Здравейте!Дайте примерни теми в/у "Илиада" на Омир плс. Темите са :
1.Войната и мирът в Омировата "Илиада".
2.Ахил и Хектор - двете лица на героизма и смелостта.
Много ми трябват тези теми.Благодаря предварително! :)
http://www.teenproblem.net/school/index.php?m=s&id=574
ТЕМАТА ЗА ВОЙНАТА В ИЛИАДА
В епическата поема “Илиада” Омир засяга вечната тема за войната и нейното място в човешкия свят. С характерния за него стил значението на войната в “Илиада”е разкрито чрез изграждането на многопланов художествен образ, представящ нейните житейски измерения за античния човек .
Войната в Омировия свят е житейска реалност. По време на война се доказват войнската чест и мъжество, така че тя може да бъде приемана като вид инициация. Самата война рязко разграничава ролите на отделните индивиди, отредени им от социалния порядък и нормите на поведение.Основната роля на мъжа е да бъде нападател,, или респективно защитник. Така например, Хектор, който се отнася с огромна нежност към близките си, държи да изпълни войнскя си дълг към Троя , а също така напомня и на Парис, че този дълг е и негов като троянец, още повече като причина за войната, която се води заради Елена и задето той неправомерно е я взел за съпруга. Войната е естествена част от желанието да придобиеш нещо ценно и от желанието на ощетения от това да си го върне. Така че до някаква степен “войната е разбойничество и във всеки от героите има нещо разбойническо”.*
Този факт довежда до разкриването на другото лице на войната – това на трагедията. Тя носи страдания и смърт на всички, дори и на тези, които не участват пряко в бойните действия. Омировото отношение към войната е разкрито чрез определенията, които авторът дава за нея: “схватка жестока” ; “плачевна” ; “гибелни битки”. Образите, които най – силно разкриват драмата на войната, са образите на “белоръка, добра Андромаха” и троянския цар Приам. Двамата губят най – скъпото в живота си – своя съпруг и своя син. Смъртта на един донася скръб на мнозина, а какво остава за смъртта на хилядите обикновени воини? Но такъв е данъкът, който войната изисква и от победители, и от победени.
Античният герой е готов да плати тази дан в името на честта и славата. Те са труднопостижими и именно това ги прави толкова желани. Славата и почитта трябва да се заслужат с цената на тежки изпитания, доказващи мъжеството , волята и силата на героя. Само боговете и войната могат да изправят човек пред подoбни изпитания, а следователно и да му дадат мечтаната награда - чест, слава, почит.
Същевременно войната е и другото лице на мира. Човешкият живот не е утопична илюзия, напротив, той е изпълнен със страдания и мъки и именно това го прави реален. Войната е част от тази реалност и вярно, тя носи страдания, но и мирът не означава абсолютна безопасност или безгрижие. Той носи щастие, но то не може да се наложи без да се бориш за него.
Образът на войната в Първа и Втора песен на “Илиада” разкрива мнението на античния човек за войната. За Ахил войната е начин да заслужи слава и да затвърди войнското си достойнство и чест. Ахил няма лична причина да воюва с троянците “понеже не са ми виновни във нищо”. Той е край стените на Троя поради клетвата, дадена на Менелай. От него чувама и най – правдивата версия, защо се води тая война :
...потеглихме в твоя угода,
бранейки твоята чест и честта на Атрид Менелая...
От друга страна, важно е да се посочи и фактът, че свадата между Ахил и Агамемнон възниква не просто като спор за жена, а повече като спор за плячка. Това е другата причина за войната – материалната облага. Заграбването на чужди съкровища е съвсем легитимен спсоб за забогатяване, който донася същите блага като труда, а в добавка покрива героя със чест и слава. Исторически факт е, че Троянската война е водена не заради откраднатата съпруга на ахейски водач, а заради богатите на желязо мини на Троя.
