Не искам да се регна
02-16-2007, 08:36
Имам приятел. Много го обичам. Той също си ме обича, но напоследък нещата някак си не вървят. Може би съм му омръзнала, а може би просто няма желание за мен покрай проблемите си.
Преди доста време имах много добър приятел до мен. Гаджето ми се дразнеше от този факт. Ревнуваше от него, макар и без да има повод. Имали сме много караници, много проблеми. Скъсахме, после разбрах, че си го обичам и искам да е щастлив. Беше ми поставен ултиматум да разкарам най-добрия ми приятел.. не го направих, излъгах. Виждах се тайничко с него. Като същевременно този мой добър приятел не знаеше какво съм обещала - да го оставя.
Преди 2 месеца.. реших, че прекалено гадно постъпвам. Лъжех и двамата. Мислех да кажа на приятеля...писах сълзливи мейли посред нощите. Мъгла, сълзи.. 12 часа през нощта.. бира по пейките.. с най-добрия ми приятел. Говорехме сме си както никога преди. Не успях да му кажа, че не трябва да се виждаме.. Аз заплаках за пръв път пред него. Което беше хипер зле... Той ме изпрати до нас.. обяснявайки ми колко много държи на мен, въпреки че на моменти се изявяваше като тотално копеле..И ми стана драго..Стиснахме си ръцете. И повече не се видяхме. Нито се чухме..
Така - едното копеле срещу другото копеле..
Моят приятел срещу добрият приятел
Бяха във вечна война..
Единият псуваше другия, другият се забавляваше.
Хубаво, заебах го.
Но тези дни толкова ми липсваше...Липсваха ми дългите чатове и вечното обсъждане на вселенските теми. Защото с никой друг не мога да си говоря , така, както с него. И взех, че помолих един наш общ познат да му предаде, че трябва да говоря с него. И че го моля да се свърже с мен.
Може би.. ми се искаше да проверя..дали не ме е отебал тотално. А може би както винаги, когато ми е гадно ми се искаше да изтичам при него.
.е... сега видях, че пак ме е адднал в ай си кю.
... Да..той не ме е отебал. Каквото поискам от него.. ще ми го даде.
И знам, че ако се видя с него... ако гаджето ми разбере.. ще скъсаме. И повече няма да ме погледне. Казвал ми го е...
Добре,де, искам си приятел до мен.
И без това един близък приятел се отдръпна от мен..
Тъпа патка съм, нали ?? Но гаджето ми нямаше правото да иска тази жертва от мен... Направих я, когато сметнах за добре. А сега съм разколебана и не знам какво да направя.
Знам, че приятелство между момиче и момче не съществува.
Знам, че този мой приятел прави всичко за мен, защото не съм му безразлична като.. жена.
Знам, че този човек е идеалният характер.
И знам, че обичам гаджето си. Което... се държи не така както ми се иска с мен.
Не може ли да имам гадже и добър приятел ?? Без... да имам проблеми ??
Защо винаги е така ? Защо добрите приятели се появяват, за да бъдат утеха, а впоследствие започват да изпитват някакви чувства ?
Не знам какъв е проблемът. Просто.. се шашнах. Обърках се още повече.
Любовен триъгълник.. хах..
Чакам критики. Ако някой изобщо го прочете..
:smt006
Преди доста време имах много добър приятел до мен. Гаджето ми се дразнеше от този факт. Ревнуваше от него, макар и без да има повод. Имали сме много караници, много проблеми. Скъсахме, после разбрах, че си го обичам и искам да е щастлив. Беше ми поставен ултиматум да разкарам най-добрия ми приятел.. не го направих, излъгах. Виждах се тайничко с него. Като същевременно този мой добър приятел не знаеше какво съм обещала - да го оставя.
Преди 2 месеца.. реших, че прекалено гадно постъпвам. Лъжех и двамата. Мислех да кажа на приятеля...писах сълзливи мейли посред нощите. Мъгла, сълзи.. 12 часа през нощта.. бира по пейките.. с най-добрия ми приятел. Говорехме сме си както никога преди. Не успях да му кажа, че не трябва да се виждаме.. Аз заплаках за пръв път пред него. Което беше хипер зле... Той ме изпрати до нас.. обяснявайки ми колко много държи на мен, въпреки че на моменти се изявяваше като тотално копеле..И ми стана драго..Стиснахме си ръцете. И повече не се видяхме. Нито се чухме..
Така - едното копеле срещу другото копеле..
Моят приятел срещу добрият приятел
Бяха във вечна война..
Единият псуваше другия, другият се забавляваше.
Хубаво, заебах го.
Но тези дни толкова ми липсваше...Липсваха ми дългите чатове и вечното обсъждане на вселенските теми. Защото с никой друг не мога да си говоря , така, както с него. И взех, че помолих един наш общ познат да му предаде, че трябва да говоря с него. И че го моля да се свърже с мен.
Може би.. ми се искаше да проверя..дали не ме е отебал тотално. А може би както винаги, когато ми е гадно ми се искаше да изтичам при него.
.е... сега видях, че пак ме е адднал в ай си кю.
... Да..той не ме е отебал. Каквото поискам от него.. ще ми го даде.
И знам, че ако се видя с него... ако гаджето ми разбере.. ще скъсаме. И повече няма да ме погледне. Казвал ми го е...
Добре,де, искам си приятел до мен.
И без това един близък приятел се отдръпна от мен..
Тъпа патка съм, нали ?? Но гаджето ми нямаше правото да иска тази жертва от мен... Направих я, когато сметнах за добре. А сега съм разколебана и не знам какво да направя.
Знам, че приятелство между момиче и момче не съществува.
Знам, че този мой приятел прави всичко за мен, защото не съм му безразлична като.. жена.
Знам, че този човек е идеалният характер.
И знам, че обичам гаджето си. Което... се държи не така както ми се иска с мен.
Не може ли да имам гадже и добър приятел ?? Без... да имам проблеми ??
Защо винаги е така ? Защо добрите приятели се появяват, за да бъдат утеха, а впоследствие започват да изпитват някакви чувства ?
Не знам какъв е проблемът. Просто.. се шашнах. Обърках се още повече.
Любовен триъгълник.. хах..
Чакам критики. Ако някой изобщо го прочете..
:smt006