^`Viki`^
01-19-2007, 17:03
Лудостта
Да си луд е много относително. Някои хора са полудели от любов, други са полудели по хубавите коли, многото пари и така нататък, а трети са с психично заболяване.
Ето...Вървях си по улицата с моите приятели. Толкова ни беше весело на всички.Бяхме се запътили към поредното кафе. Всички се смеехме, всички се веселихме и ни беше толкова хубаво заедно, сплотени като едно семейство.
Но ето, обърнах се и видях човек, застанал на отсрещния тротоар, размахващ хаотично ръцете си във въздуха и отварящ безмълвно уста. Извърнах поглед на другата страна и видях неговият “брат” по съдба, ровещ в близкия контейнер за отпадъци. След тази гледка смехът ми секна, а приятелите ми...Те се смееха точно на онези хора, започнаха да им се подиграват и имитират. Помислих си: “Какво е да си луд? Как се чувстват те – лудите. Господи, това ли получават те от живота и от съдбата си, която така жестоко се е подиграла с тях.” От тогава винаги си задавам тези въпроси когато се сетя за тях. Виждам как се разхождат по улицата хора, с явни психични отклонения. По-често това са бездомници, понесли твърде много болка и страдание от тежкия живот. Няма ли кой да се погрижи за тях - роднина, държавата или просто хора с добри сърца. Питам се как ли преживяват ден след ден в мизерия, беднотия и скитничество. И все пак те може да са щастливи по свой си начин, в техния си свят. Те са мечтатели и живеят в свят на сънища и илюзия. Те не знаят какво е лошотията, злото или подлостта, защото вече са ги победили. Но как, та вижте ги те нямат дом, сами са и винаги поемат на гърба си злобните изказвания по техен адрес от “нормалните”. А кои са нормалните? Хора, които даже за миг не са вкусили и от нито една лудост, дори от тази на любовта.
Днес се връщах от училище и на всякъде по улиците имаше влюбени хора. Разменяха си омайни погледи и мили думи, държаха се за ръце и не се пускаха дори за миг. Оказва се, че по голямата част от жителите на моя град са луди. Да, луди са! Те са полудели от любов, и всъщност какво и е лудото на нея? Всеки се чувства прекрасно, когато е болен от тази лудост. Всеки е щастлив, и лети в облаците. Да, може би точно това е лудото, че не знаеш къде точно се намираш. Но защо ти е да знаеш, нали се чувстващ прекрасно и даже не искаш да се връщаш към “нормалния” свят.
Освен тях видях и красивите коли, скъпите дрехи и украшения на разглезените богаташчета. Ето ги и другите – полудели по парите си. Видях как изискана дама излиза от скъпия ресторант, току що обядвала с вероятно най-подхождащо за нейната “партия” ястие. Водеше си малкото кученце, завързано с розова панделка и моделирана “прическа” с розова шноличка. Със задоволство влезе в Мерцедеса си, последен модел, спрян точно пред заведението и отпраши на някъде. Може би бързаше за часа при фризьорката си или за маникюристката си.
Да, тя определено беше щастлива, също както полуделите от любов и просто лудите в болестно състояние. Може би всеки си е щастлив по свой си начин. Бедния скитник – всъщност не е сам, той е сред толкова много хора... Да, щастлив е!
Влюбените...Те летят в облаците и едва ли скоро ще се върнат на Земята. Да, щастливи са! Богатите... те си живеят своя живот и са щастливи с поредното златно колие или вилата на някой голям плаж. Ето това са те, всичките – луди и все пак щастливи. А вие от кои луди сте ?!
Да си луд е много относително. Някои хора са полудели от любов, други са полудели по хубавите коли, многото пари и така нататък, а трети са с психично заболяване.
Ето...Вървях си по улицата с моите приятели. Толкова ни беше весело на всички.Бяхме се запътили към поредното кафе. Всички се смеехме, всички се веселихме и ни беше толкова хубаво заедно, сплотени като едно семейство.
Но ето, обърнах се и видях човек, застанал на отсрещния тротоар, размахващ хаотично ръцете си във въздуха и отварящ безмълвно уста. Извърнах поглед на другата страна и видях неговият “брат” по съдба, ровещ в близкия контейнер за отпадъци. След тази гледка смехът ми секна, а приятелите ми...Те се смееха точно на онези хора, започнаха да им се подиграват и имитират. Помислих си: “Какво е да си луд? Как се чувстват те – лудите. Господи, това ли получават те от живота и от съдбата си, която така жестоко се е подиграла с тях.” От тогава винаги си задавам тези въпроси когато се сетя за тях. Виждам как се разхождат по улицата хора, с явни психични отклонения. По-често това са бездомници, понесли твърде много болка и страдание от тежкия живот. Няма ли кой да се погрижи за тях - роднина, държавата или просто хора с добри сърца. Питам се как ли преживяват ден след ден в мизерия, беднотия и скитничество. И все пак те може да са щастливи по свой си начин, в техния си свят. Те са мечтатели и живеят в свят на сънища и илюзия. Те не знаят какво е лошотията, злото или подлостта, защото вече са ги победили. Но как, та вижте ги те нямат дом, сами са и винаги поемат на гърба си злобните изказвания по техен адрес от “нормалните”. А кои са нормалните? Хора, които даже за миг не са вкусили и от нито една лудост, дори от тази на любовта.
Днес се връщах от училище и на всякъде по улиците имаше влюбени хора. Разменяха си омайни погледи и мили думи, държаха се за ръце и не се пускаха дори за миг. Оказва се, че по голямата част от жителите на моя град са луди. Да, луди са! Те са полудели от любов, и всъщност какво и е лудото на нея? Всеки се чувства прекрасно, когато е болен от тази лудост. Всеки е щастлив, и лети в облаците. Да, може би точно това е лудото, че не знаеш къде точно се намираш. Но защо ти е да знаеш, нали се чувстващ прекрасно и даже не искаш да се връщаш към “нормалния” свят.
Освен тях видях и красивите коли, скъпите дрехи и украшения на разглезените богаташчета. Ето ги и другите – полудели по парите си. Видях как изискана дама излиза от скъпия ресторант, току що обядвала с вероятно най-подхождащо за нейната “партия” ястие. Водеше си малкото кученце, завързано с розова панделка и моделирана “прическа” с розова шноличка. Със задоволство влезе в Мерцедеса си, последен модел, спрян точно пред заведението и отпраши на някъде. Може би бързаше за часа при фризьорката си или за маникюристката си.
Да, тя определено беше щастлива, също както полуделите от любов и просто лудите в болестно състояние. Може би всеки си е щастлив по свой си начин. Бедния скитник – всъщност не е сам, той е сред толкова много хора... Да, щастлив е!
Влюбените...Те летят в облаците и едва ли скоро ще се върнат на Земята. Да, щастливи са! Богатите... те си живеят своя живот и са щастливи с поредното златно колие или вилата на някой голям плаж. Ето това са те, всичките – луди и все пак щастливи. А вие от кои луди сте ?!