Moderated: Как се справяте с вашите родители?

[angel4emalko]

:( ei,tiiinove!! pradpolagam 4e i s vas e taka-za6to roditelite ne ni razbirat weeeeee :| kakvoto im kaja se mislqt 4e e naro4no i 4e im pravq si4koo na inat...kazvat mi:kaji kakvo ti e ?awe hora kak da vi kaja :ami haresvam nqkoi si tam ....ne mi obr16ta vnimanie i zatva sam sparena...kak ???ili 4e ne mi se u4i ve4e 4e mi pisna ot tehnite"lekcii"kak samo i edinstveno az trqbva da y4a...ei go-sq zav1r6ih sroka s dve 4ki i pet 5ci i tri 6ici...e da moje6e i po dobre am...vtoriq srok sq...offff nz pomagaite...vie kak se spraqte s va6te,aa??? :smt009

Moderated by ^npocTo^a3^f^
1, 6 и 7 точка от правилника!

[sladko`eFche]

i az bqh taka (ne to4no za ocenki mi se karaha imam dobur uspeh no vse namiraha za ne6to da mi vikat)
no ve4e kogato mi 4etat "lekcii" kazvam "dobre" i tva e i si praq kot znam te ve4e se primiriha 4e ne mogat da me promenqt....
no im pokaji 4e mogat da ti imat doverie i vs 6te se opravi :wink: O:)

[loshroditel]

Защо мислиш че родителите не се чувстват по същия начин.И аз съм изнервен -шефа ме е сръфа,хвана ме контрола в рейса и сметката за тока е ужасна.Все проблеми ,макар от друго естество....а в къщи изнервен младеж-сринала се най-голямата му любов.Защо тези деца не усетят че и на нас ни е трудно.Родителят не е вседаващ и всеразбиращ ,и той е човек-греши,но си го признава и търси пътя .

[FikyScHetOo]

Проблема на хората е ,че немогат да крият когато са изнервени. Всичко става дфо един момент, тогава глупавата усмивка казва само "Аха, разбрах те. Сега се махни". Но неможеш да караш така. Затова когато се приберат вкъщи (или докато пътуват за там) остават сами с мислите си и разбират,че няма смисъл от усмивката, че всичко е такова каквото е и няма една умивка да го промени особено. Затова когато се приберат вкъщи си изкарват нервите (първите 15 мин) на някой и после им минава. И аз съм така, повечето ми познати са така, родителите ми са така...всеки, който е подложен на напрежение е така... Но какво да се прави, Живот!

[[B]a[N]D[i]T[k]a]

bashta mi me razbira.. pone taka go 4uvstvam nikoga ne mi e zabranil neshto i zatova i ne prekalqvam :roll: daje edna godina kaza 4e ako pusha moga spokoino dam u kaja a ne da se kriq (az ne pusha) \:D/ abe gotin tatko imam ;) maika mi.. oh s neq i az nz kak da se opravq...

[punisher]

родителите се чудят повечко как да се справят с нас :lol:
ама иначе в нас няма кой знае кви проблеми ... майками идеално разбира ,че ако още малко ми говори и тя за учене ше си тегля ножа, така че гледа да не ме занимава много много (блавоо на женатаа..научи се накрая =D> )

[teenkopele]

:( ei,tiiinove!! pradpolagam 4e i s vas e taka-za6to roditelite ne ni razbirat weeeeee :| kakvoto im kaja se mislqt 4e e naro4no i 4e im pravq si4koo na inat...kazvat mi:kaji kakvo ti e ?awe hora kak da vi kaja :ami haresvam nqkoi si tam ....ne mi obr16ta vnimanie i zatva sam sparena...kak ???ili 4e ne mi se u4i ve4e 4e mi pisna ot tehnite"lekcii"kak samo i edinstveno az trqbva da y4a...ei go-sq zav1r6ih sroka s dve 4ki i pet 5ci i tri 6ici...e da moje6e i po dobre am...vtoriq srok sq...offff nz pomagaite...vie kak se spraqte s va6te,aa??? :smt009

Moderated by ^npocTo^a3^f^
1, 6 и 7 точка от правилника!

Пубертет.
Споко, всичко е нормално.

[`ImpeNeTraBle_DarKnesS`]

Спокс и мойте са така :P
Като не те разбират - не споделяй с тях. Както правя аз и ще видиш постепенно, че тези лекции ще намалеят :)
Иначе когато се прибереш във вас и откровено не си на кеф и те познат "оууу какво има?", "Станало ли е нещо?" ти им кажи "Сори, не ми се говори сега, защото съм ядосана."
И ще видиш, че ще се почувстваш по-добре след известно време. :)

[alkobalko]

Аз пък мога да се похваля с невероятни родители. Винаги съм споделяла с тях и винаги са ме разбирали. Имало е моменти, в които не сме били на едно и също мнение, но никога не сме си повишавали тон. А и най-важното , че ми доказаха, че винаги мога да разчитам на тях, особено в трудните моменти.

[sexY_mackA90]

Еми майка ми винаги ме е разбирала и винаги съм споделяла с нея, никога не сме си викали никога не съм и казвала нещо лошо и тя винаги ми е доказвала че ме обича и че винаги мога да разчитам на нея...Преди и баща ми беше такъв но откакто се ожени за оная ку*ва се промени напълно и вече почти не си говорим :roll:

[Бунтар]

Как се справям ли? Ми, в последно време, както не мога да търпя малоумщините на баща си, му показвам среден пръст и с гробовен тон казвам "МЪЛЧИ", когато каже някакъв алогизъм. И действа.

И на всичкото отгове той като че ли на средния пръст се ядосва по-малко, отколкото когато най-логично му доказвам, че греши...

[gerinceto]

Проблема на хората е ,че немогат да крият когато са изнервени. Всичко става дфо един момент, тогава глупавата усмивка казва само "Аха, разбрах те. Сега се махни". Но неможеш да караш така. Затова когато се приберат вкъщи (или докато пътуват за там) остават сами с мислите си и разбират,че няма смисъл от усмивката, че всичко е такова каквото е и няма една умивка да го промени особено. Затова когато се приберат вкъщи си изкарват нервите (първите 15 мин) на някой и после им минава. И аз съм така, повечето ми познати са така, родителите ми са така...всеки, който е подложен на напрежение е така... Но какво да се прави, Живот!