....

[perky_girl]

Незнам от къде да започна..всичко е толкова объркано,че дори и аз на моменти,сама немога да си го обясня,затова ще започна от самато начало:

Всичко се случи преди 3 години..толкова отдавна,а ми се струва,че беше вчера деня в който се запознахме.Тогава бях само 15 годишна – 9 клас,бях току що бях приключила болезнена връзка и беше момента,в който бях намразила момчетата и бях решила,че сега е моят ред да ги накарам да стардат.Но тогава го срещнах… Милите му топли очи ме целуваха.Усмивката му ме влудяваше.Той ми предложи всичко.Аз не отказах.Бяхме наистина щастливи.Бяхме влюбени!Той просто беше моят живот,аз бях неговият!
Спомням си всичките ни хубави моменти,всеки път когато ме караше да се усмихвам,всичките нежни думи,които сме си казвали тези 2 години и половина прекарани заедно.Колко бързо минава времето..
А сега..сега доир нямам право да го помоля за прошка..толкова много сгреших...аз сама направих пътвата крачка...просто реших да сложа край на всичко.. беше ми писнало всичко да е толкова съвършенно,че чак нереално..толкова нерално,че чак го бях намразила...и както винаги постигнах своето... беше тежко-да признавам,но аз бях твърдо решена...и благодарение на силната си воля аз отново постигнах каквото исках...Разделих се с Него.Разделих се с момчето което даваше смисъл на живота ми,което беше моят живот..Бях решила,че мога и трябва да продължа на пред..Следвах всичките съвети,които бях давала на приятелките ми в подобни моменти..излизах,веселях се,прекарвах повече време със семейството и приятелите си,даже започнах да излизам с едно момче.За мен всичко беше на шега,аз обичах бившият ми приятел,но поради причината,че бях решена да го забравя,прибягвах дори до крайни мерки..
Какво ли не се опитвах да си втълпя?!Казвах си ‘времето помага’..казвах си ‘клин клин избива’ , ‘всяко зло за добро’ Не!!!Няма такова нещо!Мина половин гоидна от тогава и резултатът какъв е – никакъв!Все още го обичам с цялото си сърце и душа.Той е моята първата любов и може би затова е толкова голяма.
От цялата тази работа разбрах 2 неща:
1во-благодарение на моя тъпа постъпка загубих момчето което обичам безкрайно много вече 3 години.
2ро-Мисля,че обичам един спомен.Смисъл такъв той след раздялата се промени много и стана коренно различен човек.Даже около Коледа се видяхме и той ми каза: ‘Аз съм вече друг човек,момчето в което ти се влюби вече не съществува.Обичах те безкрайно много,но повече никога няма да си позволя да те обикна’..така че май обичам един спомен..
Много наши общи приятели ми казват,че той още продължава да ме обича,но просто е много наранен.Може и така да е,но в мен все още кънтят неговите думи ‘не съм аз твоята половинка,забрави ме!’…
Знам,че аз имам по-голямата част от вината,защото Аз реших да се разделим.Но след това,аз го търсех..Вижте не ми пука кой какво мисли за мен,стига той да се върне при мен..вие си нямате и на идея колко много пъти съм седяла пред тях и съм ревала с глас и съм го умолявала да ми прости… изпадала съм в депресия,примягвала съм до какви ли не мерки за да спра да го обичам,дори той ми е удрял шамари,а аз съм продължавала да го моля да се съберем…толкова много го обичам,че съм готова да изпълня всяко едно негово желание…
Той знае,че го обичам,последният път когато говорихме /преди близо месец/ той ми повтори на няколко пъти ‘аз знам,че още ме обичаш’ и аз му отвърщах ‘искам да си на 100% сигурен в това’ и той ‘аз съм,вярвам ти,знам,че още ме обичаш,доказала си ми го по милиони пъти’…
И какво прави като го знае?!Нищо… Незная дори за какво го пиша това,но просто вече една издържам.Имам страхотно момче до себе си,което ме обича с цялото си сърце,а аз съм с него,само за да не го нараня,ако му кажа,че искам да се разделим. За Бога та аз дори немога да съм пълноценна във връзката си!? От както се разделих с момчето което обичам,живота ми е сив,скучен,безразличен..Той ми даваше сила,той беше моят слънчев лъч..той беше моето слънце…
…………
Немисля,че някой от вас ще може да ми даде свястен съвет,но ако някой се сети нещо ще съм му благодарна ако ми го напише тук или на лично...моля ви без скапани изрази от рода на 'отрежи си ръката' или 'ти си си виновна' ..достатъчно ме боли,за да чета някакви забележки или глупави коментари..
Благодаря,че отделихте време да ми прочете проблема,въпреки,че колкото знам,той е неразришим...

