I. Анорексията е заболяване, което се развива на психическа основа. То е типично предимно за младите жени и много често е резултат от налаганите в медиите представи за идеалната жена. Болестта се изразява в пълен отказ от приемане на храна, като целта е да се постигне по-слаба фигура. В напреднал стадий на болестта, някои от страдащите от анорексия губят много от телесната си маса. Организмът не се снабдява с необходимите вещества, поради което намалява имунитета му. Наблюдава се отпадналост, депресия, косопад, заболявания на вътрешните органи и др. Има случаи на жени на възраст 45 години, които при ръст 1,70 м тежат 35 кг. Повечето страдащи от тази болест са млади момичета на възраст от около 15-17 години. Появяват се комплекси на психическа основа и непрекъснато чувство за глад на физическа. След всяко приемане на храна заболелите чувстват ситост и я изхвърлят.
След време организмът отказва да приема храна. Всичко изядено се повръща. Много от изходите са с фатален край - смърт. Болните се нуждаят от подкрепата на семейството и от помощта на психолог. При болните от анорексия се появява натрапчива мисъл непременно да отслабнат, а ако отслабнат ще се случат определени неща: например ще бъдат по-щастливи, ще са по-харесвани, животът им ще се промени. Всъщност болните от анорексия започват да контролират всичко свързано с околния свят чрез храната. Определящо за тях е това, че ако не могат да контролират нещата извън себе си, биха могли да контролират себе си и то под формата на приемането (храната) и отдаването. При тях цикълът на взаимоотношения с външната среда се прекъсва, т.е. не съществува обмен (нито приемане, нито отдаване) - по същия начин те се отнасят и в отношенията си с околните. Всичко това, разбира се, функционира на несъзнателна основа и болните не си дават сметка за случващото се. Същото се отнася и до килограмите и фигурата - често анорексиците, когато видят образа си в огледалото, не виждат реално собственото си изражение, а своето, но като на много дебел човек.
Често когато се разболеят младите момичета стават доста затворени, не споделят, отдръпват се от обществото и приятелите си и си поставят целта да отслабнат и чак тогава да се върнат в същото това общество. Такива хора са доста критични към себе си и изискват все повече и повече. Накрая се оказва, че единственото нещо, което контролират е теглото си. Междувременно обаче, са настъпили други промени - появяват се натрапчиви мисли, които са свързани с храната, със собствената им личност (често те смятат, че са много дебели и се наричат с епитети, които се ползват за дебеланите), а също така се появяват и други нереални мисли, които може да са доста парадоксални.
Анорексиците живеят в непрекъснат тормоз - в началото, когато заболяването им започва да се развива те се чувстват добре, защото преди да започнат регулирането на храната са били доста тревожни. Вероятно, са ги притеснявали куп проблеми, които са предимно свързани със семейната сфера или с любовния им живот. Когато започнат диетата, те стават много целенасочени и устремени, и започват бавно и методично да свалят килограми. Докато болните от анорексия започват да боледуват, приятелите и познатите им ги хвалят колко добре изглеждат и те затвърждават теорията си, че са на прав път и наистина всички ги харесват повече, откакто са се променили. В процеса на диетата анорексиците се чувстват силни и тревожността, която ги е угнетявала преди започването на диетата вече я няма. Всъщност посредством приемането или отказа на храната те контролират тревожността и диетата ги кара да се чувстват по-добре. По-късно това усещане изчезва, но пък се засилват натрапчивите и повтарящите се мисли с едно и също съдържание, които определят ежедневието им.
Причините да се развие анорексия са строго индивидуални и трябва да се разглеждат по този начин. Проблемът е, че родителите забелязват, че детето им е необикновено слабо доста късно, защото момичетата с такова заболяване добре се прикриват, като оставят в заблуда дори майките си за спрялата менструация. Когато стане ясно, че е налице анорексия обикновено нещата са извън контрол и се налага спешно настаняване в болница, с цел физическо оцеляване на пациента, а не реално лекуване на анорексията. В този момент родителите си дават сметка, че трябва да се направи нещо. Много важно е да се знае, че анорексията предхожда диетите, а не е резултат от тях. От диета не може да се прихване анорексия. В момента, в който се установи, че даден човек е болен от анорексия трябва веднага да се пристъпи към лечение и то да бъде комплексно. Условията за добро лечение са много, но като начало трябва да се потърси психолог и диетолог, а когато става въпрос за болнично настаняване и интернист. Нито едно от тези звена не може да бъде пропускано. Лечението е много продължително и доста трудно както за болния, така и за тези, които са около него.
