Сърцето

[atanakata]

Сърцето ми разбито е брутално,

няма ги красивите мечти,

изрекох мислите спонтанно,

липсват ми прекрасните очи.



Зная, сам съм си виновен.

Да, но аз съм си такъв.

Сега в живота и натровен

устните прехапвам си до кръв.



Чудя се защо така постъпих,

защо ли чувствата показах?

Май че клетвата престъпих.

Защо ли пък не се отказах?



Може би не трябва да оставам.

И трябва ли да продължавам все напред?

Може би душата си предавам,

но ще оставя сърцето си сковано в лед.

Авторски стих