[koalka]

Бори се за него!!!Трябва да го направиш, защото си допуснала огромна грешка, която трябва да поправиш.3 години...адски много време, което сте прекарвали заедно и добре.Виж, и аз мисля, че това, където ти го е казал е било, защото е бил адски наранен от всичко.И още едно нещо...не мога да те разбера?Как просто ей така си си позволила да приключиш всичко?В такава голяма любов тези неща според мен не са позволени, както и да звучи това.Не можеш да правиш каквото искаш с тази връзка, защото човека до теб те обича безумно...

[gerinceto]

Бори се за него!!!Трябва да го направиш, защото си допуснала огромна грешка, която трябва да поправиш.3 години...адски много време, което сте прекарвали заедно и добре.Виж, и аз мисля, че това, където ти го е казал е било, защото е бил адски наранен от всичко.И още едно нещо...не мога да те разбера?Как просто ей така си си позволила да приключиш всичко?В такава голяма любов тези неща според мен не са позволени, както и да звучи това.Не можеш да правиш каквото искаш с тази връзка, защото човека до теб те обича безумно...

[namely_me]

Имам чувството, че чета собствената си история. С тази разлика, че в моя случай той поиска да се разделим и че нашата връзка беше по-кратка.
И аз съм в същата ситуация, но вече разбрах, че няма смисъл. Момчетата са такива, те щом си наложат да забравят за някое момиче, щом решат да потиснат чувствата си, и кръв да им капе от сърцето няма да се върнат назад. Понеже това е то, мъжката гордост, мацка. За него ще е унизително да се върне отново при теб след като ти вече си го наранила. Ти не си виновна, но приеми, че няма да е твой, макар и да знае, че го обичаш, макар и той да те обича също толкова много. Аз го приех.
Най-доброто решение е да се помъчиш поне да останете приятели.
Ти си щастливка, защото все пак в момента имаш човек до себе си, и за да си с него, би трябвало поне малко да ти е симпатичен. Така че се постарай да запазиш връзката си с него, и да му отвърнеш със същите чувства. Тя любовта идва с времето и навика да сте заедно.
Пък и същото това време ще те излекува от болезнения спомен за бившия.
Стискам ти палци, успех!!!

[bungle]

Хипер зле се почувствах като прочетох това, което си написала.

Все едно... съм казала аз тези неща.
Все едно .. слушам себе си...

Продължавай, не се отказвай..
Всеки има право на втори шанс..
Поговорете сериозно, не изпадай в истерии, бъди тиха и спокойна, говори уверено,кажи му всичко, което ти е на душата.. Опитай поне 20 минути да си спокойна, после ако искаш реви и 2 часа. Важното е, да го накараш да повярва отново.. да повярва, че ако ти даде този шанс, няма да съжалява.

Дано отново се съберете. Просто ще е грях, ако не бъдете заедно, при положение, че се обичате толкова много.

Любов. Това е и прошка. Този, който обича истински и чисто, знае как да даде прошката. Ти само трябва да си я поискаш със сърцето.

