View Full Version : Забравя ли се първата любов...?
Забравя ли се наистина?Може ли да изчезне за винаги онова чувство,което само изпиталите я познават?Някога ще се оттърва ли от това мъчение?
Изпитах първата си любов преди около година..от тогава срещнах и други момчета,но...всеки път,когато се сетих за моето слънце(с което не се получи нищо...оказа се...неподходящ.Или аз бях неопитна...?)та винаги,когато се сетех за него...ме налягаше огромно чувство на тъга...искаше ми се да знам какво би било да бъда с него...
На последък спрях да мисля за него.Срещнах друго страхотно момче.Но сега ми казаха,че моето слънце е на един купон и...прави стриптиз.Изревнувах.Много. ъпреки че нямам никакво право.Пак се замислих...колко много исках да съм с него...как мечтаех по цяла нощ...как се събуждах с мисъл за него...как копнеех да го видя...как умирах от ужас,когато го видех просто да говори с друго момиче...как ми се замайваше главата,докато мислех,че устните му може да са мои...и...и...и всичко останало,ако започна да описвам всяко нещо,което изпитвах...няма да ми стигне нощта.Но сега отново се сетих за него.Пак ме заболя.Мисля,че сега е насвяткан..и ако бях там-щях поне да мога да го целуна,поне веднъж да вскуся...чувството,което изпитвам.Нямах възможността да го изживея това...не с него...можех да изживея мечтата си,без значение дали ще помни,дали е на сериозно ( не може да е,защото в момента съм с едно страхотно,прекрасно,мило,н жно,приказно момче.Моето Слънце.Но второто...)просто отново се върна в главата ми.Наистина мислех,че съм го забравила...че повече няма да го изпитам това раздиращо,мрачно,солено чувство.Можех да съм с него...поне днес,поне тази вечер.Поне веднъж да го целуна.
Та първата любов...забравя ли се някога?Ще спре ли това да ме измъчва всеки път,когато го видя?Просто явно аз нямам късмета да е била щастливо изживяна,не съм имала смелостта да я превърна в нещо истинско,показано,споделен о...Та някой забравил ли е първата си любов?Казват,че времето лекува,но не.Мина година.А не съм излекувана.Напротив.Това е просто рана,която явно съм покрила с парцал и си казвам,че ще зарастне сама...а тя започва да се възпалява,да гангренясва,да става по-дълбока...как ще я излекувам?Как?
Искам да го забравя.Не съм обсебена от него или нещо такова...не...просто мисълта за него не ме оставя да изживея отново любовта в чистия й вид,без неговия аромат да е примесен с дъха на Моето Слънце?
Кога ще го забравя?Наистина ме...измъчва...
да, дори първата любов се забравя. с течение на времето тя избледнява и в един момент усещаш, че вече това е просто красив спомен, а пред теб има все още много неизживени мигове и трепети, които те чакат ;) всяка следваща любов е по-силна и постепенно измества предишните, дори и първата ;)
ISkam da si ostana s moeto mom4e za cql jivotttttttttt :cry: :cry: ne iskam ni6to da ni razdelq,toi e golqmata mi lubov i e ujasno..naposleduk mn se karame no ne moga da spra da go obi4am..i toi me obi4a. yjasno se 4yvstvam samo misleiki 4e moje da go zagybq..yjasno e... :cry: OBI4AM TE ZAI4EEEEEEEEEEEEE
първата любов и първия път не се забрава никога.........не сум прочел цялото само от заглавието пиша щото мнмн дълго и неми се чете....!!!!
Ами аз с много думи не мога да изразя какво чувствам,а какво остава с по-малко... 8-[
Чисто любопитство - на колко си години? (Заради стила ти на писане питам...)
