I've Been Mistreated
01-28-2007, 18:40
Здравейте на всички! Имам един много наболял проблем, който ме тормози от доста време. :( Имам една приятелка. Двете с нея бяхме много близки, до преди няколко месеца. :( Озлоби се, стана отвратителна... просто неознаваема. Все едно не беше същия човек.
Не знам от къде да започна... тя нашата история е доста дълга и заплетена, но ще я споделя... пък дано да ми олекне и да ми помогнете.
Познаваме се от някъде 5 години. За този период от време приятелството ни премина през много етапи: майка й ни раздели, баща ми не я харесваше и постоянно ми казваше колко е злобна и завистлива (аз не му вярвах, ама сега разбирам, че е бил прав.)
Винаги съм й влизала в положението (разбирала съм я, когато не можем да излезем защото няма пари понеже живее само с майка си, черпела съм я, не е имало момент в който да се е нуждаела от мен и аз да не съм била до нея. Давах всичко от себе си, за да можем да сме приятелки, ама едно приятелство не може да го крепи само един човек). Само дето ето го и момента на конфликта - живея по-добре от нея (от финансова гледна точка). Имам неща, за които тя само може да си мечтае. Никога, ама никога не съм й нятаквала че съм по-добра от нея защото имам еди какво си, а майка й с нейната мизерна заплата не може да й го вземе. Само, че тя вътрешно беснееше и аз го усещах. Мразеше ме за това, че живея по-добре от нея. Мразеше ме за това, че имам баща - а тя няма, мразеше ме за това, че имам телефон, а тя няма, мразеше ме за това, че съм по-добра в някои отношения от нея, че съм по-амбициозна от нея и мога да постигна целите в живота си.
Мразеше ме, за това че имам повече възможности пред себе си, отколкото тя някога ще има.
На скоро майка й се видя малко с пари и чак сега й взе тези неща (телефон и компютър). И "приятелката" ми сякаш, за да си го върне започна да ми натяква пак и пак колко съм загубена, че нейния телефон бил по-хубав от моя, че компютъра й бил по-хубав от моя, че родителите ми са кретени, а майка й колко е добра. (заяждания тип детската градина), ама не можете да си представите с каква злоба и завист!!! Исках и аз да й кажа... нещо, да я нараня... но не исках да падам на нейното ниво.
Това вече трае близо 9 месеца. Все се надявах, че ще й дойде акъла в главата и ще спре... ама няма... от ден на ден все по-зле става.
Баща ми каза, че такова лайно не може да ми е приятелка. Че една приятелка никога не би тръгнала да обижда родителите ти, да те изкарва по-тъпа от нея и т.н. Говорих с нея, ама тя не си взема бележка. Майка ми каза, да не я разкарвам все още... а баща ми каза, че не заслужавам да си губя времето с такъв боклук. Щом иска приятелка с пари да си ходи при баровките, ама те като я видят как няма пари за едно кафе едва ли са щели да я приемат.
Какво да правя?! Кого да послушам? Съвета на майка си - да поговоря пак с нея или съвета на баща ми - без много, много да й давам обеснения да я разкарам?
Не знам от къде да започна... тя нашата история е доста дълга и заплетена, но ще я споделя... пък дано да ми олекне и да ми помогнете.
Познаваме се от някъде 5 години. За този период от време приятелството ни премина през много етапи: майка й ни раздели, баща ми не я харесваше и постоянно ми казваше колко е злобна и завистлива (аз не му вярвах, ама сега разбирам, че е бил прав.)
Винаги съм й влизала в положението (разбирала съм я, когато не можем да излезем защото няма пари понеже живее само с майка си, черпела съм я, не е имало момент в който да се е нуждаела от мен и аз да не съм била до нея. Давах всичко от себе си, за да можем да сме приятелки, ама едно приятелство не може да го крепи само един човек). Само дето ето го и момента на конфликта - живея по-добре от нея (от финансова гледна точка). Имам неща, за които тя само може да си мечтае. Никога, ама никога не съм й нятаквала че съм по-добра от нея защото имам еди какво си, а майка й с нейната мизерна заплата не може да й го вземе. Само, че тя вътрешно беснееше и аз го усещах. Мразеше ме за това, че живея по-добре от нея. Мразеше ме за това, че имам баща - а тя няма, мразеше ме за това, че имам телефон, а тя няма, мразеше ме за това, че съм по-добра в някои отношения от нея, че съм по-амбициозна от нея и мога да постигна целите в живота си.
Мразеше ме, за това че имам повече възможности пред себе си, отколкото тя някога ще има.
На скоро майка й се видя малко с пари и чак сега й взе тези неща (телефон и компютър). И "приятелката" ми сякаш, за да си го върне започна да ми натяква пак и пак колко съм загубена, че нейния телефон бил по-хубав от моя, че компютъра й бил по-хубав от моя, че родителите ми са кретени, а майка й колко е добра. (заяждания тип детската градина), ама не можете да си представите с каква злоба и завист!!! Исках и аз да й кажа... нещо, да я нараня... но не исках да падам на нейното ниво.
Това вече трае близо 9 месеца. Все се надявах, че ще й дойде акъла в главата и ще спре... ама няма... от ден на ден все по-зле става.
Баща ми каза, че такова лайно не може да ми е приятелка. Че една приятелка никога не би тръгнала да обижда родителите ти, да те изкарва по-тъпа от нея и т.н. Говорих с нея, ама тя не си взема бележка. Майка ми каза, да не я разкарвам все още... а баща ми каза, че не заслужавам да си губя времето с такъв боклук. Щом иска приятелка с пари да си ходи при баровките, ама те като я видят как няма пари за едно кафе едва ли са щели да я приемат.
Какво да правя?! Кого да послушам? Съвета на майка си - да поговоря пак с нея или съвета на баща ми - без много, много да й давам обеснения да я разкарам?