xixi
02-17-2007, 22:41
Глава 1ва
Здравейте. Аз съм Белфаст - зъл Демон от деветото измерение. Впрочем, най-злият когото сте виждали. Каквото и да дрънкат другите демони, аз съм си за пример. Някои твърдят, че мириша странно, но какво по нормално за един демон от това да мирише странно?
Е, както и да е, преди време ми беше хрумнал гениалният план да завзема земята, за да покажа на другите колко готин и фешън съм всъщност. Дам, земята беше супер авантюра за способен демон като мен. А да си демон в днешно време не е никак лесно. Трябва да се грижиш за реномето си, да мислиш за името си, да не говорим за това, колко са претенциозни женските демони. За това и спешно ми трябваше да завзема земята, така щях да покажа, от какво тесто съм замесен.
Планът ми беше да хвана същество от земята и да го принудя да ми каже кое е най-съвършенното нещо на планетата им, след което да се вселя в него и оттам лесно да покоря синята планета.
Всичко щеше да е наред, ако човеците не бяха с извратени мозъци. Улових аз един дебел землянин и му влизам в мозъка, както си му е реда, и какво да видя!? Навсякъде имаше само едно нещо... беше кръгло, с дупка в центъра и покрито с някакъв странен бял прах. В съзнанието на землянина наистина изглеждаше величествено. Веднага намерих странния овален обект на земята и се вселих в него.
И ето ме на в какво се забърках. Аз съм поничка на щендер, в сладкарница и чакам екзекуцията си без да мога да мръдна от тук...
8 ОСОБЕНО ГАДНИ ЧАСА В СТОЕНЕ НА ЩЕНДЕР ПО КЪСНО
Ъх, щях да се схвана тук, ако имах мускули. Е, явно си има и предимства да си поничка.
Работният ден скоро ще свърши, а с това идва надеждата, че днес няма да ме изядат. Да си сладкиш е било низ от страхове.Така, искам пак да си стана демон и да си припкам свободен.
Охо, май избързах! Защо ме зяпа този никаквец? Какво иска от мен?
Ако имах очи, в момента щях да зяпам много, много уплашено, но една поничка е лишена и от тази способност, имам си само една дупчица посредата,, и малко пудра захар.
Бях прав да се страхувам, странникът ме избра. Затварят ме в някаква гадна кутия. Искам мама!
Здравейте. Аз съм Белфаст - зъл Демон от деветото измерение. Впрочем, най-злият когото сте виждали. Каквото и да дрънкат другите демони, аз съм си за пример. Някои твърдят, че мириша странно, но какво по нормално за един демон от това да мирише странно?
Е, както и да е, преди време ми беше хрумнал гениалният план да завзема земята, за да покажа на другите колко готин и фешън съм всъщност. Дам, земята беше супер авантюра за способен демон като мен. А да си демон в днешно време не е никак лесно. Трябва да се грижиш за реномето си, да мислиш за името си, да не говорим за това, колко са претенциозни женските демони. За това и спешно ми трябваше да завзема земята, така щях да покажа, от какво тесто съм замесен.
Планът ми беше да хвана същество от земята и да го принудя да ми каже кое е най-съвършенното нещо на планетата им, след което да се вселя в него и оттам лесно да покоря синята планета.
Всичко щеше да е наред, ако човеците не бяха с извратени мозъци. Улових аз един дебел землянин и му влизам в мозъка, както си му е реда, и какво да видя!? Навсякъде имаше само едно нещо... беше кръгло, с дупка в центъра и покрито с някакъв странен бял прах. В съзнанието на землянина наистина изглеждаше величествено. Веднага намерих странния овален обект на земята и се вселих в него.
И ето ме на в какво се забърках. Аз съм поничка на щендер, в сладкарница и чакам екзекуцията си без да мога да мръдна от тук...
8 ОСОБЕНО ГАДНИ ЧАСА В СТОЕНЕ НА ЩЕНДЕР ПО КЪСНО
Ъх, щях да се схвана тук, ако имах мускули. Е, явно си има и предимства да си поничка.
Работният ден скоро ще свърши, а с това идва надеждата, че днес няма да ме изядат. Да си сладкиш е било низ от страхове.Така, искам пак да си стана демон и да си припкам свободен.
Охо, май избързах! Защо ме зяпа този никаквец? Какво иска от мен?
Ако имах очи, в момента щях да зяпам много, много уплашено, но една поничка е лишена и от тази способност, имам си само една дупчица посредата,, и малко пудра захар.
Бях прав да се страхувам, странникът ме избра. Затварят ме в някаква гадна кутия. Искам мама!