Ако болният от анорексия не преодолее успешно кризата, е възможно анорексията да се хронифицира. Тук трябва да е ясно, че не става въпрос за грип, който ще се повтаря, а за начин на мислене и поведение, начин на реагиране на проблемна ситуация, които ще се активизират наново. Това налага доста дълго лечение, което в началото е по-интензивно, а по-късно се редуцира и постепенно изчезва. Родителите и близките на пациенти с диагностицирана анорексия трябва да бъдат сигурни, че лечението няма да бъде доброволно, независимо от това какво ви убеждава болният - посещенията при психотерапевта и диетата трябва да се контролират много строго. Съществуват и други форми на лечение, които се прилагат в клиники в много страни (в България имаше една, но тя вече не функционира), които са в рамките на 1 месец рядко повече, където болният от анорексия е между други като него и лечението протича комплексно през целия ден.
Думата "анорексия" е от гръцки произход и означава липса на апетит.
Заболяването се характеризира с въздържане или пълен отказ от храна по собствено желание. Първото медицинско описание е дадено още през 1689г. от английския лекар Ричард Мартън. , който определя анорексията като: "болестно състояние на духа, причинено от тъга и грижи...". Анорексията представлява силен страх от напълняване и е характерна най-вече за тийнейджърките и младите жени.
Момичето, което страда от анорексия, почти не се храни, заради ужаса от напълняването, брои калории и грамове, а след това започва изтощителни физически упражнения да не би нещо да й се “залепи”. Обаче колкото и да отслабват, девойките с анорексия не искат да повярват, че са слаби.
Опасни сигнали: Загуба на значителна част от теглото, продължителни диети, въпреки слабостта си се чувстват дебели, даже след загуба на тегло силен страх от надебеляване, спиране на менструалния цикъл, притеснение за храните, калориите, мазнините, и хранителните съставки, гладуване в изолация и готвене за другите, опадване на косата, студени ръце и крака, немощен говор, изморителни тренировки, лъжи относно хранителната им депресия, заплашителна слабост, изтощителни периоди на хиперактивност, развитие на слаби косми по ръцете, краката и други части на тялото, поява на мъх по тялото, сърцебиене, суха, лющеща се кожа, накъсано дишане.
Следствия: Свиване на органите, загуба на костни минерали, което може да доведе до остеопороза, ниска телесна температура, ниско кръвно налягане, забавен метаболизъм и рефлекси, сърдечна недостатъчност, което може да доведе до сърдечен удар.
II. Булимията е болест, при която пристъпите на ненаситно хранене са последвани от самовнушено повръщане,често извършвано тайно. Най-разпостранена е сред жените между 15 и 30 години и както страдащите от анорексия нервоза, те маниакално се страхуват от напълняване, което всъщност причинява повръщането. Някои болни употребяват разхлабителни средства, за да изхвърлят бързо храната.
Булимията може да доведе до значителна загуба на килограми (макар и не винаги). Ако повръщанията са чести, това ще обезводни организма, ще го отслаби и парализира. Болните обикновено изпадат в депресия, а п0някога се самоубиват
Кои са основните признаци на булимията?
- депресия, чувство за вина и омраза към самия себе си;
- усещане за липса на самоконтрол;
- неоправдано строга самокритичност;
- постоянна потребност от одобряване от другите хора на извършваните постъпки;
- нарушена представа за нормата на собственото тегло.
За тежката булимия, която изисква стационарно лечение са характерни:
- колебания в теглото на тялото (5-10 кг нагоре и надолу);
- хронично раздразнение в областта на гърлото;
- умора и болка в мускулите;
- окапване на зъбите;
- подпухване на околоушната жлеза.
Как се лекува булимията?
Трябва да се знае, че колкото по-рано е започнато лечението, толкова по -ефективно и по-евтино е то - може да се размине само с квалифицирана психотерапия.
Най-добри резултати дава съчетаването на психотерапия (индивидуална и семейна), диетотерапия и медикаментозно лечение. То трябва да се провежда в стационарни условия
Специализираното лечение е от осбено значение, тъй като болестта изисква не само физическа, но и психическа подкрепа. Това лечение включва наблюдение и регулиране на хранителните навици, както и здравни съвети или психотерапия. Понякога се предписват и антидепресанти.Булимия нервоза се определя като смущение, чиито чести епизоди на лакомо ядене (бърза консумация на храна на едно сядане) са почти винаги съпроводени от претовареност (натоварване на тялото с храна). Претоварването може да включва повръщане, злоупотребяване с разхлабителни и/или диуретици, трениране насила и/или гладуване. Лакомията и тъпченето са често съпроводени с силно чуство на вина или срам. Булимичният може да не бъде видимо под нормалното тегло или дори да е малко дебел. Както и анорексичния, булимичния използва саморазрушителното тъпчене с храна за да се справи с психологически проблеми, които може и да се задълбочат повече отколкото нейната/неговата фикс-идея за храната и теглото. Обикновено, индивидът се чуства извън контрол и осъзнава, че това състояние не е нормално. До 5 % от момичетата в американските колежи са булимични. Опасни сигнали: Лакомо или неконтролирано хранене, самонаказване с стриктни диети, гладуване, енергични упражнения, повръщане или използване на разхлабителни или диуретици в усилие да отслабнат използвайки тоалетната често след ядене, в депресия от телесното тегло, колебание на настроенията извън контрол, подуване на лимфните жлези на шията и лицето, киселини в стомоха и подуване на нередовни периоди, стоматологични проблеми, запек, болки в гърлото, повръщане на кръв, слабост, хлътнали, кървясали очи...
Следствия: Дехидратация, разстройване на хранителния тракт, черния дроб и бъбреците, електролитен дисбаланс, който води до сърдечна недостатъчност, и се стига в някои случаи до сърдечен удар...
Анорексия и булимия - двете лица на една болест
Апатия, депресия, драстично сваляне на теглото са симптомите на заболяването
Анорексията и булимията са две заболявания, които засягат предимно жените и момичета на възраст 16-30 години. Те са свързани с нарушения на хранителното поведение. Анорексията се характеризира с поднормено тегло (най-малко 15% по-ниско от нормалното за съответния ръст и възраст), което се самопредизвиква от болните чрез гладуване или силно ограничаване на храненето. Възможно е причина за това да са прекомерни физически упражнения, взимане на диуретични (пикочогонни) или разхлабващи лекарства или самопредизвикано повръщане. Наблюдава се силен постоянен страх от наддаване на теглото. Болните могат да чувстват подуване на корема даже и след приемане на малки количества храна, имат чувство за студ, непрекъснато са уморени, апатични, могат да имат запек, болки в стомаха и други болестни симптоми. Често настъпват хормонални нарушения, които могат да доведат до спиране на менструацията и безплодие. Анорексията може да бъде причина за нарушения и забавяне на развитието през пубертета, за възникване на остеопороза, увреждания на сърцето, черния дроб, бъбреците. Болните обикновено губят интерес към всички социални контакти и често са с депресия. При липса на лечение може да се стигне до смърт на болния. Булимията е сериозно нарушение в хранителното поведение, което се изразява в честа консумация на големи количества храна, последвана от целенасочено "прочистване на организма", което се осъществява по различен начин. Някои сами предизвикват повръщане, взимат очистителни, диуретични (пикочогонни) средства и др. Булимията е свързана със загуба на контрол над храненето и постоянна, изключителна концентрация върху телесното тегло и форми.
Това хранително нарушение, подобно на анорексията, се среща изключително при жените, най-често на възраст между 16 и 40 години. Булимията има много причини, но една от най-честите е депресията. Друг отключващ момент е свръхтегло или затлъстяване в миналото, особено в детска възраст и пубертета, което създава доминанта за специален свръхконтрол върху теглото. Има жени с анорексия, които имат булимични пристъпи. Силният, неконтролиран глад може да последва като реакция на хроничното полугладуване.
dano ti svar6at rabota tezi... :wink:
sladi4ka_qni4ka
02-08-2007, 18:43
Запек. Той е налице, когато детето, въпреки че приема достатъчно количество храна, се изхожда през 2-3 дни със затруднение, дори и с болка. В такива случаи изпражненията са оформени, твърди, понякога дори наподобяват тези на овцата. Той трябва да се отличава от лъжливия запек у деца, които гладуват, приемат малко храна или пък повръщат поетата храна.
