someone_else
01-10-2007, 21:00
Тя седеше до прозореца и гледаше танца на снежинките. В блуждаещият и поглед се четяха хиляди въпроси и тя искаше толкова силно да си отговори на тях, но не можеше. А може би просто нямаше сили. Върна се назад към спомените си - само в тях беше истински щастлива. Те я даряваха с топлотата и уюта, от които така се нуждаеше в този студен свят. За миг пред нея беше картината на миналата Коледа. Огънят в камината, коледното дърво, подаръците и ... него. Стоеше пред нея с искрящата си усмивка, която я изпълваше с неописуемо прекрасно чувство. Тя се втурна и го прегърна с такава нежност и обич, невиждани досега. Там, близо до сърцето му, тя се почувства сигурна и защитена. Не искаше нищо друго- само този момент да продължи вечно. Мечтите и се струваха така близки, всичко беше възможно. Тя стисна очи и остана така неподвижно няколко секунди. Когато ги отвори, отново се намираше в мрачната стая. Сълзи проблеснаха в очите й и се затъркаляха по белите и бузи. Сърцето и туптеше неудържимо. Погледът и се отправи към масата. Сред разпилените вещи имаше и нож. Стана и го взе. едва ли щеше да боли повече, отколкото я болеше сега. И в този момент спря. Беше видяла една от неговите снимки от която й се усмихваше. Не, тя не можеше да постъпи така, не искаше да го разочарова. Беше го загубила преди дни, но и се струваха години... Той би я спрял. Не би й позволил да го последва. Ножът се хлъзна от дланта й и падна на пода. Тя си удари шамар. Бузата и придоби ален цвят, но нито една сълза не се стичаше по нея. Нейната любов бе по-силна от смъртта, по-силна и от живота. Тя коленичи за миг в безпомощност, но се изправи и стисна юмруци. Трябваше да продължи напред и само тази мисъл я вълнуваше. Да продължи заради себе си, заради него, заради любовта...