Papsy
02-11-2007, 00:09
--------------------------------------------------------------------------------
-Какво ще правим..-разтревожено попита Мария-Ако не съберем парите до 3 месеца мъничката ни Ани ще умре! Трябва да ги съберем...Трябва..
-Да,но от къде..?! Нямаме възможност да съберем и половината на 100 000 лева за три месеца..знаеш го..-отчаян й отвърна Петър..
-Нима животът на дъщеря ти не е по важен от всичко!?Ще крадеш ако трябва! Ама трябва да ги съберем разбери!
-Знам..знам..-Петър прегърна съпругата си нежно,а тя заплака в прегръдките му.
***
--Мамо!Мамо виж какво нарисувах!-Ани тичаше към майка си,която стоеше на верандата сама и пиеше кафе..
-Я да видя миличка..-Много е хубаво..кои са тези хора?
-Това сме аз,ти и тати!Сега я нарисувах..Отивам да я покажа и на татии..
-Добре..И да знаеш,че открих огромна прилика!
-Наистина ли?
-Разбира се...ще станеш художничка..
**Ако доживееш първите си темперни боички**
От тази мисъл Мария я побиха тръпки по цялото тяло..Разбира се че щеше да ги доживее.
***
Ани беше 5годишно момиченце,с големи проблеми на сърцето..Трябваше да замине с родителите си Германия,където можеше да й бъде направена операция,от която зависеше целият й живот. Тя разбираше не подозираше за това..майка й и баща й не й бяха казали,за да не я тревожат..?! Та как можеха да разтревожат едно 5 годишно дете с такова нещо?! Тя нямаше и да разбере за какво става въпрос. Обаче,за да бъде направена тази операция,трябваха 100 000 лева. От къде семейството можеше да намери толкова пари..?!
...
-Мария..Имаме около 10 000 лева...от къде ще намерим 10 пъти по толкова..? Незнам..
-Заем?Не можем ли да вземем заем..
-Не..няма коя банка да ни даде толкова пари..
-Господи..какво да правя?!
-Ще се справим..момиченцето ни заслужава да живее..
-Но..какви родители сме ако не можем да осигорим живот на детето си..
-О,господи..права си...
-Спокойно,ще се оправим..
-Разбира се скъпа...3 месеца и не са много малко време...
Двамата родители вървяха по брега на реката,която беше близо до тяхната къща..и очакваха ...
***
Помогнете на Ани!
Малкото момиченце,което иска да живее! Ако пратите един смс на тел .......... Вие помагате на едно невинно създание да спаси живота си,да сбъдне мечтите си!Ако все още има добри хора,това Дете ще живее!
***
-Мамо..нещо не ми е добре..мамо,боли ме..боли ме ето тук - каза Ани и посочи гърдите си,от страната на сърцето..
Мария не знаеше какво да каже на момичето си..
-Дай мама да те цунка..-каза тя и целуна мъничето по сърчицето-мина ли?
-Не мамо!Боли ме много!Мамо!БОЛИ!- Ани вече викаше от болка.Беше легнала на дивана и беше положила ръка на сърцето си,сякаш се опитваше да спре болката...
Мария се почувства в безизходна ситуация...
-Спокойно миличка..злато..след малко ще ти мине..изчакай малко!Бъде силна.
-Но мамо,Боли!!-малката вече викаше от болка..прерязваща болка..силна болка..болка,която предвещаваше смърт..
...
Мария и Петър бяха събрали 40 000 лева...оставаха им още 60 000 ... от къде ли щяха да ги вземат ?
Рекламата,която пуснаха по телевизията помогна доста.50 000 души бяха помогнали на Ани.50 000 сърца бяха трогнати за живота на едно момиченце,което искаше да живее..и което дори не предполагаше какво го очаква.
***
-Мамо,защо напоследък така ме боли тук?-Каза Ани и сложи ръка на сърцето си.
Мария се зачуди какво да измисли.Погледна Петър изпитателно,а той беше свел поглед към земята.
-Ъ..защото..защото когато едно малко момиченце става на голямо момиченце.. е така..
