Празен поглед

[Sarabi]

Празен...поглед.Рее се...там някъде,
измежду собствените си терзания...
старай се,търси...огледален образ на...
липсата.
Потъмняла е надеждата...очакването...
изненадата...любовта.
И той търси нещо...търси...подобен.
Но има само пръстен...няма я ръката.
Вятър се прокрадва по кожата му...
но защо?Той не е тук!
Всъщност кой може да каже,че е тук...?

Кашля.Напев.Скърцаща врата...

Желание да танцува...там с дъх на мухъл...
последната искра...живот?...преминава...
сякаш е настръхнал.Студено е...
Защо не промени нещо?

Магьосници.Убийца.
Прах...къде е?

Замаян... се промъква...забавен...
търси черни очи.Къде да отиде...
пак там...?...или при...новите.
Желание...защо няма...буря,пак ли?
Студ...катран...иска да отиде...в тъмнината.
Иска суха жега да...да напука лицето му...
да остане само болката.Не може да запомни...
думите..изчезва...музиката е там...
следва пътя на фараоните...восък...кой?
Кой го измъчва?Белези...в погледа.Погледа...
това е той...рицарите,срутващи крепостта...
мръсната пепел...е... там...в моите очи.


Всичко да си го нач*ка.Какво не бих дала всички да ми се разкарат от очите.Да ми се разкарат от живота!

[teenkopele]

Еххххх Сарабийке :-D , объркано е, но точно това ме кефи! Ще те правим писателка, ей!
Браво! :) :wink:

Toq pa na vsqka madja merudiq!

[Sarabi]

Май никой не чете тук 8-)

[priti_kiti]

Хмм, много ми хареса ! Такова леко загатващо е, оставя те да си представиш визуално какво се случва.. супер,браво ! Точно такъв типп творби адски ме кефят (:

[Sarabi]

Хах, доста стара тема връщам на първа страница, но даскала ми по БЕЛ ми напомни за една моя стара работа... носи ми толкова много спомени, че не мога да не си я припомня като я ... напиша пак. А не ми се прави нова тема само за един стих.



------Искам наградата------

Стоя сама на скалата и чакам сълзата...
Чакам с болезнено желание
и търся упование в смъртта.
Жена лежи безпомощна, стене, крещи ,
но изхода е вечността.
Дали ще застигне и мен -
разчитам само на алчността.
Алчността, целяща живота да бъде мой
мой, без болестта.
Болестта, която изпива душата на земята -
глупостта.
Защо тя върлува тъй ядно из света ?
Не знае компромис, не знае пощада
дори за нощта.


Стоя и чакам да дойде промяната.
Стоя и искам наградата.
Наградата за верността.
Но защо да я чакам, щом е тъй малка в далечината ?
Това на мен не носи удоволствие,
само искам да достигна целта.

Господи, къде ме остави ?

На кръстопътя между живота и смъртта ?
На пресечката на реалността и лудостта ?
На моста между щастието и жалостта ?

Защо избра мен, която иска от всичко ?!
Защо избра ден, който го предлагаше скришно?!

Стоя сама и мразя и теб и живота си.
Стоя сама и зова Аид към леглото си.
Стоя и гледам красотата,
стоя и мечтая за свободата.


Сълзата пада в бездната устремена
заедно с душата ми обезобразена...

[nightelf4e]

страшно много ми хареса..просто ме зарадва..има чувството което търся четейки стихове...наистина ме грабна..мух..браво..пишеш страхотно!

[pcdollsbmagi]

mm interesno e,haresva mi..bravo

[BWald0rf]

Много са яки и дветее :) Брав0 !!

[Whyniser]

Празен...поглед.Рее се...там някъде,
измежду собствените си терзания...
старай се,търси...огледален образ на...
липсата.
Потъмняла е надеждата...очакването...
изненадата...любовта.
И той търси нещо...търси...подобен.
Но има само пръстен...няма я ръката.
Вятър се прокрадва по кожата му...
но защо?Той не е тук!
Всъщност кой може да каже,че е тук...?

Кашля.Напев.Скърцаща врата...

Желание да танцува...там с дъх на мухъл...
последната искра...живот?...преминава...
сякаш е настръхнал.Студено е...
Защо не промени нещо?

Магьосници.Убийца.
Прах...къде е?

Замаян... се промъква...забавен...
търси черни очи.Къде да отиде...
пак там...?...или при...новите.
Желание...защо няма...буря,пак ли?
Студ...катран...иска да отиде...в тъмнината.
Иска суха жега да...да напука лицето му...
да остане само болката.Не може да запомни...
думите..изчезва...музиката е там...
следва пътя на фараоните...восък...кой?
Кой го измъчва?Белези...в погледа.Погледа...
това е той...рицарите,срутващи крепостта...
мръсната пепел...е... там...в моите очи.


Всичко да си го нач*ка.Какво не бих дала всички да ми се разкарат от очите.Да ми се разкарат от живота!
Не разбираемо за повечето,но със стил.Браво :)

[нес.]

определено си имаш стил..това е едно от най-важните неща-да имаш стил..много ми харесва..писала си го с чуство..поне така изглежда

[deggial]

nice job