Във Втора песен е разкрито отношението на античния герой към страхливеца. Терсит е антипод на епическия герой. Той говори истината, но го презират, защото не се бори за тази истина. Той е страхливец и не смее да отстоява мнението си. Злослови срещу царете, но не се противи на унижаващия го Одисей:
...Затуй и ахейци
върло му бяха сърдити и гневни в сърцата си горди.
Войната не търпи страх и мекушавост. Именно тя доказва кой наистина е смел и заслужава славата си и кой е просто “глупав дърдорко и гръмогласен вития”.
В Шеста песен Омир разкрива част от драмата, която войната поражда. Конфликтът между войнския дълг и личните емоции е всъщност конфликт на войната и желанието за мир. Въведен е образът на Андромаха. Макар войната да се води заради Елена, образът на Хекторовата съпруга заема по – важна позиция и определено носи повече и по – силни внушения. Андромаха съзнава мястото на мъжа в този свят. Тя знае, че той е длъжен да се бори за свободата на Троя, а в същото време се бои и страда, понеже знае, че може да го загуби:
Хекторе клети! Погубва те твоята храброст. Не жалиш
свойто детенце невръстно, ни мене, клетата майка ;
Този конфликт се прехвърля и у Хектор, който копнее за спокойствието и уюта , които само мира може да им предложи. Но и двамата знаят, че личното щастие е невъзможно сред всеобщото нещастие. Въпреки мъката и страданието,които изпитва, Хектор нито за миг не забравя своето призвание да защива родината и правото на всички да бъдат свободни. Като типичен епичен герой той поставя колективните интереси и нужди над личните.
В Осемнадесета песен Омир отново разкрива своето отношени към войната и мира. Докато описанието на мирния живот буди радост и сопкойствие, описанието на обсадения град внушава неприятното чувство на страх и неизбежност, засилено от злокобното присъствие на Смут, Раздор и Смърт.
Героизмът в “Илиада” е качество на духа, което изисква постоянна готовност за подвизи, безстрашие и устременост към едничката цел на истинския герой - войнската слава. За да я заслужи, Хектор жертва живота си, а Ахил се отказва от обидата. Освен трагедията войната в “Илиада” разкрива един свят на героични дела и подвизи, които дори днес будят възхищение със своята красота и доблест.
“Илиада” разказва за една война, чиято крайна цел е мирът. Войната може и да носи чест и почит, но постоянната трагедия, смъртта на най – близките приятели омръзва и на най – славолюбивия. Има цена, която може да бъде платена, и такава, която просто не си струва да бъде плащана. Такава е смъртта на Патрокъл. Неговата храброст е възнаградена не с вечна слава и почит приживе, а със смърт. За какво са му тогава на героя тази слава и тази почит, след като не може да им се радва?
Омир изгражда един свят, където войната е добро и зло, триумф и тргедия. Но най - важното е, че тя е част от многообразния човешки живот и хората се научават да живеят с нея, макар и надявайки се един ден да я оставят зад гъба си.
http://forum.91neg.com/index.php?showtopic=1522
http://www.zapiski.info/view.php?id=190
Ахил и Хектор - идеалът на Омир за човек и воин
Омировата “Илиада” разказва за военното минало на древните гърци, за времето на ахейските битки. Героическата епопея изобразява най - важните моменти в съдбата на човешкия колектив. Като насочва вниманието си към оня момент, когато се решава изхода на войната, той преплита човешки съдби и характери.
На преден план в Омировата поема е героят, военният вожд. Физическата сила е основното му качество. Телесната сила на героя изразява неговата социална сила. Той е по - силен от обикновения човек, защото стои по - високо от него, защото е водач. Омировият герой е идеал за човек - за човешко достойнство, за физическа и духовна красота. Такива герои в поемата “Илиада” са Ахил и Хектор.
Ахил ,син на цар Пелей и морската богиня Тетида, е млад, красив, властен и силен. Той е отговорен за много човешки съдби, борейки се за справедливост и уважение на войската.
