Moderated: Трябва ми есе за Патриарх Евтимий или за... [Архив]

meri88

01-13-2007, 15:15

Св. Евтимий, Патриарх Търновски
“Крепител във време на бедствия” – така житиеписецът Григорий Цамблак определя ролята и значението на големия духовен защитник на българската православна вяра и народност Патриарх Евтимий Търновски. На 20 януари Българската православна църква почита паметта му.

Свети Евтимий, Патриарх Търновски е роден около 1327 г. и произлиза от знатен род в старата българска столица Велико Търново. Съвсем млад се присъединява към монашеското братство на ръководения от Теодосий Търновски Килифаревски манастир. По онова време манастирът е известен книжовен център с голямо значение за средновековна България и за другите славянски народи. В него заедно с Евтимий се учат видни богослови, литератори и историци. След години той доразвива модела на тази школа в истински университет с международно значение, известен като Търновската книжовна школа. След продължителен престой във Византия, Евтимий се завръща в родината си и се усамотява в пещера, недалеч от Велико Търново, където построява църквата “Света Троица”. Скоро около него се събират ученици и образуват манастир. В него Свети Евтимий се заема с отговорната задача за подобряване на българския правопис върху основата на езика на Първоучителите - Светите братя Кирил и Методий, създателите на старобългарската азбука. Извършва езикова реформа като изгражда и установява литературен език, съзнателно отдалечен от говоримата реч, чрез което “изкуството да се плетат думи” достига съвършенство. За първи път в историята на славянските езици в България се въвежда и утвърждава единен за цялата страна литературен език, подчинен на узаконени с църковен акт правописни, стилни и художествени норми. Високите постижения на Търновската книжовна школа от 14 век се налагат и сред съседните и по-далечните православни народи.
След избирането му за Търновски патриарх през 1375 г., Евтимий продължава да развива обширна книжовна дейност. Превежда различните Литургии, съчинява Житията на българските светци, пази ревниво православното наследство от еретически посегателства, полага грижи за бедни и страдащи. Прави и реформа на българските богослужебни книги, за да станат те по-разбираеми и да достигат до съзнанието и ума на вярващите. При падането на Велико Търново под турско робство през 1393 г., Свети Патриарх Евтимий остава като последен бранител на българската православна вяра и държава. Заради смелостта си е осъден на смърт, обаче става чудо и когато турският палач вдига ръка да го посече, ръката му се вцепенява, а мечът пада на земята. Последният български патриарх бива заточен насилствено и умира около 1402 г. Свети Патриарх Евтимий Търновски е канонизиран от Българската православна църква през 15 век и оттогава е включен в нейния празничен календар, а на 20 януари паметта му се почита и от другите православни църкви. У нас особено тържествено се чества в манастира “Света Троица” край Велико Търново, където светецът е работил със своите сподвижници.

Ден на Народните будители

Денят на народните будители възниква в трудното време на душевна разруха след Първата световна война. За българското общество е рухнал възрожденският идеал. За мнозина е ясна реалната заплаха от разпадане на националната ни ценностна система. В такъв момент българите избират опита на своето общество. Те се вглеждат към най-светлите имена на българското духовно минало. Търсят съприкосновение с онези, които в трудно и безперспективно време с мощта на своята мисъл са връщали равновесието и духовната стабилност на българите. Приемат 1 ноември – денят на светеца Иван Рилски за нов, но всъщност добре познат празник.
Това се случва на 13 декември 1922 година, когато 19-то Обикновено Народно събрание приема Закон за допълнение на Закона за празниците. Предложението за тази промяна е направено от Правителството на Александър Стамболийски на 31 октомври 1922 г. Инициатор на промяната е тогавашният министър на народното просвещение Стоян Омарчевски. За него и за правителството, на което принадлежи, въвеждането на новия празник се налага поради следните мотиви:
"Допреди войната образованието и възпитанието в нашите училища бе насочено към едно планомерно и системно развитие всред учащата се младеж на национални и отечествени добродетели, от една страна, и на граждански и културни, от друга. Любов и почит към старинно българското, благоговение пред дейците и строителите на нашето национално верую, старание и съревнование към доброто и хубавото, увлечение към идеалното – бяха мили, симпатични явления, които със своята същност трогваха и правеха живота приятен, съдържателен и високо осмислен. Тия добродетели, насаждани в душите на поколения в продължение на цели десетилетия, бидоха разклатени от отрицателните резултати на войната, преди всичко в самото общество, а оттам – и отражението на отрицателните прояви всред учащата се младеж. Последната се увлече по всекидневното, забавителното и лекото в живота; волност, безгрижие и лекомислие обладаха душите им и лека-полека тя се отдалечи от ценното и същественото в живота и миналото. А в полумрака на нашето минало се откриват големите фигури на редица велики българи, които с необикновеното увлечение и с една завидна самопожертвователност са служили на своя народ; които не са пожалили ни сила, ни младост, за да положат основите на нашия културен и политически живот. От Паисия насам до наши дни се редят светлите и лъчезарни образи на големи културно-обществени дейци, далечни и близки строители на съвременна България."
Посветен на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение съхранили духовните ценности и морал на българската нация през вековете. Сред тях са имената на : Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание.

За първи път Денят на народните будители се чества през 1909 г. в Пловдив. От 1 ноември 1923 г. с указ на цар Борис Трети е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи. През 1945 г. е забранен. Честването му се възстановява със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-ото Народно събрание на 28 октомври 1992 г., когато е обявен официално за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната.