biografiq na Svetoslav Minkov pls [Архив]

sexa_na_kompleksa

02-07-2007, 11:09

Ето виж това.Дано ти свърши работа :)

Светослав Минков е роден през 1902 г. в Радомир, умира в София през 1966 г. Учи фанансово дело у нас и в чужбина. Бил е книговодител, началник бюро и помощник-библиотекар към банки, служител в нашата легация в Токио, коректор, редактори и главен редактор. Журналист, преводач, писател, смятан за "баща" на модерната българска фантастика. Сред многобройните му заглавия са сборниците "Синята хризантема", "Игра на сенките", "Къщата при последния фенер", "Автомати", "Дамата с рентгеновите очи", романът "Сърцето в картонена кутия", написан в съавторство с Константин Константинов. Носител на международната награда за мир "Нексьо".

sexa_na_kompleksa

02-07-2007, 11:12

Ето и това:

Роден е на 12 февруари 1902 г. в гр. Радомир. Син е на Константин Минков - потомък на български революционери. Има двама братя и една сестра. Най-големият му брат Асен загива в Междусъюзническата война.

Отначало започва да учи във военно училище във Вайскирхен, Австрия. Прекъсва обаче обучението си там и се завръща в България. След година отива да учи финансово дело в Мюнхен. Там се запознава с бъдещата си съпруга Мария Томова - студентка по славянска филология.

След атентата в черквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 г. той и цялото му семейство са арестувани. (Брат му Иван е бил член на военната организация на БКП, и участник в подготовката за атентата; загива няколко дни по-късно в схватка с полицията.) Две седмици биват разпитвани в Дирекция на полицията. След освобождаването им са интернирани в Радомир.

В Радомир и след връщането си оттам Светослав Минков продължава да пише. Изявява се и като преводач - превежда „Голем“ на Густав Майринк, Андерсеновите приказки и приказките на Шехерезада в периода между 1927 и 1939 г. През 1941 г. сам се явява на процеса срещу Никола Вапцаров, за да го защити.

През 1942-1943 г. работи в българската легация в Токио.

След 1944 г. Светослав Минков е критикуван като „буржоазен писател“, и работата му в Токио е използвана като повод за натякване. Донякъде го спасяват подкрепата му за Вапцаров и почитта към загиналия му брат. Авторът продължава да пише, основно фейлетони и приказки за деца.

Носител е на международната награда за мир „Нексьо“.

Умира на 22 ноември 1966 г. в София.

След смъртта му сътрудници на Държавна сигурност конфискуват всичко ценно в дома му, включително литературния му архив. Възможно е негови произведения да са изгубени.