Моля се след известно време да напишеш една весела тема, как си отново със своята половинка и как силно се обичате. :smt008

[perky_girl]

Благодаря на всички,но аз все си мисля,че
2ро-Мисля,че обичам един спомен.Смисъл такъв той след раздялата се промени много и стана коренно различен човек.Даже около Коледа се видяхме и той ми каза: ‘Аз съм вече друг човек,момчето в което ти се влюби вече не съществува.Обичах те безкрайно много,но повече никога няма да си позволя да те обикна’..така че май обичам един спомен..
и ми е голяма каша в главата.Все пак благодаря много за искрените съвети..

[PerfectStrang3r]

Натъжих се от това, което прочетох. Не съм изпадал в такава ситуация.. дано и да не изпадна. Не знам какво да ти кажа.. просто нямам думи. Мога само да те посъветвам - продължавай да се бориш. От думите ти разбирам, че и той те обича, но просто е силно наранен. 3 години са много време и едва ли те е забравил. Опитай се, не губи надежда. Дано се съберете.

Хммм,звучи банално,но наистина-съжалявам! :( Рядко се случва даден проблем да ме трогне,но този път наистина успя..Мъчно ми е като си помисля,че страдаш.. :cry: Може би защото си от моят град и защото сме си писали,може и да е заради друго-незнам,но вярвай ми наистина ми стана много гадно,като разбрах какво чувстваш... :(

Та...имам чувството че си права в този случей като казваш :arrow:
2ро-Мисля,че обичам един спомен.Смисъл такъв той след раздялата се промени много и стана коренно различен човек.Даже около Коледа се видяхме и той ми каза: ‘Аз съм вече друг човек,момчето в което ти се влюби вече не съществува.Обичах те безкрайно много,но повече никога няма да си позволя да те обикна’..така че май обичам един спомен.. Щом се е променил,може би този човек в който се е превърнал не е за теб.Той сам ти е казал,че
‘не съм аз твоята половинка,забрави ме!’ Аз не съм съгласна с другите,че трябва да се бориш за него.Както сама ти каза,може ти да си поискала да се разделите,но точно ти не веднъж си се опитала да възтановиш отношенията ви. Съжалявам,че ще ти го кажа,но аз съм на мнение,че ако даден човек те обича той няма да иска да страдаш,а той ясно осъзнава факта,че ти го обичаш и се нараняваш от неговата безразличност...
Мисля,че тези работи,които си си ги повтаряла
‘времето помага’..казвах си ‘клин клин избива’ , ‘всяко зло за добро’ са абсолутно вярни.Извинвай,но ти какво очакваш,да забравиш една връзка продължила почти 3 години,за няма и 6 месеца..Неее не става така,миличка [-X Ще минат години преди ти да спреш да го обичаш..
Аз те съветвам да се наслъждаваш на новата си връзка и да се радваш,че имаш момче до себе си,което те обича и се опитай да си внушиш сама на себе си,че можеш и без
моето слънце
Желая ти цялото щастие на Земята и бъди по-голяма оптимиска :arrow: всяко зло за добро,са казали хората и са прави :wink:

[koalka]

А аз искам да питам-вие сигурни ли сте, че се е променил, авторката сигурна ли е, че е така, за да знаете със сигурност.Тогава според мен не трябва да й казвате да не се бори, но това, ако го е казал, защото е бил наранен и само тя да се махне за този момент....

[bungle]

Напълно съгласна съм с koalka .

:!:

mnogo se natajih kogato pro4etoh vsi4ko tova :( ...daje me i raz4uvstva.. imam 4uvstvoto 4e az sam go pisala i se po4uvsah stranno..az mislq 4e trqbva da se bori6,za6toto si mislq 4e toi te obi4a o6te... 4ovek ako iska ne6to mnogo silno trqbva da se bori za nego i vinagi silanata obi4 i vqrata pe4elqt..nadqvam se da uspee6 i da se saberete,za6toto go zaslujavate!
USPEH!

