molq vi nqkoi ako moje da mi nameri cqloto proizvedenie na Gogol ''Shinel''...mn shte sm blagodarna;)btw trqbva mi kolkoto se moje po byrzo che za utre trqbva da sm go prochela :(
Moderated by ^npocTo^a3^f^
7 точка от правилника!
мирапиденов
02-15-2007, 17:19
“ШИНЕЛ” – ГОГОЛ
Гогол изгражда творбата си “Шинел” като постоянно преминава от комично в сериозно и обратно. “Шинел” е високоморално и дълбоко поучително произведение. Изобразява се безпомощен чиновник под тежестта на бюрократичната машина и на насилието. Цялостната композиция на творбата може да се определи като гротеска.
Трагичното в творбата се открива в съдбата на Акакий, който не знае как да се защити и да потърси правата си. А комичното е породено от описанието на външния вид на героя, неговата умствена ограниченост и отношението на околните към него.
Още с раждането си Акакий Акакиевич е пренебрегнат от съдбата си и няма собствено име. Живота, който води Акакий е студен и бездуховен. До някъде се осмисля от нищожната работа, която извършва-да преписва документи. Той няма приятели и малко общува, служи си “най-вече с предлози, с наречия и най-сетне с частици, които нямат абсолютно никакво значение”. Хората около него постоянно му отправят подигравки.
Едно от комичните неща е външния вид на бедния човек. Той има само един много овехтял шинел, което е причина за нападки. Но виновен ли е Акакий, че се е родил беден и съдбата не е благосклонна към него. Един ден Акакиевич със силна тревога открива, че се нуждае от нов шинел. Старият му бил изпокъсан, с увиснали кръпки и не можел да го предпази от жестокия студ. Но за да си позволи нов шинел трябва дълго време да спестява от всичко възможно. Дори решил като се прибере в къщи да се преоблича с халат, за да не дава пари за пране на бельо. Той си наложил още много ограничения, но представата за нов шинел го ощастливявала. Постепенно в творбата се преплитат трагични и комични моменти. Мисълта за нов шинел сякаш го съживява и пробужда от дълбок сън, поражда у него безкрайна радост. Акакий отива на работа с новия си шинел със самочувствие и хората около него променят държанието си, дори леко му завиждат. Гогол не е безразличен към героя си , защото е писател хуманист. Той винаги е бил защитник на онеправданите.
Трагичното идва много скоро, когато новият му шинел е откраднат. Това го принуждава да облече отново стария шинел и да бъде обект на подигравки. Той не успява да намери думи да обясни на генерала как е бил нападнат от разбойници и правдата остава не въздадена. “Големият човек” грубо изгонва беззащитния Акакиевич и мъката му остава не излекувана. Генералът не успява, а и не иска да вникне в душевното състояние на човека и остава безсърдечен, незаинтересован от чуждата болка, а само от собственото си благополучие. Душевната мъка на Акакий расте с всяка изминала секунда, той се разболява и умира. Това е трагичният завършек на героя. Но въпреки това фантастичният край на творбата придава и лек комичен характер.
Гогол е засегнал една вечна тема за бедния човек в големия град. Показва нещата такива, каквито са от страната на по-маловажните в обществото. Чрез смесването на трагично и комично прави творбата си интересна, въпреки простия сюжет. Целта на автора е всеки да разбере “колко много безчовечност има у човека, колко много свирепа грубост се крие в изтънченото, образовано висше общество и о, Господи, даже у човека, когото светът смята за благороден и честен”.
мирапиденов
02-15-2007, 17:21
Комичното и трагичното в повестта “Шинел”
Като естетически категории комичното и трагичното в изграждане на своите образи са застъпили много писатели.Николай Василиевич Гогол в комичен аспект разкрива героите си в поемата “Мъртви души.” Най-ироничен е писателят към Плюшкин,когото нарича “дупка на човечеството.”Трагичното идва,когато героят носи благородни чувства,но не намира щастие в живота.
