Някой може ли да ми намери следното есе , че имам да го пиша до Сряда за оценка
Тема : Какви компромиси бих и не бих могъл да направя ?
Благодаря предварително !!!
Това е доста обширна тема. Защо не пробваш да си го написес сам/а?
Доста е хубаво като тема.
Офф за първи път ми е и ми трябва някакво , по което да се ориентирам ... много ще съм благодарен ако ми дадете .
PLS трябва ми до Понеделник , че после да си го по изменя по мой начин и в Сряда да го дам ;(
Най - много да ти го напиша друго не мога да направя.
kukli4ka__
01-31-2007, 17:21
Човек в живота си прави непрекъснато компромиси, както с околните, така и със себе си. Те могат да бъдат от различно естество.
Когато обичаш и държиш на другия можеш да прощаваш в интерес на това, връзката да продължи, стига да си заслужава.
Къде е границата? И на какви компромиси сме способни? Колко трябва да си прощаваме, преди да се изгубим?
Колко трябва да се замислим преди да прекратим някакви отношения? Как трябва да се държим, за да не позволим да се злоупотребява с търпението ни?
Всичко е строго индивидуално, много относително, прекалено субективно, но понякога чувствата и усещанията са по-силни от нас.
Като се замисля ако зависеше от мен и изцяло от съзнателното взимане на решения,то щях да поставям широки, високи, дълги и ясни граници, но на практика не мога да съм толкова категорична. Не винаги съм достатъчно силна, за да го поискам, не винаги съм достатъчно смела, за да не мисля за последствията и не винаги съм достатъчно сигурна, за да го повярвам.
И как всъщност да се поставят граници? Дали дистанцията е някаква алтернатива? Или не е по-добре да говорим с отсрещния, да разберем неговата позиция, да се уточни ситуацията и вече да се вземе разумно решение. Ако имаме истински човек, може би ще се получи...
Аз спирам да правя компромиси, когато за мен вече става въпрос за достойнство, а започне ли достойнството ми да ме интересува повече от другия човек, значи някъде във времето и в сълзите се е измила и изпарила любовта, доверието и чувството за принадлежност и нужда, желанието.
Можем да прощаваме. Да така е. Човешко е да простиш. Случва се да сгрешиш, но има и непоправими грешки.