[FiRe_LaDy]

Naistina tyjno ... mngoo kofti se e poluchilo.No ne e trqbvalo da prekratqvash vryzkata vi.Vypreki che kaza,che ako te uprekvame nqma ti pomognem,shte si pozvolq da ti kaja che si si vinovna ti.Ama kakto nqkoi drug ti kaza .. nedei se otkava!Bori se za nego.3 godini ne sa nikak malko,a i shtom sa ti kazali che te obicha,no e naranen i za tova ne si priznava.Dokaji mu che ne iskash da go naranish i moje otnovo da povqrva v teb i da se syberete.

[Undying]

Бори се за него!!!Трябва да го направиш, защото си допуснала огромна грешка, която трябва да поправиш.3 години...адски много време, което сте прекарвали заедно и добре.Виж, и аз мисля, че това, където ти го е казал е било, защото е бил адски наранен от всичко.И още едно нещо...не мога да те разбера?Как просто ей така си си позволила да приключиш всичко?В такава голяма любов тези неща според мен не са позволени, както и да звучи това.Не можеш да правиш каквото искаш с тази връзка, защото човека до теб те обича безумно...
Ясно и точно :-)

[perky_girl]

А аз искам да питам-вие сигурни ли сте, че се е променил, авторката сигурна ли е, че е така, за да знаете със сигурност.Тогава според мен не трябва да й казвате да не се бори, но това, ако го е казал, защото е бил наранен и само тя да се махне за този момент....


..Или се е променил или е най-добрия артист когото съм виждала...
Когато се запознахме,Той беше най-големия оптимис,когото бях срещала, беше душата на компанията,постоянно караше хората да се смеят,а неговата усмивка не слизаше от лицето му.Беше мил с всички.Изслушваше всяко едно мнение и винаги с усмивка на лицето отговаряше когато някой го пита нещо.А сега,сега е друг човек,сега е вечно ядосан,отнася се подигравателно с всички.Присмива се на недостатъците дори на най-близките си хора.Майка му веднъж ме срещна и ми каза 'Миличка,аз вече нямам власт над него,каквото и да му кажа той се смее подигравателно и вкарва сърказъм във всяка една моя дума'.Колкото знам,това е станало,защото след раздялата ни той започна да се движи с компанията на брат си.А те са-хмм безделници,които си хващат едно момиче,изчукват я /съжалявам/ и после я подиграват пред всички.Сега той е копие на брат си,да не кажа,че е станал и по-жалък...Той е друг човек... Когато сме насаме може да се каже че се държи човешки,но когато има някой,който и да е друг той започва да изтъква всичките ми недостатъци..В първите месеци след раздялата го разбирах,казвах си 'ок трябва да си излее злобата' обаче това продължава и до днес...така,че смятам,че наистина се е променил..
....
Благодаря на всички коментари още веднъж! :(

[I_ve7o]

koalka napulno sym saglasna!
tva se edno go kazvam as :smt010 :smt010 :smt010 kakvoto i da stava se bori za nego :smt010

[namely_me]

Мда, определено се е променил и според мен нещата няма как да се върнат обратно.
И стига с тая борба, че ми писна. Борба е, когато се стремиш да постигнеш нещо, но това нещо задължително трябва да е възможно и осъществимо. А човешката воля не се пречупва. Щом той се държи така, значи неговата воля е, че няма да бъде с теб и...това е загубена кауза.

[IRRIDUCIBILI]

ooo istoriqta ti e mn kofti az bqh izpadnal v sa6tata sityaciq momi4eto koeto obi4am me skasa za deto mn q revnyvah i ot togava se promenih mn smisal otno6enieto mi kam momi4etata bqh stanal ne6to podobno na tvoeto mom4e/hva6tah si dr momi4eta edinstveno da ne mislq za neq/ kogato ostavahme na same se darjah hladno s neq,no edin hybav den pogovorihme normalno tq mi kaza 4e o6te me obi4a i sega sme zaedno,taka 4e gore glavata mila ;)