atanakata
01-10-2007, 19:31
Мрачният ден
застлал е земята,
вървя си сломен,
поглеждам цветята.
А те увехтяли
към мисъл навеждат,
защо ли са вяли
и странно изглеждат?
Мисля за хора,
които са тъжни,
а когато говорят,
чувстват се длъжни.
Но животът убива
всяка малка идея,
и когато е жива -
оставаш без нея.
Опитай промяна,
макар да не знаеш,
дали е желана,
дали ще се каеш.
Нещата различни
чувствам толкова странно,
а думите лични
изричам ги бавно.
Макар да е гадно,
в живота, и жалко,
изпивай го жадно,
малко по малко.
застлал е земята,
вървя си сломен,
поглеждам цветята.
А те увехтяли
към мисъл навеждат,
защо ли са вяли
и странно изглеждат?
Мисля за хора,
които са тъжни,
а когато говорят,
чувстват се длъжни.
Но животът убива
всяка малка идея,
и когато е жива -
оставаш без нея.
Опитай промяна,
макар да не знаеш,
дали е желана,
дали ще се каеш.
Нещата различни
чувствам толкова странно,
а думите лични
изричам ги бавно.
Макар да е гадно,
в живота, и жалко,
изпивай го жадно,
малко по малко.