PDA

View Full Version : Емо



atanakata
01-11-2007, 13:27
От всички хора изолиран,

седнал в ъгъла на стая,

като едно нищожество третиран

той остава сам до края.



На живота си да сложи край ли,

дали пък да се бори с всички?

Дали обидите пък биха спряли,

за да спрат и тъмните сълзички?



Горкият емо плаче,стене

без на никой да му пука,

пак тез нападки ще поеме,

а след това - захвърлен на боклука.



Незнаейки дали да се предава,

обмисля своята тревога.

Едничка мисъл озарява

съзнанието - да се пробва.



Какво пък толкоз - ще опита,

няма и какво да губи.

Душата му от болката пропита

оборва всички думи груби.



Изправен срещу тежките проблеми

той гордо каза : "Аз умея!"

На пук на враговете си големи

той пак ще диша и живее...

Авторски стих

niGGa
01-11-2007, 17:35
Харесва ми като стих. Като замисъл обаче не. Тези...паразити...

Бунтар
01-11-2007, 18:50
Ми браво, значи лирическият герой от емо е станал истински човек! :wink: Само тъй! (;

01-12-2007, 20:21
=D> =D> =D> =D> =D> =D> ooo neveroqtno e i kato stih , i ima smisyl... :D \:D/

oTPoBHa
01-20-2007, 09:05
кефи :lol: :lol: :lol: :lol: