PDA

View Full Version : ХАОС



atanakata
01-10-2007, 20:30
Написано на 08.01.2006г.

Любов,

Обич,

Ревност,

и Адска мъка,

защото не мога да съм с нея !

Но въпреки това мисля, че не трябва да се предавам ( е, по скоро някой друг мисли така, но смятам, че е прав, и то доста).Адски съм объркан - може би най-добрият ми приятел също чувства нещо към същото това прекрасно, неотразимо и невероятно във всякакви аспекти момиче. Не мога да си казвам какво чувствам, не мога да се контролирам. Не мога да престана да бягам след нея, не мога да спра да чувствам това, което всеки път ме обзема, щом видя пламъка в очите й, аурата край косите й. Обзема ме тъга, и ето ме на, пиша тези думи, а не съм с нея. Много просто(но не и за мен), пак казвам, май не мога да съм с нея. А се познаваме от 5-6 дни. Да не си представи човек. Викали му любов от пръв поглед. Не мисля така. Беше ми нужно мъничко време да я обикна, а ще ми е нужно цялото време на света да я забравя. А тя ми каза : "Чувствам те силно като приятел". Ясно, всички момичета искат да са приятели с нас момчетата. А не могат да проумеят какво чувстваме, какво напира отвътре, как не можем да се спрем, не можем да го направим, да ги преследваме с надежда да получим нещо повече от приятелство. Едва ли съм единствен в света, който мисли така, но май съм единствения идиот, който в този час го пише на лист. Но въпреки всичко не се чувствам такъв. Тя не ме разбира и не, няма да ме разбере, просто защото чувствата ми не могат да се проумеят. Какво харесвам в нея ли? Ми честно да си кажа - нямам си и най-малка идея. Но просто има нещо в нея, така обаятелно и красиво, нещо така очарователно. Усмивката й поразява, очите й замъгляват съзнанието ми, но те все пак са лъч ярка светлина в тъмнината, лъч на надежда, че нещо добро има на този свят, и ето, пиша за това добро. А имаме толкова общи неща, за мен най-важна е любовта й към звездите, към тези мъждукащи светлини в необятната Вселена. Ако можех бих й подарил една от тях, но й подарявам любовта си, подарявам й сърцето си. И се надявам да го оценява, искрено. Пък и да не, няма значение. Искам я, но не материално, искам душата й. Тя има перфектно тяло, ала чарът й заслепява, омагьосва и не мога да се владея, не е по силите ми. Ах, защо има любов,защо има било то щастие или тъга? Вярно, без тях не можем, те ни различават от другите живи същества. А може би не. Може би всички те чувстват. Само ние, хората, ги изразяваме. Радвам се че го правя. Вече съм щастлив, че изразявам чувствата си. Защото човек, затворен в себе си, не е човек. Човек, който не излива мъките и тревогите, радостите и щастливите моменти, не се различава нито от цветето, нито от листото, нито пък дори от кучето. Аз се радвам, че тя не е такава, радвам се че не обичам цвете. Ревнувам я от вятъра, дори от земята под краката й, ревнувам я силно, но не безпочвено. Не разбирам. Не проумявам всичко наоколо. Когато я погледна, виждам съвършенството, виждам сладкото бяло ангелче, което може да ме отведе в Рая. Но не. Няма. Поне засега. Намирам се сред хаос. Ужас цари в главата ми. На този лист няма нищо подредено. Всичко в съзнанието ми е разбито на хиляди малки частици. И в момента се опитвам да подредя нещо. Не знам защо. А и не знам как. Просто мисля. Просто пиша. Дано й се стори романтично... - да, тя обича романтиката, аз също, за мен тя е много важна. Един - два дни преди да се осъзная харесвах друго момиче. Но опознах Нея, обаянието й ме сграбчи с тежките си вериги. Обикнах я. Но стоях пред нея като завързан и не можех да се докосна со съзнанието й. А тя ме теглеше без да го осъзнава и аз оставах неподвижен. Може би от приятелството ми към човека, който я познава само от няколко дни, може би малко ме беше срам. Та тя е самата прелест, да се сложат слънчевите очила! Вече запоянах да го избивам на смях. Но в момента не ми е до шеги. Имам толкова още да кажа. Но не мога да го изразя. Твърде е сложно. Хаос. Но да, всичко е произлезло от хаоса. Естествено. Може би всичко ще се нареди. Е, поне се надявам. Имам време. Може и тя да осъзнае нещо, което би променило чувствата й към мен. Може да намери в мен нещо, без което не може, или нещо, което я допълва. Полудявам. объркан съм. Листът свършва, а аз не спирам. Просто не мога. Спи ми се, а седя с отворени очи и си мисля за нея. Как много хора я оглеждат, а малко знаят какво се крие под красотата й. Прекрасна. Това е думата, с която я описвам. А може би необяснимо чаровна. Или пък безпределно всеотдайна. Обичам я! Обичам я с цялото си сърце, с всяка клетка на тялото си, ако не и повече. А просто трябва да се боря. Може да е загубена кауза. Не ми пука. Да става каквото трябва. Не искам да я нараня. А и няма. Единствено тя може да го направи, но не вярвам. Е, вече знае... Странно нещо е любовта. Но необходимо !

Авторско произведение






знам, че е много объркано, то за тва е ХАОС... кажете ми дали ви харесва... и ако не... какво ви дразни :wink:

yuHku
01-10-2007, 21:36
super e =D> =D> =D> =D> =D> edinstveniqq problem e 4e ima povtoreniq ,no to za tova e HAOS :)

atanakata
01-11-2007, 13:18
само да отбележа, че всъщност повторенията са за засилване и наблягане на емоцията... вярно е това, което казваш... принципно мразя да си поправям произведенията, за това ги публикувам така както съм ги написал първия път... без редакция... :)

yuHku
01-11-2007, 19:05
yei :) hah btw porsatnah dnes , stnah na 16 :)

Viktoriq_
01-12-2007, 22:40
mnogo e qko !