DeVoi4eTo
01-13-2007, 06:52
"Човек е осъден да бъде свободен- Жан Пол Сартър
Всички хора се стремят към свобода. Всеки иска да бъде свободен, но не знае как да придобие свободата си. Аз мисля, че проблемът за свободата може да се свърже с осмислянето на човешкия живот-“Живот без свобода е нищо”. Това е без съмнение така, но въпросът за човешката свобода е свързан и с отговорността пред другите,Свободата е отговорност.Затова бих посочила мисли на Сартър: “Ние искаме свободата заради свободата и при всяко особено обстоятелство. И искайки свободата, ние откриваме, че тя напълно зависи от свободата на другите и че свободата на другите зависи от нашата. Наистина свободата като определение на човека не зависи от другите, но от момента на обвързването аз съм длъжен в същото време, когато искам моята свобода, да искам и свободата на другите; аз мога да си поставям моята свобода като цел само ако наравно постаням и свободата на другите като цел”
Преследвайки свободата, човек се стреми към добро, към правда. Свободата на личността е свързана с нейното подчинение на определени закони, форми. Единствено обществото, което е способно да създаде управление и закони, на които всички се подчиняват, е свободно и не би достигнало до революции. Но възниква противоречието дали човек е свободен, след като зависи от обществото или от природата. Но нима човек може да спре да се подчинява на законите на природата и например да спре да старее, и т.н. Личността може да постигне една относителна свобода т.е. такава, която възможно най-близко да се доближава до абсолютната, но която да не нарушава развитието на обществото.
Според мен човек е зависим от обкръжаващата го среда, защото тя му дава онези удобства, които са нужни за неговия живот. Ето защо не може да спре да се подчинява на тези принципи, защото ако “реши да става свободен”, той може да навреди на заобикалящия го свят. С оглед на своята свобода той ще “загърби” средата си и това ще е проява на егоизъм, и в никакъв случай не ще се оправдае с целта. Равностойно е да обявим един престъпник, че е проявил геройство и себеотрицание като е убил друг човек. Обществото е устроено така, че да функционира възможно най-добре. То е една подредена система и ако човек реши да се освободи от нея, той рискува не само да разруши част от структурата на системата, но и оттам да навреди и на себе си. Защото той е елемент от тази порядъчност и е свързан с нея. Освен това човек е свързан с редица междучовешки, икономически, социални потребности, които не се прекъсват толкова лесно. Ако човек лиши себе си от обществото и то от себе си (духовно и материално изключване), той рискува да изгуби своя път. А щастието и свободата са заселени в две страни, в две отделни земи и два пътя водят до тях. Единият (този на щастието) е пътят на успеха, на добива на блага, на имането и на грижата по неговото опазване, или пътят на реалното. Другият (този на свободата) е път, който води по неясните граници на прехода, е пътят на възможното. Човек никога не избира само една от тези посоки с намерението да й остане верен, макар че идеята за вярната посока непрекъснато го ръководи.
Свободата е не само висша ценност, но и непосилно бреме за човека.Защото свободата е и отговорност. За да е свободен един човек трябва не само да взима независимо своите решения но и да осъзнава следствията от тях. Всички хора се стремят към свободата, но повечето от тях не са достигнали зрелостта да бъдат свободни т.е да бъдат
независими, рационални, обективни.. Всеки от нас притежава инстинкт за свобода, няма човек, на когото да не е необходима, затова всеки един от нас се стреми да я достигне, но неколцина са тези, които я достигат.Днес ние се радваме, че не се подчиняваме на някаква външна власт, че сме свободни да изразяваме нашите чувства, мисли, идеи и желания. Да, обаче малко са тези, които осъзнават зависимостта си от дадена организация, държавата или от друг човек. Малко са тези, които разбират, че човека започва да се превръща в автомат, в машина, макар че остава с впечатлението, че е свободен човек. Той не осъзнава, че спазва строго установения ред, че подтиска своите чувства. Фактор, оказващ огромно влияние за потискането на спонтанните чувства, оттам и стремежът за свобода, стремежът за изказване на собствено мнение и виждане на нещата за нещастие се оказва образованието. Образованието, което трябва да учи хората да мислят самостоятелно,да развива и усъвършенсва техните умствени възможности и да ги насърчи да обогатяват своите знания и култура.
Свободен си да се бориш и да се примириш с нещата.Свободен да отстояваш личните си права и свободен да позволиш на някой друг да ги “отстоява”.Свободен да бъдеш такъв,какъвто си и свободен да жертваш себе си за другите.С една дума-свободата е избор,която не всеки може да избере сам.
Всеки човек трябва сам да определя границите на своята свобода.За да бъде свободен,не трябва другите да поставят границите на свободата му,за да избегнат конфликти с нея-човек сам трябва да ги постави.Това е умението да бъдеш свободен.Единственият начин да наложиш своята свобода над тази на другите,без да бъдеш в конфликт с нея,е да приемаш тяхната свобода за своя.
Всеки има неограничена свобода,но само в граници,наложени от самия него.Само като индивидуална личност човек може изцяло да се възползва от свободата си.
с
тговорност. За да е свободен един човек трябва не само да взема автономно своите решения но и да осъзнава следствията от тях."