Иначе нямам отговор на въпроса. Аз още изживявам първата си любов и се чувствам така, сякаш чувствата ми ще са вечни... Но почти нищо не е вечно - хората се променят, емоциите се променят. Затова съм по-склонна да мисля, че и първата любов се забравя...стига първата ти любов да не е и най-голямата любов. Но ми се струва малко вероятно на тази ранна възраст, когато характерът ти претърпява толкова много трусове и промени, наистина да намериш и оцениш най-истинската любов...
Радвай се на новата си тръпка. Може да ти се струва, че никога няма да забравиш това момче, но имайки предвид, че всъщност дори не сте били заедно...чувствата все някога ще отшумят...
Успех...
Според мен не се забравя, не е казано винаги да го обичаш.И все пак имай в предвид, че е минала само една година и за това си изревнувала и не си го преживяла.
Чисто любопитство - на колко си години? (Заради стила ти на писане питам...)
Аами да речем,че вече съм на 15...знам,че много рядко някой смята тази възраст за сериозна (всъщност и аз осъзнавам напълно,че съм една заблудена тийнейджърка),но...чувствот ми е реално...не бих си въобразявала нещо толкова неприятно,нещо толкова...задушаващо.Защо не мога да го осатвя назад?Скапвам си дори сегашната връзка,като си мисля "Ама това май не харесваше на м.с*,ама м.с ме погледна гадно,когато казах този виц,ама м.с не си падаше по такива работи-сигурно и на този няма да му харесат"...и си създавам някакъв комплекс...само защото първата ми връзка беше неуспешна.Така де,то нямаше връзка.И това ми запрати по дяволите самочувствието,самоуверен стта...и сега някак си не мога да съм себе си.Защото мисля "ама той не харесваше,не искаше,гледаше странно когато,...".Та кога ще спра да се тормозя и за това?
*м.с-моето слънце(неуспешният ми опит)
Хмм..за първата истинска любов ли говорим, или по принцип за първата?Щото ако е първата истинска..аз лично не съм я забравила и не смятам че ще я забравя..напротив..в сърцето ми винаги ще има място за него :|
teenkopele
01-14-2007, 04:25
Ами аз с много думи не мога да изразя какво чувствам,а какво остава с по-малко... 8-[
Знам, знам. :mrgreen: :wink:
Какво да ти кажа...аз първа истинска любов съм нямал, защото не съм попадал на подходящия човек, но съм почти сигурен, че не се забравя. Все пак изпитваш това чувство за първи път, опознаваш го... :wink:
[B]a[N]D[i]T[k]a
01-14-2007, 05:49
ami purvata mi lubov.. ha bqh mn`malka togava (be6e predi 2 godini nqkude)bqhme s moeto semeistvo u tqh (toi e bratov4ed na brat mi ot mai4ina strana koito ne bqh vijdala -abe kolkoto i tupo da zvu4i nqmame rodninska vruzka) i imalo e momenti v koito mi e izlizal ot glavata v koito ne sum se seshtaala za nego momenti v koito daje go zabravqh.. no posle otnovo mi stava tujno i se seshtamm kolko mi be6e hubavo s nego :) predpolagam 4e mojesh da spresh da go obi4ash no ne i da zabravish vsi4ko tova..
hamilcar
01-14-2007, 06:47
С течение на времето всичко се забравя.
sunny_girl16
01-14-2007, 07:05
Не се забравя, осовено ако е несподелена като твоята...
Ами аз с много думи не мога да изразя какво чувствам,а какво остава с по-малко... 8-[
Знам, знам. :mrgreen: :wink:
Какво да ти кажа...аз първа истинска любов съм нямал, защото не съм попадал на подходящия човек, но съм почти сигурен, че не се забравя. Все пак изпитваш това чувство за първи път, опознаваш го... :wink:
=D>
Ima ne6ta koito se zabravqt,no purvata lubov,purviq trepet kogato useti6 4e izpitva6 naistina silni 4uvstva kum nqkogo ,ne tova nikoga ne se zabravq.To ostava v mene za cql jivot.Edin krasiv spomen ot minaloto ti...
Ima ne6ta koito se zabravqt,no purvata lubov,purviq trepet kogato useti6 4e izpitva6 naistina silni 4uvstva kum nqkogo ,ne tova nikoga ne se zabravq.To ostava v mene za cql jivot.Edin krasiv spomen ot minaloto ti...
Както и първата целувка. :-)
Beb4e__to
01-14-2007, 09:04
Според мен все някога 6те го забрави6! ти си така ве4е една година, а аз бях така цели 3 години...все си мислех 4е го забравям,а като го видех и пак по4увствах онова силно 4увство...на любовта...Сега ве4е май наистина съм го забравила,не ми прави никакво впе4етление с кой ходи,с кви моми4ета говори(макар 4е до преди няколко месеца мн ме вълнува6е това)..та това бе6е първата ми любов...и тя премина,съмнявам се 4е пак 6те го обикна...Така 4е и с теб сигурно 6те се слу4и съ6тото!
Успех :-)
ne nikak ne se zabravq :( maika ti oshte nemoga da q zbaravq :?
Infatuated Inside
01-16-2007, 06:09
Има разлика между това да забравиш любовта си и да престанеш да я изпитваш. Предполагам темата е по-скоро за второто.
Като за начало - преди време един приятел ме убеди, че истинска е само споделената любов, защото само тя има възможността да се развие. Тогава не бях на това мнение. Сега, повече от година по-късно го проумявам и приемам за вярно. Да искаш някого когато го нямаш е нещо човешко. Да ревнуваш, да искаш одобрението му, да искаш вниманието му.. всичко, което не получаваш. И каквото и да изпитваш към този някой, в основата ще ги има тези емоции. Точно навършвах 15 когато изпитвах същото и вярвах, че е любов. Всъщност не знам дали наистина вярвах, по-скоро ми се искаше да вярвам. Така или иначе, борех се за чувствата си; загубих; осъзнах го и се отказах. По-късно се влюбих в човек, който ми беше много близък приятел и тогава проумях, че всичките пъти, когато ми се е искало да мисля, че обичам, всъщност не съм обичала. Вярвам, че не се забравя никога когато си искал това, което си имал. Просто е прекалено ценно и уникално, за да се забрави някога. Животът не е толкова дълъг, за да си позволим да забравим толкова красиви неща от него.
Не разбрах дали сте имали връзка или не. В първия случай - определено ще ти е по-трудно. Твърде много спомени, случки, изживявания, емоции. Във вторият случай остават само предположенията, а от тях няма голям смисъл, така или иначе.
Глупавото е, че никой нищо не може да ти каже. Или поне не и такова, каквото действително би ти помогнало. Просто трябва да го преживееш. Минаваш през всичко, колкото и усилия или болка да ти коства, стискаш зъби и продължаваш. Това, че се чувстваш зле понякога е нормално - хора сме, имаме чувства. Просто живот е, живеем го. Няма смисъл да ти казвам, че те очакват милиони други преживявания и случки, които ще те направят много щастлива. В даден момент просто ще спреш, ще се огледаш и ще разбереш, че вече нямаш нужда от друго слънце, че ти си достатъчна светлина за света си.. и ще бъдеш щастлива. (:
The Interceptor
01-16-2007, 06:15
Доста е относително кое е първа любов, но не разбира се че не се забравя. Поне при мен е оставила траен отпечатък и понякога си мисля за това и дори имам един диск с музика който когато пусна веднага си спомням за този момент :smt020 :smt045
PerfectStrang3r
01-16-2007, 08:08
Не се забравя. В момента съм влюбен и каквото и да стане с нас.. винаги ще го помня като нещо красиво и важно за мен. Винаги ще има място за нея в сърцето ми.