В повестта “Шинел” Гогол изгражда образа на депертаменския чиновник Акакий Акакиевич.Трагичното откриваме в съдбата на този човек,който не може да се защити,не знае как да потърси правата си.Комичното идва от неговата интелектуална ограниченост,от облеклото му,от отношението на другите към него.
Той е човек,обиден от съдбата.Още при рождението му трудно се ориентират какво име да му дадат-наричат го на баща му.Не е известно как със своите ограничени умствени възможности става чиновник.Неговата задача е да преписва служебните бележки и самият той се превръща в пишеща машина.Съдържанието на преписаното не го интересува.Навън не поглежда към никого,не се интересува от развлечения.Неговото усърдие в службата се възнаграждава с малко повишение.За него е много трудно да променя глаголното време и лицето на докладите,които преписва.Не може да преодолее тази трудност.Естествено,че за околните той е обект на ирония т.е. комична личност.Комичното се подсилва и от външния му вид.Неговият шинел,каквото е и заглавието на повестта,е целият в кръпки.Дори шивачът,който се представя като негов приятел,го насочва да си купи нов шинел.Трагичното идва от неговото финансово положение.Именно Гогол защитава обикновения човек,който не може да си позволи нищо друго освен оскъдна храна.От неговата мизерна чиновническа служба е събрал 40 рубли,а за шинел му трябват още толкова.Подлага се на лишения,на глад и накрая е в нов шинел.От обкръжението го поздравяват и искат да полеят новата дреха.Тъжният проблем е,че няма пари.Гогол не е безразличен към героя си,защото е писател хуманист.Той винаги защитава онеправданите.Не може да прикрие неговата интелектуална ограниченост,но не може и да го вини за нещастната му съдба,за бедността,за старанието му да живее.Трагичното идва много наскоро,когато новият му шинел изчезва.Акакий е изправен пред най-голямата беда-трябва да облече изкърпения шинел и отново да буде за присмех на другите.Той не намира думи да каже на генерала как са го нападнали разбойници,как са го пребили и са взели шинела му.Генералът вижда пред себе си един нищожен бедняк,който не знае какво иска.Грубо го изгонва.Душевната мъка на Акакий продължава.От неговите силни преживявания,че никой не го разбира,никой не му помага,заболява и умира.Пак възприемаме Гогол като защитник на обикновения човек и критичен към високопоставените личности.Никой не знае за смъртта на Акакий.Генералът се досеща за посещението,трогва се и го търси,но Акакий е скромно погребан.Носи се мълва,че той оживява и нощем съблича нови шинели.”Мъртвецът” се крие под някакъв мост.Всеобщо смущение настава-дори и стражите се страхуват за себе си.Един ден неизвестният крадец взема шинела и на генерала.От този момент шинели вече не изчезвали.Гогол с ирония подчертава,че изглежда добре му е прилегнала дрехата.
Самият Гогол не усмива героя си-иронизацията идва от околните.Целта на писателя е да предизвика състраданиекда трогне читателя с картината на човешкото унижение.От друга страна той иска да събуди чувства към всички нещастни.Всъщност Акакий е добродушен човек.Той има благородно сърце,а ето че в своето нещастив умира.За нас е трагичен образ,защото носи доброта,а не намира щастие в живота.Чиновниците го подиграват,а той мълчи и много рядко казва:”Оставете ме!Защо ме обиждате?” Така писателят съпоставя двата свята:гордите,високопостав ените,заможните,а от друга страна унижените и оскърбениете,които носят благородни сърца,на никого не пречат,но искат да живеят.Повестта вълнува именно с умението на Гогол да защити обикновения човек и да го противопостави на присмехулниците,които за писателя са горди,надменни,безсърдечни .Именно те са обект на иронизация в повечето от неговите произведение-“Портрет”,”Мъртви души” и др.
мирапиденов
02-15-2007, 17:22
е дано съм ти помогнала :D \:D/ \:D/ \:D/
da blagodarq vi,no tova i az go namerih..no na men ne mi trqbvat razrabotki na proizvedenieto a samoto cqloto proizvedenie ako moje link po dobre :)