istoriq za 8 klas...help [Архив]

kukli4ka__

02-04-2007, 11:24

Произходът на прабългарите е бил обект на продължителни дискусии в науката. Липсата на достатъчно исторически извори прави труден за разрешение въпросът към коя езикова и етническа общност да бъдат причислени. Изказани са хипотези, че прабългарите са от угро-фински, хунски или татарски произход. Даже учени от XIX в. са настоявали, че техният произход е славянски. Днес може да се смята за меродавно становището, че прабългарите принадлежат към тюркско алтайската езикови и етническа общност. Първоначалните им поселения вероятно са земите на Централна Азия, където се оформят окончателно и раз-личните тюркски племена като хуни, авари, ха-зари и т. н.
Първото писмено известие, в което се среща името „българи", се съдържа в Анонимен римски хронограф от 354 г. Те са посочени като племе, което произхожда от един от потомците на Ной и населява земите северно от Кавказ. Заселването на прабългарите в тази област е резултат от започналото „Велико преселение на народите", чийто първоначален тласък дало движението на хуните от Азия към Европа. Установяването на прабългарите северно от Кавказ се потвърждава и от арменски източници. Новите поселения представлявали своеобразно кръстовище между Азия и Европа, което през следващите столетия рядко оставало спокойно. По-нататъшната история на прабългарите се преплела тясно със съдбата на племената и народите от Източна и Югоизточна Европа.
Средновековната писмена традиция свързва името „българи" с р. Волга. Върху значението на етнонима са изказани различни хипотези. Допуска се, че той произхожда от основата на тюркския глагол „булг" (смесвам, размесвам) и в този смисъл името „българин" се тълкува като „смесен", „нееднороден". Според друго мнение името трябва да се преведе като „метежници", „бунтовници". Чрез него се обозначавал непокорният им и свободолюбив дух. Допуска се, че етнонимът може да се свърже и с аланската дума „билгерон", което значи „крайненци", т. е. хора, живеещи в покрайни-ните. Напоследък бе изказано становище, че „българин" е самоназвание от тотемен произход, възникнало още в земите на Централна Азия. То е произлязло от думата „булгар", с която се означавало животно от рода на белките, отглеждано заради ценната му кожа.Основното занимание на прабългарите, както и на повечето племена, дошли от Азия, било скотовъдството. Те отглеждали "различни домашни животни, но най-много коне. Докато живеели в степите на Централна Азия, прабългарите се намирали в непрекъснато движение, обусловено от нуждата да се търси храна за многобройните стада. След трайното им установяване на север от Кавказ постепенно преминали към полуномадски начин на живот. Само в определени сезони в годината те чергарували, след което отново се завръщали в своите постоянни селища. Ето защо сирийският историк Захари Ритор съобщава, че прабългарите имали свои градове, което се потвърждава и от извършените археологически разкопки. Подобно на славяните прабългарите изгражда-ли своите селища край реки. Най-често срещано жилище било юртата, която била изработвана от кожа. На върха имала кръгъл отвор, откъдето излизал димът на огнището. С преминаването към уседнал начин на живот пра-българите започнали да строят и полуюрти, вкопани в земята. Те се групирали обикновено по 20 - 30 на едно място и образували т. нар. аули.
Прабългарите познавали предимно онези занаяти, които били свързани с нуждата от изработване на оръжие и предмети за всекидневния бит. Обработвали добре кожите, металите, били изкусни грънчари. Характерни за прабългарите са сивочерните керамични съдове, покрити с излъскани ивици.
Основната обществена единица у прабългарите била номадската община, чиито членове били свързани с кръвно родство. Няколко рода съставяли племето, начело на което стоял племен вожд (хан). Съществуващата племенна раздробеност е засвидетелствана от наличието на многобройни племенни названия като напр. оногондури, утигури, кутригури и др. През VI -VII в. в резултат на активен досег с Византия сред прабългарите настъпило социално разслоение. Господстващо положение в племето заемал ханът и племенната аристокрация, коя-то в сравнение с обикновените скотовъдци притежавала значителни богатства. На преден план изпъкнали отделни знатни родове, които съсредоточили в свои ръце властта над пра-българските племена. Такива били например родовете Дуло, Угаин, Ерми и др., които се споменават в „Именника на българските ханове" и в някои прабългарски надписи. Постепенно властта на хана се превърнала в наследствена. Характерна за прабългарското общество била строгата централизация на основата на здрава военна организация, която била от жизнено значение за неговото самостоятелно съществуване. Византийските писатели обръщат специално внимание на това единоначалие, характерно не само за прабългарите, но и за други тюркски племена, като отбелязват, че те били управлявани не „с любов", а „със страх". Важна роля в живота на племето играело и жреческо-шаманското съсловие, в чиито ръце бил религиозният култ. Жреците следели за стриктното спазване на бащината вяра, а в случай на нарушение били способни да отстранят от власт и самия хан.