Вдъховен от разни пичовски песнички от 359hiphop-а зех, та написах и аз нещо подобно...
...чиято нова версия ще прочетете малко по-долу.
Пробвай да бъдеш по-злобен. Така харизмата ти ще е съвсем различна. Пробвай да изграждаш оригинални сравнения. Ако приемаш съвети де ;)
Бе то не е баш дис, де. С Бого и Косата ще преработим текста още малко и ще го запишем :lol:
Всичко Diss
Посветено на всички, които се преродиха
и се превърнаха в това, което не трябва!
[Припев:]
Хората не са свине! По-лошо: те са хора.
Аз поне съм в единак, и съм сам в отбора.
Подкрепям тези, които са си отворили очите.
За другите няма надежда, горките.
(Първо гъзарите)
Как сте, човеци такива? Мизерникът се върна.
От вашите простотии насмалко да повърна.
Щото тва, дето го пишеш, е смех на бучки.
Няма смисъл да пееш за пари и кучки.
Ти си известен, аз не съм, и кво?
Пак си оставаш същото лайно.
Пиеш марков алкохол, аз нямам кинти за хляб.
И точно това, презрени, те прави слаб.
Това, което имаш, те прави безотговорен.
Ела ме набий, бате, нали си много отворен,
ще ме претрепеш, знам. Но на акъл хич те няма.
Към феновете му: не вярвайте на таз измама.
С коли се правиш на важен - снимаш в автосалон.
Едно ти пожелавам - дано те стъпче слон!
[Припев]
(Раставите)
Тревомански изпълнения? Ще кажа "Не, мерси".
Земи се напуши, от някой мост се изтърси.
Нали в Джа вярваш, е дано Джа те спаси.
А какво ще кажеш за "black supremacy"?
Растата не е прическа и не е от днеска.
Правейки се на гъзар нещо пак оплеска.
Не разбираш кво е тва, но какво от това?
"Ский ме къв съм пич". Плитки на куха глава.
[Припев]
(Стадото)
На мене не ми пречиш - живей си там.
Но хората ти вярват - нали ги знам.
Обгражда ме стадото от всички страни
и на част от мен й се иска да крещи.
Друга част, обаче, си пада социофил.
Гласче в главата, което повтаря: "Стига си се крил!
Стани като тях, Фалене, въобще не е трудно!"
За щастие, съзнанието ми е още будно.
И това, че е трудно, го прави по-будно.
Затова не е чудно, че ти мислиш мудно.
Мислиш се за велик, но на кого ли му дреме?
Някой ден ще настане твойто време
и ще видиш, че си искал грешните неща,
получил си ги, но няма смисъл от това.
[Припев]
(Те си знаят!)
Дума по дума, факт по факт те разкатавам.
Може да си ми авер, но пак не те уважавам,
защото си сляп като новородено пале.
Слушам те и си повтарям наум: "Мале, мале!"
"Въй!" "Докъде е стигнал светът!"
Такива като тебе са под път и над път.
Преодолели инстинктите, разумно жестоки.
Но пътищата ни отвеждат в различни посоки.
Аз газя гордо напред със кубинките тежки,
не мъкна товара на чуждите грешки.
А ти постигна всичко, което си желал,
но че то няма стойност не си осъзнал.
[Припев]
(Кво стана с диса?)
(Чалгата!)
"Скив, бате, яка кака, ох, как ща да я клатя"
мисли овчият мозък и за чалгата чака.
В чалгата вярва, чалгата и обича.
Мисли си, че и той е ебати чалга-пича.
А е изпаднал. Под дъното на два-три метра.
И се чуди как ще плаща поредната сметка.
Това е средният българин - стереотипът омразен.
И не загрява, че животът му е празен.
Чалгата е навсякъде, и аз я презирам,
какво намират в нея хората не разбирам.
Чалга има в попа, чалга има в рапа.
Чалга има в рока, чалгата е в мрака.
Тя е нещо лесносмилаемо, в което да вярваш
и купища кинти на друг да докарваш.
Вижте ги - вие сте бедни, те - баси гъзарите.
И пак ги имате като модел за подражание.
Човещина е - затова я презирам.
Не я защитавайте - в нея нищо не намирам.
[Припев x2]