atanakata
01-11-2007, 12:27
От всички хора изолиран,
седнал в ъгъла на стая,
като едно нищожество третиран
той остава сам до края.
На живота си да сложи край ли,
дали пък да се бори с всички?
Дали обидите пък биха спряли,
за да спрат и тъмните сълзички?
Горкият емо плаче,стене
без на никой да му пука,
пак тез нападки ще поеме,
а след това - захвърлен на боклука.
Незнаейки дали да се предава,
обмисля своята тревога.
Едничка мисъл озарява
съзнанието - да се пробва.
Какво пък толкоз - ще опита,
няма и какво да губи.
Душата му от болката пропита
оборва всички думи груби.
Изправен срещу тежките проблеми
той гордо каза : "Аз умея!"
На пук на враговете си големи
той пак ще диша и живее...
Авторски стих
седнал в ъгъла на стая,
като едно нищожество третиран
той остава сам до края.
На живота си да сложи край ли,
дали пък да се бори с всички?
Дали обидите пък биха спряли,
за да спрат и тъмните сълзички?
Горкият емо плаче,стене
без на никой да му пука,
пак тез нападки ще поеме,
а след това - захвърлен на боклука.
Незнаейки дали да се предава,
обмисля своята тревога.
Едничка мисъл озарява
съзнанието - да се пробва.
Какво пък толкоз - ще опита,
няма и какво да губи.
Душата му от болката пропита
оборва всички думи груби.
Изправен срещу тежките проблеми
той гордо каза : "Аз умея!"
На пук на враговете си големи
той пак ще диша и живее...
Авторски стих