pod parva liubov kfo razbirame?da si bil gadje s nekoi ot detskata gradina ili par vite istinski trepeti?ako govorim za vtoroto...smqtam 4e nikoga nqma da zabravi6 4oveka koito parvo si obiknal,za6toto tova ostava zape4atano v teb :smt040 :smt049 ...vsa6tnost to zavisi i ot horata,no principno tova ne se zabravq,az li4no nikoga nqma da go zabravq...moq slu4ai be6e sa6tiq..sled kato ni6ty ne stana opitah i s dr mom4eta no vinagi gi sravnqvah s negy i kfo spe4elih-ni6ty!zemi go preodolei!sega sigurno si misli6 4e toi e edinstveniq 4e blq blq i taka natataka ama ne e taka,prosto toi e parviq,no NE posledniq!tfa e.... :wink: :-D :smt016
P.S.sorry imam malko povtoreniq.. \:D/ ](*,) :smt033
TreeHill
01-16-2007, 12:16
първата любов и първия път не се забрава никога.........не сум прочел цялото само от заглавието пиша щото мнмн дълго и неми се чете....!!!!
и аз така
He3HauKa
01-16-2007, 13:18
При всеки може би е различно.Всичко зависи от волята,от времето и от това което е имало помеждуви.За себе си мога да кажа ,че не съм забравила първата си любов,въпреки че много ме е наранявал,и около 3 години бяхме разделени... той имаше приятелки,аз имах приятели... и сега отново съм с него.Не успях да забравя първата си любов,а може би трябваше.... :smt090
BaMBOocHa
01-16-2007, 13:32
Забравя се...1-вата истинска любов наистина се забравя!Отнема много време,но след това остава мнооого надалече в миналото...един блед спомен,за който дори на теб ще ти е трудно да опишеш какво е представлявал!Казвам го от опит!На мен ми отне повече от година...даже почти 2 ,за да забравя един човек,в който бях нещо повече от влюбена...беше нещо нечовешко...поне така съм мислила...Вече не мисля така...сега е само един смешен спомен,за който преди не съм и помисляла,че бих могла да говоря така...тогава съм плакала,ридала,стенела,но... уви!Никой не ме чуваше!Обаче дойде друг и той промени всичко!Това е!Докато не срещнеш следващата си истинска любов ще боли,а след това-остава само да се усмихваш,сещайки се за миналото си!
FiRe_LaDy
01-16-2007, 13:41
Syjelqvam che shte go kaja,ama mislq che pyrvata lubov ne se zabravq nikoga.Tq zavinagi si osvama nqkyde dylboko v nas i ot vreme na vreme si spomnqme za neq s bolka i tyga.I az kato teb veche godina se mycha da zabravq pyrvata si lubov,no nqkaksi ne stava ... Sqkash chuvstvata vmesto da ugasvat te se zasilvat ... znam go kakvo e ... no shtom si namerila otnovo lubovta bori se za neq i se radvai che si q otkrila.Nedei da gledash nazad a prodylji napred s momcheto,s koeto si sega. :wink:
И аз така като BaMBOocHa, само с тая разлика, че то човека и историята не ги забравяш. Забравяш самото усещане, тръпката която ти стяга под лъжичката.И аз как плаках, тръшках се и бягах от къщи заради него, а сега не че не ми дреме, чуваме се и се виждаме понякога, но чуството отдавна го няма. То дори не е и до заместване с друга любов, просто човек си е такова животно, че без да иска след няколко години чисти "емоционалния килер". Не съм вярвала когато ми говореха, че всичко се забравя, но на 100% е така. Иначе всички хора щяха да клюмат нещастни над първата си любов! ;-)
Аз и след вече повече от 7 години все още си я обичам, но просто не е тази любов, която беше в началото.
miloto_girl_4e
01-16-2007, 20:12
С течение на времето всичко се забравя.
Не е така, първата истинска и споделена любов винаги ще е скътана някъде в сърцето ти...
BaMBOocHa
01-17-2007, 19:45
С течение на времето всичко се забравя.
Не е така, първата истинска и споделена любов винаги ще е скътана някъде в сърцето ти...
До кога?!