Хектор ,синът на цар Приам и Хекуба ,е противник в боя на Ахил и на елините. Той е хубав, смел и силен какъвто е и Ахил, макар че двамата са твърде различни по живот и по характер. Тези им качества ги правят идеален епически герой.
Една от характерните черти за епическия герой от онова време е печеленето на слава. Животът е мил на всеки човек, но героят може да посветисвоя живот на велико и добро дело. Което без съмнение ще му донесе и слава. Ахил е тръгнал на военен поход и предпочита славата пред дългия и спокоен живот живот. Той е страстна натура и не може да остане спокоен. Различни са лицата, към които са насочени неговите чувства на гняв или на обич, на омраза или милост - Агамемнон, Хектор, Приам. Неговите страдания и обич са действени. След погребението на Патрокъл той запряга колесницата си и влачи с ярост трупа на Хектор. Готов е да убие дори върховния вожд Агамемнон, но плаче при известието за смъртта на Патрокъл. Без жал влачи трупа на Хектор, кълне се, че няма да го даде за погребение, но плаче при вида на престарелия баща Приам и яростта му прераства в голяма човешка добродетел - милост и прошка.
Решил един път да тръгне на поход, той се връща в лютите битки след убийството на приятеля си. Силната обич е премахнала обидата. На преден план е желанието за мъст. Затова и героят тръпне от ужас, че може да умре, без да отмъсти и без да извърши подвиг достоен за вечен помен.
Мислите и делата на Ахил и Хектор са човешки. Така Ахил е представен като млад и смел воин, коййто знае своята храброст и високо цени своето достойнство. Той е избухлив и гневен, но в същото време Омир го представя каато верен другар, привързан и обичащ. Няма друг герой в поемата, който да е толкова много предан на приятелството и дружбата. Няма също и друг герой, който така човешки да се отнася към скръбта на другите.
Хектор е разумно храбър и мрази войната като всепризнато зло. Той изпитва страх като всеки смъртен човек. Разуманата му храброст обаче не го прави беглец пред силен враг. В решителния момент той е готов да застане срещу врага и да се бие като истински древен герой. Сам трябва да се бие с Ахил, защото е върховен троянски вожд във войната. Чувството за граждански дълг у него е твърде силно, макар че то не охлажда и не унищожава неговите бащински и съпружески чувства. Докато Ахил влиза в боя, за да убие убие убиеца на своя скъп приятел, Хектор иска да унищожи врага на отечеството си. Тая разлика между целите на двамата герои издига на вного високо място Хектор.
Драматичната сцена на сетната раздяла с любимата жена и невръстен син спомага да почувстваме дълбоко и осезателно трагичното у Хектор. Човешко е в такъв момент душата да е разпъната на кръст. Колебание и съмнение, жажда за живот и съзнание за нравствен дълг пред Троя и троянци, страх от смъртта и решимост да приеме решителната схватка с Ахил кипят в гърдите му. Този герой, който излъчва физическа сила и лъчезарна красота, носи човешка душа и онази вечна жажда за живот.
Появата на врага, кара Хектор да забрави размислите, доводите, с които се е стремял да укрепи смелостта си, и той побягва. Колко правдиво Омир е разкрил преживяванията, душевното състояние на своя герой в този момент.
Страхливец ли е Хектор? Разбира се, че не е .Тук поетът е подчертал онзи най - силен инстинкт за самосъхранение, който е вечно буден даже и у най-смелите.
Горещото му желание да победи в лютата схватка Ахил, кара Хектор да се изправи величествен, готов за сетна кървава битка. Спуска се в боя като орел, размахвайки меча с безумна смелост.
Храбрият и справедлив герой е обичан от всички троянци и троянки, затова бива оплакван от целия народ.
източник - помагало.ком
Темите не са едно към едно с тея, които са ти дали да пишеш, но са почти същите. Ако внимателно отделиш най - важното от това, което съм ти дала, ще ти свършат чудесна работа.