02-14-2007, 06:56
Здрасти :) второто, което ти казвам от години насам..... още докато пиша това си мисля или по-скоро знам, че никога няма да го прочетеш, но кой знае какво ще ми скимне.
Много ми е тъпо, защото и идея си нямам какво изпитваш към мен и дали въобще изпитваш нещо, но все пак искам да ти кажа, че аз те харесвам хахахаах Смятай колко било трудно да си призная. Бих искала да сме приятели както преди хахахах (в първи клас) и най-вече да си говорим без посредници(бих ви обяснила ама мн дълго ще стане....) не знам, просто ми писна от цялата лапешка история.... и най-тъпото е, че не мога да спра да мисля за теб.... само да уточня, че не винаги, когато се окажем на едно и също място те преследвам :Д. То в нашата история случайността играе главна роля.
През цялото време, докато пиша това си мисля, че ти ще ми се изсмееш в лицето, развявайки писмото ми, но се надявам, че не си толкова нетактичен, поне преди не беше(в първи клас) хахахаах
И накрая искам да те помоля, когато прочетеш писмото, ела и ми кажи какво мислиш-аз не ям хора, мога да говоря и съм готова да приема всичко, въпреки че съм малко момиче ххахахаах и дори да не стане нищо между нас, съм навита да си лафим за всички простотии, които сме правили(не съм само аз, нали?) за да привлечем вниманието на другия или за да бъдем заедно. Пък и за миналото може да се говори хахахах Ех, славни времена бяха.
Ами, надявам се ако не друго поне си посмял на горните редове....... Самоиронията ми е защитна реакция.
Няма подпис, защото съм тъпа страхливка, но ти вече си ме спомняш хахахах Поне в това съм сигурна. И да знаеш, че ако все пак решиш да се подиграеш с мен, в което се съмнявам, ще отричам до дупка, че съм писала това нещо..... ммм забавно ще е, не мислиш ли? Хахахах поне ще си говорим.
И съвсем накрая. Честит ден на Свети Валентин / Трифон Зарезан. Ти решаваш как ще изкараш празника.
да му го дам ли това писмо, при положение, че се познаваме от хиляда години, аз го харесвам от сумати време, той също ме харесва или поне така си мисля? та значи писмото е леко необвързващо и мисля прекаено предпазливо написано, но все пак вие какво ще кажете?
Много ми е тъпо, защото и идея си нямам какво изпитваш към мен и дали въобще изпитваш нещо, но все пак искам да ти кажа, че аз те харесвам хахахаах Смятай колко било трудно да си призная. Бих искала да сме приятели както преди хахахах (в първи клас) и най-вече да си говорим без посредници(бих ви обяснила ама мн дълго ще стане....) не знам, просто ми писна от цялата лапешка история.... и най-тъпото е, че не мога да спра да мисля за теб.... само да уточня, че не винаги, когато се окажем на едно и също място те преследвам :Д. То в нашата история случайността играе главна роля.
През цялото време, докато пиша това си мисля, че ти ще ми се изсмееш в лицето, развявайки писмото ми, но се надявам, че не си толкова нетактичен, поне преди не беше(в първи клас) хахахаах
И накрая искам да те помоля, когато прочетеш писмото, ела и ми кажи какво мислиш-аз не ям хора, мога да говоря и съм готова да приема всичко, въпреки че съм малко момиче ххахахаах и дори да не стане нищо между нас, съм навита да си лафим за всички простотии, които сме правили(не съм само аз, нали?) за да привлечем вниманието на другия или за да бъдем заедно. Пък и за миналото може да се говори хахахах Ех, славни времена бяха.
Ами, надявам се ако не друго поне си посмял на горните редове....... Самоиронията ми е защитна реакция.
Няма подпис, защото съм тъпа страхливка, но ти вече си ме спомняш хахахах Поне в това съм сигурна. И да знаеш, че ако все пак решиш да се подиграеш с мен, в което се съмнявам, ще отричам до дупка, че съм писала това нещо..... ммм забавно ще е, не мислиш ли? Хахахах поне ще си говорим.
И съвсем накрая. Честит ден на Свети Валентин / Трифон Зарезан. Ти решаваш как ще изкараш празника.
да му го дам ли това писмо, при положение, че се познаваме от хиляда години, аз го харесвам от сумати време, той също ме харесва или поне така си мисля? та значи писмото е леко необвързващо и мисля прекаено предпазливо написано, но все пак вие какво ще кажете?