-Стига! Трябва да й кажем..
-Какво да ми кажете,тате..
-Петре,млъквай!!
-Не,ще й кажа..Ани..-Петър се зачуди кои думи да използва ...
-Да,тате?
-Миличка..ще отидем..в една далечна страна..ии там..ще ти правят операция..И ако докторите не се справят..или случайно не идем..ти ще отидеш при..Дядо Господ..където ще изчакаш нас двамата с майка ти..и..
-Но аз искам да ида при дядо господ!- Ани беше щастлива..
-...та за това така те боли там...
-Искам..!Искам да ида при Дядо Господ още сега!
***
Времето си течеше,а пари нямаше..Оставаха още около две седмици,а нямаше как да съберат остатъка от парите за толкова малко време.. Мария се грижеше за Ани като принцеса..с парите,които бяха събрали..тя знаеше,че момичето й ще умре.Знаеше,но не можеше да се примири.А малката ставаше все по-зле..
Вече оставаше по - малко от седмица,не можеше да стане от леглото..но някак си не изглеждаше притеснена.
-Мамо..Нали при Дядо Господ ще ми е добре?Кога ще отида?
-Скоро миличка..много скоро..
-Надявам се мамо..всичко ме боли..не мога...
***
На следващата сутрин Мария стоеше в кухнята и препичаше филийки на Ани..
Сложи ги в хубав поднос,със портокалов сок и за десерт зелена ябълка.
Отиде до нейната стая,за да я събуди ,за да закуси..
-Ани,мила..закуската е тук..Ани..Ани?!?
Но Ани не мърдаше..
-АНИИИ! Ани......
Мария седна на леглото до детенцето си...загледа се в красивото му и безжизнено личице...Взе Ябълката от подноса и отхапа голяма хапка,като не спираше да гледа момиченцето си...
Защото сега тя беше там където искаше..беше при Дядо Господ...
Дано да се хареса на някой,писала съм го отностно хилядите хора,които се опитват да помогнат на някой в беда,било то дете или не,както и за многото дечица,отиващи си от този свят така нелепо...
-Какво ще правим..-разтревожено попита Мария-Ако не съберем парите до 3 месеца мъничката ни Ани ще умре! Трябва да ги съберем...Трябва..
-Да,но от къде..?! Нямаме възможност да съберем и половината на 100 000 лева за три месеца..знаеш го..-отчаян й отвърна Петър..
-Нима животът на дъщеря ти не е по важен от всичко!?Ще крадеш ако трябва! Ама трябва да ги съберем разбери!
-Знам..знам..-Петър прегърна съпругата си нежно,а тя заплака в прегръдките му.
***
--Мамо!Мамо виж какво нарисувах!-Ани тичаше към майка си,която стоеше на верандата сама и пиеше кафе..
-Я да видя миличка..-Много е хубаво..кои са тези хора?
-Това сме аз,ти и тати!Сега я нарисувах..Отивам да я покажа и на татии..
-Добре..И да знаеш,че открих огромна прилика!
-Наистина ли?
-Разбира се...ще станеш художничка..
**Ако доживееш първите си темперни боички**
От тази мисъл Мария я побиха тръпки по цялото тяло..Разбира се че щеше да ги доживее.
***
Ани беше 5годишно момиченце,с големи проблеми на сърцето..Трябваше да замине с родителите си Германия,където можеше да й бъде направена операция,от която зависеше целият й живот. Тя разбираше не подозираше за това..майка й и баща й не й бяха казали,за да не я тревожат..?! Та как можеха да разтревожат едно 5 годишно дете с такова нещо?! Тя нямаше и да разбере за какво става въпрос. Обаче,за да бъде направена тази операция,трябваха 100 000 лева. От къде семейството можеше да намери толкова пари..?!
...
-Мария..Имаме около 10 000 лева...от къде ще намерим 10 пъти по толкова..? Незнам..
-Заем?Не можем ли да вземем заем..
-Не..няма коя банка да ни даде толкова пари..
-Господи..какво да правя?!
-Ще се справим..момиченцето ни заслужава да живее..