Така....това есе писах на контролна по етика...за есета точно по същата тема...с други думи да кажа преписах есето защото ми се падна същата тема като тази на въпросното изложено ви тук есе!!!За който иска да знае не ме хвана преписах си всичко без проблем...до момента в който не върнаха есетата и аз имах 3 :shock: Но защо беше интересното...отдоло като рецензия..беше написано "Разсъйденията не са по темата" та питам Ви аз....така ли е според вас :-k
Всички хора се стремят към свобода. Всеки иска да бъде свободен, но не знае как да придобие свободата си. Аз мисля, че проблемът за свободата може да се свърже с осмислянето на човешкия живот-“Живот без свобода е нищо”. Това е без съмнение така, но въпросът за човешката свобода е свързан и с отговорността пред другите,Свободата е отговорност.Затова бих посочила мисли на Сартър: “Ние искаме свободата заради свободата и при всяко особено обстоятелство. И искайки свободата, ние откриваме, че тя напълно зависи от свободата на другите и че свободата на другите зависи от нашата. Наистина свободата като определение на човека не зависи от другите, но от момента на обвързването аз съм длъжен в същото време, когато искам моята свобода, да искам и свободата на другите; аз мога да си поставям моята свобода като цел само ако наравно постаням и свободата на другите като цел”
Преследвайки свободата, човек се стреми към добро, към правда. Свободата на личността е свързана с нейното подчинение на определени закони, форми. Единствено обществото, което е способно да създаде управление и закони, на които всички се подчиняват, е свободно и не би достигнало до революции. Но възниква противоречието дали човек е свободен, след като зависи от обществото или от природата. Но нима човек може да спре да се подчинява на законите на природата и например да спре да старее, и т.н. Личността може да постигне една относителна свобода т.е. такава, която възможно най-близко да се доближава до абсолютната, но която да не нарушава развитието на обществото.
Според мен човек е зависим от обкръжаващата го среда, защото тя му дава онези удобства, които са нужни за неговия живот. Ето защо не може да спре да се подчинява на тези принципи, защото ако “реши да става свободен”, той може да навреди на заобикалящия го свят. С оглед на своята свобода той ще “загърби” средата си и това ще е проява на егоизъм, и в никакъв случай не ще се оправдае с целта. Равностойно е да обявим един престъпник, че е проявил геройство и себеотрицание като е убил друг човек. Обществото е устроено така, че да функционира възможно най-добре. То е една подредена система и ако човек реши да се освободи от нея, той рискува не само да разруши част от структурата на системата, но и оттам да навреди и на себе си. Защото той е елемент от тази порядъчност и е свързан с нея. Освен това човек е свързан с редица междучовешки, икономически, социални потребности, които не се прекъсват толкова лесно. Ако човек лиши себе си от обществото и то от себе си (духовно и материално изключване), той рискува да изгуби своя път. А щастието и свободата са заселени в две страни, в две отделни земи и два пътя водят до тях. Единият (този на щастието) е пътят на успеха, на добива на блага, на имането и на грижата по неговото опазване, или пътят на реалното. Другият (този на свободата) е път, който води по неясните граници на прехода, е пътят на възможното. Човек никога не избира само една от тези посоки с намерението да й остане верен, макар че идеята за вярната посока непрекъснато го ръководи.
Свободата е не само висша ценност, но и непосилно бреме за човека.Защото свободата е и отговорност. За да е свободен един човек трябва не само да взима независимо своите решения но и да осъзнава следствията от тях. Всички хора се стремят към свободата, но повечето от тях не са достигнали зрелостта да бъдат свободни т.е да бъдат
независими, рационални, обективни.. Всеки от нас притежава инстинкт за свобода, няма човек, на когото да не е необходима, затова всеки един от нас се стреми да я достигне, но неколцина са тези, които я достигат.Днес ние се радваме, че не се подчиняваме на някаква външна власт, че сме свободни да изразяваме нашите чувства, мисли, идеи и желания. Да, обаче малко са тези, които осъзнават зависимостта си от дадена организация, държавата или от друг човек. Малко са тези, които разбират, че човека започва да се превръща в автомат, в машина, макар че остава с впечатлението, че е свободен човек. Той не осъзнава, че спазва строго установения ред, че подтиска своите чувства. Фактор, оказващ огромно влияние за потискането на спонтанните чувства, оттам и стремежът за свобода, стремежът за изказване на собствено мнение и виждане на нещата за нещастие се оказва образованието. Образованието, което трябва да учи хората да мислят самостоятелно,да развива и усъвършенсва техните умствени възможности и да ги насърчи да обогатяват своите знания и култура.
Свободен си да се бориш и да се примириш с нещата.Свободен да отстояваш личните си права и свободен да позволиш на някой друг да ги “отстоява”.Свободен да бъдеш такъв,какъвто си и свободен да жертваш себе си за другите.С една дума-свободата е избор,която не всеки може да избере сам.
Всеки човек трябва сам да определя границите на своята свобода.За да бъде свободен,не трябва другите да поставят границите на свободата му,за да избегнат конфликти с нея-човек сам трябва да ги постави.Това е умението да бъдеш свободен.Единственият начин да наложиш своята свобода над тази на другите,без да бъдеш в конфликт с нея,е да приемаш тяхната свобода за своя.
Всеки има неограничена свобода,но само в граници,наложени от самия него.Само като индивидуална личност човек може изцяло да се възползва от свободата си.
с
тговорност. За да е свободен един човек трябва не само да взема автономно своите решения но и да осъзнава следствията от тях."
Така....това есе писах на контролна по етика...за есета точно по същата тема...с други думи да кажа преписах есето защото ми се падна същата тема като тази на въпросното изложено ви тук есе!!!За който иска да знае не ме хвана преписах си всичко без проблем...до момента в който не върнаха есетата и аз имах 3 :shock: Но защо беше интересното...отдоло като рецензия..беше написано "Разсъйденията не са по темата" та питам Ви аз....така ли е според вас :-k