял най-хубавите моменти в живота си,който обичаш от дъното на душата си,за който се жертваш всеки ден.Аз се опитах ! Опитах се го направя щастлив,да изпълнявам всяка негова прищявка ,винаги аз се извинявам дори да не съм виновна,а той все пак намира нещо което да не му хареса.Толкова е обзет от параноята ,че го лъжа ,че се съмнява във всеки мой жест,усмивка,дума.... Ревността му ,ми пречи защото е вече прекалена.....Знам ,че ме обича.. виждам го в очите му.....прекалено много държа на него да го оставя... но как да го убедя ,че съм искренна ,че е единствен за мен ...Защото всеки ден неговите съмнения водят до жестоки караници нетипични за две 17 годишни деца....Всеки ми казва - ,,остави го''...но немога,та той е този който обичам,първата ми любов..... Как да си тръгна?Как да го променя ? :smt010

А защо му даваш причини да смята, че го лъжеш? Ако би направила всичко то би могла и да се държиш така, че той да няма АБСОЛЮТНО никакви съмнения...
Страя се да не му давам,но все пак когато изляза по улицата немога да си затворя очите,когато отида в дискотеката немогада подмина познатите си и те ми говорят а аз да мълча като някой темерут :-# Просто имаме минало,когато и двамата сме правили грешки и както той има правото да не ми вярва така и аз,с тази разлика ,че аз се опитвам да потискам ревността си и т.н

Обичам го ,обичам го може би повече от себе си!Знам ,че това са много силни думи казани от едно 17 годишно момиче,но това е самата истина.Искам да е щастлив и много често пренебрегвам собствените си желания ,заради него.А на среща има само голи думи.Много е трудно да оставиш някой,с който си преживял най-хубавите моменти в живота си,който обичаш от дъното на душата си,за който се жертваш всеки ден.Аз се опитах ! Опитах се го направя щастлив,да изпълнявам всяка негова прищявка ,винаги аз се извинявам дори да не съм виновна,а той все пак намира нещо което да не му хареса.Толкова е обзет от параноята ,че го лъжа ,че се съмнява във всеки мой жест,усмивка,дума.... Ревността му ,ми пречи защото е вече прекалена.....Знам ,че ме обича.. виждам го в очите му.....прекалено много държа на него да го оставя... но как да го убедя ,че съм искренна ,че е единствен за мен ...Защото всеки ден неговите съмнения водят до жестоки караници нетипични за две 17 годишни деца....Всеки ми казва - ,,остави го''...но немога,та той е този който обичам,първата ми любов..... Как да си тръгна?Как да го променя ? :smt010

А защо му даваш причини да смята, че го лъжеш? Ако би направила всичко то би могла и да се държиш така, че той да няма АБСОЛЮТНО никакви съмнения...
Страя се да не му давам,но все пак когато изляза по улицата немога да си затворя очите,когато отида в дискотеката немогада подмина познатите си и те ми говорят а аз да мълча като някой темерут :-# Просто имаме минало,когато и двамата сме правили грешки и както той има правото да не ми вярва така и аз,с тази разлика ,че аз се опитвам да потискам ревността си и т.н

Еми в такъв случай, има един подход ;)
Казвате си, че започвате всичко отначало, все едно се запознавате за първи път, че миналото все едно, че никога не се е случвало и никой за нищо няма да го припомня или да си прави изводи от него, приключено е и за двама ви и е време да си имате пълно доверие, понеже връзката ви, иначе ще се разпадне, а ако някой от двама ви иска да се разделите или знае нещо, което по някакъв начин засяга двама ви, да си казва направо, без увъртания и отлагания. Може и да звучи като странна идея, но понякога работи ;)