Бунтар
01-20-2007, 13:11
(недовършено)
1. Дори не си помисляй, че можеш да ме спреш, не и ти.
Аз пазя своите чувства, идеали, мечти.
Винаги ще бъда това, което няма да си.
И накрая един от нас ще победи.
Всичката си помия, давай, излей върху мен!
Защото съм различен от тебе, съм олигофрен.
А сам не се поглеждаш и не знаеш колко си жалък.
Презираш всички, които имат във душата си пламък.
2. Дори не си помисляй, че можеш да ме спреш, не и мен.
От такива като теб аз бях променен.
Храня се с омразата и със гнева - те са в мен.
И ми дават сили да вървя напред, ден след ден.
Срещу такива като теб до смъртта си аз ще се боря.
Само защото мога, аз ще продължавам да споря.
Няма да млъкна, аз съм задължен да говоря.
И теб, презрени, за пощада няма да моля.
1. Дори не си помисляй, че можеш да ме спреш, не и ти.
Аз пазя своите чувства, идеали, мечти.
Винаги ще бъда това, което няма да си.
И накрая един от нас ще победи.
Всичката си помия, давай, излей върху мен!
Защото съм различен от тебе, съм олигофрен.
А сам не се поглеждаш и не знаеш колко си жалък.
Презираш всички, които имат във душата си пламък.
2. Дори не си помисляй, че можеш да ме спреш, не и мен.
От такива като теб аз бях променен.
Храня се с омразата и със гнева - те са в мен.
И ми дават сили да вървя напред, ден след ден.
Срещу такива като теб до смъртта си аз ще се боря.
Само защото мога, аз ще продължавам да споря.
Няма да млъкна, аз съм задължен да говоря.
И теб, презрени, за пощада няма да моля.