sex^i^2maslinki^
01-28-2007, 21:40
Тя вървеше по прашната пътека на своето бъдеще... на места видя красиви, пъстроцветни цветенца, отражението на дъгата в локвичките, образували се от скоро валялия пролетен дъжд... Ухаеше на свежест, възраждане и ново начало.... На отбивките от пътечката забеляза потъмняли, опушени камъни, умряли цвета и изсъхнали треви... Красивата и грозната страна на живота се преплитаха в странно бляскав контраст....Мрака и светлината плъзгаха своите пипала и образуваха странно съчетание... Всичко и се струваше някак далечно... сякаш това нямаше да бъде нейние живот...!! Господ беше избрал точно нея... най-красивата, най-нежната, най-безценната за да и покаже какво я очаква. Той я обичаше най-много от всички свои деца защото тя притежаваше необикновенната сила да дава винаги и единствено любов... Беше и дал правото на избор... Беше я пратил на това пътевествие за да и покаже какво я очаква и ако тя избереше можеше да промени хода на вселената. Тя вървеше, а свежеста я изпълваше цялата... след всяка крачка и се искаше да види все повече и повече... Понякога това, което зелените и очи забелязваха не и харесваше и я обезсърчаваше, но веднага след това виждаше чистата истинска красота и продължаваше да върви с надежда...
***
В погледа и има нещо диво, нещо някак нечовешко... тя е олицетворение на чистотата и нереалната красота... нещо първично, страсто и въпреки всичко нежно...
***
Когато извървя целият път беше някак препълнена от нови чувства и емоции... Порив за живот обливаше цялото и тяло... Мислите препускаха бясно през главата и, незнаеше кой път да избере...
***
В родилното отделение се чу бебешки плач... току що се беше родил нов живот... и целият свят ликуваше, че още една душа не се е отказала от борба...
***
-Нали ти казах... винаги става така... а ти се притесни...
-Тя беше необикновенна, по-специална...
-Това е естественият ход на живота... единственото нещо, което ги спира да не изберат другата страна е надеждата... и никога, никой до сега не правил грешния избор... така е било винаги, така и че бъде... така трябва да бъде!
-Тя ще ми липсва ... беше различна...
-И още е... ще бъде през целия си живот защото е белязана от Божията сила... А когато един ден удари часът ще се върне пак тук при нас и ще е наи-небесно красивият ангел... зашото е различна...
***
В погледа и има нещо диво, нещо някак нечовешко... тя е олицетворение на чистотата и нереалната красота... нещо първично, страсто и въпреки всичко нежно...
***
Когато извървя целият път беше някак препълнена от нови чувства и емоции... Порив за живот обливаше цялото и тяло... Мислите препускаха бясно през главата и, незнаеше кой път да избере...
***
В родилното отделение се чу бебешки плач... току що се беше родил нов живот... и целият свят ликуваше, че още една душа не се е отказала от борба...
***
-Нали ти казах... винаги става така... а ти се притесни...
-Тя беше необикновенна, по-специална...
-Това е естественият ход на живота... единственото нещо, което ги спира да не изберат другата страна е надеждата... и никога, никой до сега не правил грешния избор... така е било винаги, така и че бъде... така трябва да бъде!
-Тя ще ми липсва ... беше различна...
-И още е... ще бъде през целия си живот защото е белязана от Божията сила... А когато един ден удари часът ще се върне пак тук при нас и ще е наи-небесно красивият ангел... зашото е различна...