Естествено храненото кърмаче в първите месеци може да се изхожда през ден, без оплаквания и това не означава запек. След въвеждането на плодовите и зеленчуковите пюрета, които са богати на целулоза, изхожданията се нормализират - по 1-2 пъти на ден. Някои бебета с ''лениви'' черва също се изхождат по-трудно и през ден. Вие можете да подпомогнете изхождането им по два начина. На първо място, чрез масаж по хода на дебелото черво, който се прави с пръстите на ръката, като се започне от дясната слабинна област по хода на часовниковата стрелка до лявата слабинна област. Това се прави няколко пъти на ден по време на преповиването. На второ място - чрез вкарване на резервоара на термометърчето в ануса или пък чрез приготвена пръчица от тоалетен сапун. Не е препоръчително да използвате за целта мушкато (молоха), чиито власинки могат да увредят лигавицата на червото, а могат да внесат и инфекция.
У децата от ранна възраст запекът може да се дължи на неправилно хранене - с пасирани пюрета и супички, кашичка, бисквити, вафли, шоколади, бял хляб и други деликатеси. Ако при трудното изхождане се стигне до цепване на кожицата на ануса, се получава порочен кръг: страхът от болките при изхождане води до отказ да сяда на гърнето, което пък засилва запека. Използването на очистителни клизми за продължително време в такива случаи не е препоръчително. То води до привикване.
Най-лесният и сигурен начин за борба със запека у малките деца е да се внасят ежедневно храни, богати на целулоза, която възбужда движенията на червата за придвижване на съдържимото им. Предлагайте на детето не бял, а ръжен или типов хляб, също така варено жито със захар или ашуре, готвено със зелен и зрял фасул, зеле, грах, леща, пиперки (печени и сурови), салата от марули, краставици, домати, супи от зеленчуци. При всяко хранене предлагайте десерт от плодове: круши, тиква (варена, печена или като тиквеник), сливи, кайсии, праскови, череши, вишни, смокини, банани и т. н.
Необходимо е обаче, докато детето свикне, ежедневно да го задължавате да сяда на гърне сутрин и вечер, като поне веднъж то трябва да завърши с успех. След това всичко става без подкана.
Даването на слабителни средства е с временен успех и не е препоръчително.
Остро храносмилателно разстройство. То се среща най-често у кърмачетата, а след това - с укрепване на храносмилателния апарат на детето, все по-рядко. То се причинява от диетична грешка, поемане на неподходяща или развалена храна, претоварване на стомахчето, но най-често от чревна инфекция: вируси и бактерии. Различаването на разстройството, дължащо се на диетична грешка, от инфекциозното невинаги е лесно. Затова при обслужването на дете с диария спазвайте изискванията, споменати в т. 176.
Проявите на храносмилателното разстройство са загуба на апетит, повръщане, диария. В тежките случаи детето е отпаднало, може да има и повишена температура, появяват се и признаците на обезводняване: бебето се подмокря по-оскъдно, очите му хлътват, теглото спада. Изхожданията на детето се учестяват до 5-6 на ден, дори и повече. Изпражненията стават редки, полукашави, дори воднисти - на струя. Появата на слуз и кръв, а понякога дори гной, е сигурен признак на чревна инфекция. За инфекциозно естество говори и наличието на диария у другото дете или друг член на семейството.
Лечение. То ще се проведе вкъщи или в болница според преценката на лекаря. Ако ви предложи болница, не настоявайте да останете у дома. Това важи особено за кърмачетата, чието състояние при диария се влошава с часове. А колкото по-късно започне лечението, толкова по-трудно се овладява болестта..
Какво да предприемете вие до срещата с лекаря? Не започвайте никакво лечение на своя глава. Преустановете храненето на детето. Така стомахчето и червата на болното дете ще могат да си починат, повръщането ще отслабне и даже ще спре. Докато лекарят даде своите нареждания, давайте на болното обикновена вода, чай с 5% захар, оризова или леко подсолена вода (1 чаена лъжичка на литър вода)
Можете да приготвите и морковена супа: 500 грама моркови, добре измити, се нарязват на кръгчета и се варят в литър вода, докато омекнат; пасират се през фина цедка, след което се връщат във водата, където са варени; долива се вода до 1 литър, добавя се чаена лъжичка сол или 50 грама захар, а може и двете заедно - според предпочитанията на болното. Морковената супа се понася добре от всички деца над двумесечна възраст. Давайте често малки порции до общо количество 500-1000 грама за денонощие според възрастта на детето. Същия ефект - изчистване на червата от бактериалните и други отрови - има и ябълчената диета, която може да се прилага за деца над 4 месеца. Обелете измитите ябълки и ги настържете на най-ситната част на рендето, така че да се получи фина кашица. Давайте на детето, както бе казано за морковената супа. Ако детето предпочита, може да добавите малко захар.