-Но..какви родители сме ако не можем да осигорим живот на детето си..
-О,господи..права си...
-Спокойно,ще се оправим..
-Разбира се скъпа...3 месеца и не са много малко време...
Двамата родители вървяха по брега на реката,която беше близо до тяхната къща..и очакваха ...
***
Помогнете на Ани!
Малкото момиченце,което иска да живее! Ако пратите един смс на тел .......... Вие помагате на едно невинно създание да спаси живота си,да сбъдне мечтите си!Ако все още има добри хора,това Дете ще живее!
***
-Мамо..нещо не ми е добре..мамо,боли ме..боли ме ето тук - каза Ани и посочи гърдите си,от страната на сърцето..
Мария не знаеше какво да каже на момичето си..
-Дай мама да те цунка..-каза тя и целуна мъничето по сърчицето-мина ли?
-Не мамо!Боли ме много!Мамо!БОЛИ!- Ани вече викаше от болка.Беше легнала на дивана и беше положила ръка на сърцето си,сякаш се опитваше да спре болката...
Мария се почувства в безизходна ситуация...
-Спокойно миличка..злато..след малко ще ти мине..изчакай малко!Бъде силна.
-Но мамо,Боли!!-малката вече викаше от болка..прерязваща болка..силна болка..болка,която предвещаваше смърт..
...
Мария и Петър бяха събрали 40 000 лева...оставаха им още 60 000 ... от къде ли щяха да ги вземат ?
Рекламата,която пуснаха по телевизията помогна доста.50 000 души бяха помогнали на Ани.50 000 сърца бяха трогнати за живота на едно момиченце,което искаше да живее..и което дори не предполагаше какво го очаква.
***
-Мамо,защо напоследък така ме боли тук?-Каза Ани и сложи ръка на сърцето си.
Мария се зачуди какво да измисли.Погледна Петър изпитателно,а той беше свел поглед към земята.
-Ъ..защото..защото когато едно малко момиченце става на голямо момиченце.. е така..
-Стига! Трябва да й кажем..
-Какво да ми кажете,тате..
-Петре,млъквай!!
-Не,ще й кажа..Ани..-Петър се зачуди кои думи да използва ...
-Да,тате?
-Миличка..ще отидем..в една далечна страна..ии там..ще ти правят операция..И ако докторите не се справят..или случайно не идем..ти ще отидеш при..Дядо Господ..където ще изчакаш нас двамата с майка ти..и..
-Но аз искам да ида при дядо господ!- Ани беше щастлива..
-...та за това така те боли там...
-Искам..!Искам да ида при Дядо Господ още сега!
***
Времето си течеше,а пари нямаше..Оставаха още около две седмици,а нямаше как да съберат остатъка от парите за толкова малко време.. Мария се грижеше за Ани като принцеса..с парите,които бяха събрали..тя знаеше,че момичето й ще умре.Знаеше,но не можеше да се примири.А малката ставаше все по-зле..
Вече оставаше по - малко от седмица,не можеше да стане от леглото..но някак си не изглеждаше притеснена.
-Мамо..Нали при Дядо Господ ще ми е добре?Кога ще отида?
-Скоро миличка..много скоро..
-Надявам се мамо..всичко ме боли..не мога...
***
На следващата сутрин Мария стоеше в кухнята и препичаше филийки на Ани..
Сложи ги в хубав поднос,със портокалов сок и за десерт зелена ябълка.
Отиде до нейната стая,за да я събуди ,за да закуси..
-Ани,мила..закуската е тук..Ани..Ани?!?
Но Ани не мърдаше..
-АНИИИ! Ани......
Мария седна на леглото до детенцето си...загледа се в красивото му и безжизнено личице...Взе Ябълката от подноса и отхапа голяма хапка,като не спираше да гледа момиченцето си...
Защото сега тя беше там където искаше..беше при Дядо Господ...
Дано да се хареса на някой,писала съм го отностно хилядите хора,които се опитват да помогнат на някой в беда,било то дете или не,както и за многото дечица,отиващи си от този свят така нелепо...