atanakata
01-10-2007, 19:32
Душата ти бавно отлита,
избягва тя нежно самотна,
когато Смъртта те оплита
във свойта мъчителна клопка.
Малкият лъч на надежда
все пак бавно умира
и макар странно навежда
на спомен, който се спира.
В живота ти някъде там,
не тук на Земята,
ще бъдеш тъжен и сам,
не ще виждаш цветята.
Затова, приятелю, остани,
не се предавай тъй лесно,
не се отдавай на мечти,
но искам да ми кажеш честно!
Желаеш ли нелепа смърт
или го правиш по любов?
Макар да няма да си пръв
ще си отидеш ако си готов...
Авторски стих
избягва тя нежно самотна,
когато Смъртта те оплита
във свойта мъчителна клопка.
Малкият лъч на надежда
все пак бавно умира
и макар странно навежда
на спомен, който се спира.
В живота ти някъде там,
не тук на Земята,
ще бъдеш тъжен и сам,
не ще виждаш цветята.
Затова, приятелю, остани,
не се предавай тъй лесно,
не се отдавай на мечти,
но искам да ми кажеш честно!
Желаеш ли нелепа смърт
или го правиш по любов?
Макар да няма да си пръв
ще си отидеш ако си готов...
Авторски стих