По-нататъшното поведение и лечение ще се назначи от лекаря.
Как да опазите вашето дете от разстройство? Запазете кърменето колкото се може по-продължително време. Изкуствено хранените бебета по-често получават разстройство. Второ важно изискване: хранете бебето си правилно, не допускайте груби грешки в диетата. На трето място, не допускайте вкъщи мухи. Те са били в клозета или на бунището, преди да кацнат на лъжичката на бебето или върху храната му. Спазвайте строга хигиена при приготвянето на детските храни. Осигурявайте дезинфекция на съдовете, бельото, гърнето на болното от диария дете или възрастен.
Анорексия нервоза е сериозно психиатрично заболяване, характеризиращо се с разстроено самовъзприятие, много силен страх от надебеляване, отказ на храна и отслабване като неизменна цел.
Биохимия и физиолофия на анорексия нервоза, anorexia nervosaИмето на заболяването идва от гръцката дума "орекси", което означава апетит. Названието не е правилно да се смесва с анорексия, чийто причини могат да са различни. Заболелите от анорексия се наричат "анорексици" или "аноректици", които са със еднакво значение, но първото название е по-масово.
За да постигнат целта си - "идеалното тегло", заболелите от анорексия нервоза поддържат много строги диети, спортуват с часове и бягат. Храната става основното им занимание.
Анорексиците не осъзнават сериозността на положението, в което се намират. Около 30% от анорексиците имат този проблем през целия си живот. Също толкова от тях преживяват поне една животозастрашаваща криза свързана с храненето си. Повечето от тях умират преждевременно, а около 5% до 18% от хоспитализираните с анорексия нервоза умират по-късно от глад или самоубийство.
90% от страдащите от анорексия нервоза са жени. Средната възраст за начало на анорексията е 17 г, също така не се наблюдава при жени над 40 г. Известно е, че анорексия нервоза е сред основните причини за смърт при хората търсещи психологическа помощ.
Настоящата статия ще се занимае с различните биохимични причини и физиологични последици на анорексия нервоза. В следваща статия ще разгледаме психологическата страна на заболяването, начините за лекуване и връзките и с друго заболяване свързано с храненето - булимията.
Физиология на анорексията
Основните физиологични характеристики са свързани с това, че анорексикът гладува доброволно и се подлага на спортен шок - много тежки и дълги упражнения. Обикновено заболелите са доста активни, независимо от гладуването. Заболяването нанася щети на централната нервна система (има данни за аномалии в серотониновите и допаминови нива в мозъка), на имунната и половата системи.
Списание Пудриера: Биохимия и физиология на анорексиятаСпекулира се около идеята, че за започване на анорексия нервоза има генетичен стимул, т.е. че определен ген е свързан с аномалия, която засяга невромедиатора серотонин. Това обаче не може само по себе си да е причина за заболяването, а по-скоро високите нива на серотонин носят на индивида повече тревожност. При нормални условия, ако човек гладува, неговите нива на серотонин се понижават. Те се увеличават тогава, когато има консумация на храна съдържаща аминокиселината триптофан, която има отношение към синтеза на серотонин. Имайки предвид това, се предполага, че анорексикът желаейки да намали тревожността си, не консумира храна. Това разбира се, е една от възможните биохимични гледни точки към протичането на анорексия нервоза.
Има данни, че хора пострадали от натравяне с живак, олово, берилий и арсен развиват вторично симптомите на анорексия. Предполага се, че отношение към развитие на анорексия имат някои витамини и минерали като магнезий и витамините от група B. При страдащите от анорексия нервоза има недостиг на цинк, което причинява увеличени нива мед, което пък от своя страна е свързано с психологически ефекти като депресия и безпокойство.
При изследвания проведени с опитни животни се вижда, че обекта на който са ограничени хранителните ресурси, но е дадена възможност да се упражнява, умира от глад и упражнения, за разлика от обекта, на който само са ограничена храната без да може да се упражнява - обекта не умира от глад. При опити с моделни животни се вижда, че организмите им се нагаждат към гладуването, за да не умрат.
За да не прекалим с физиологията и биохимията на това заболяване, ще спрем дотук. В следващата статия ще разберете повече за психологическата страна на анорексията, както и сложните и дълготрайни методики за овладяването и.