otchaqnata
02-20-2007, 20:03
Мили думи , но дали наистина?
Събуждаш се сутрин и включваш своя компютър. Пред него сяда човек който всъщност не си ти! Седнеш ли ти се променяш – дали към добро или зло , променяш се! Сядаш пред компютъра и влизаш в мрежата , включваш своя “Skype” или “ICQ”. И там – в мрежата ти си различен. Имаш различни мисли и чувства. Представяш се за друга личност или пък разкриваш истинската си същност пред някой! Разкриваш се пред някой като теб – някой страдал или в момента страдащ , също като теб. И този някой те разбира , подкрепя те и може би още нещо! Но дали това е възможно? Чувства , но в Интернет пространството? И тогава се запознаваш с него. Той се държи мило , но все пак не както в Интернет. Ти си мислиш : ” Сигурно е притеснен и за това ”. Но и тогава продължавате да си пишете и дори по-често. Излизаш с приятели и го виждаш. Той отново не се държи както пред компютъра! Един ден той ти признава че има чувства към теб , но в Мрежата. Защо по дяволите там? Защо се крие зад студения монитор? Тогава осъзнаваш че и ти имаш чувства към него. По – силни от приятелските чувства. И тогава започваш да таиш надежди за нещо повече от приятелство. Но тези надежди не идват сами , той ги подхранва! От ден на ден започваш да се привързваш към този човек все повече и повече! Но си задаваш въпроса защо в Мрежата се държи така мило – целувки , прегръдки и мили думи , но дали наистина? Държи се мило , но когато се срещнете е като студен камък. След време излизате и тогава ти хлътваш тотално по него. Изпраща те до вас , прегръща те и ти си щастлива. Щастлива но за малко , докато той не те нарани ужасно много. Тогава си съкрушена и премазана от реалността. Но все още имаш чувства към него. Не само чувства , а и надежда. Надяваш се че той ще изиграе своята роля на “приказния принц” която ти самата си му изградила. Той оправдава твоите очаквания. Моли те да му простиш и ти без капка съмнение ,че той е искрен ,отново се хващаш на играта наречена любов. Всичко е по старо му , същите мили думи , по същия начин обещава и ти сваля звезди и ти все така по същия начин му вярваш. И с тази вяра заминаваш на почивка. Той ти казва че ще те чака. Но положението е съвсем различно когато ти се връщаш. Той се държи като непознат. Започваш да се чудиш “какво направих че се държи така” , но не намираш отговор на този въпрос. Той не те търси не се интересува от теб. Ти се измъчваш всеки ден докато един ден разбираш ,че всичко е свършило. Толкова си съкрушена , че не можеш или по – скоро не искаш да повярваш , че краят е дошъл. Главата ти го осъзнава , но не и сърцето. То все още таи надежда и това те изгаря отвътре. Изгаря те в продължение на месеци. Правиш всичко възможно за да го забравиш , дори го караш той да ти каже , че всичко е свършило и той го прави. Това също не помага , но въпреки това имаш сили да сме само приятели. След време чувствата ти започват малко по малко да намаляват. Един ден осъзнаваш че тях вече ги няма , че искаш просто приятел , а не момчето с милите лъжливи думи. Осъзнаваш го и пишеш история описваща твоите чувства и незнайно защо я пускаш в този форум.
ако стигнете до края ще съм благодарна на тези който не ми спестят нищо> :?
Събуждаш се сутрин и включваш своя компютър. Пред него сяда човек който всъщност не си ти! Седнеш ли ти се променяш – дали към добро или зло , променяш се! Сядаш пред компютъра и влизаш в мрежата , включваш своя “Skype” или “ICQ”. И там – в мрежата ти си различен. Имаш различни мисли и чувства. Представяш се за друга личност или пък разкриваш истинската си същност пред някой! Разкриваш се пред някой като теб – някой страдал или в момента страдащ , също като теб. И този някой те разбира , подкрепя те и може би още нещо! Но дали това е възможно? Чувства , но в Интернет пространството? И тогава се запознаваш с него. Той се държи мило , но все пак не както в Интернет. Ти си мислиш : ” Сигурно е притеснен и за това ”. Но и тогава продължавате да си пишете и дори по-често. Излизаш с приятели и го виждаш. Той отново не се държи както пред компютъра! Един ден той ти признава че има чувства към теб , но в Мрежата. Защо по дяволите там? Защо се крие зад студения монитор? Тогава осъзнаваш че и ти имаш чувства към него. По – силни от приятелските чувства. И тогава започваш да таиш надежди за нещо повече от приятелство. Но тези надежди не идват сами , той ги подхранва! От ден на ден започваш да се привързваш към този човек все повече и повече! Но си задаваш въпроса защо в Мрежата се държи така мило – целувки , прегръдки и мили думи , но дали наистина? Държи се мило , но когато се срещнете е като студен камък. След време излизате и тогава ти хлътваш тотално по него. Изпраща те до вас , прегръща те и ти си щастлива. Щастлива но за малко , докато той не те нарани ужасно много. Тогава си съкрушена и премазана от реалността. Но все още имаш чувства към него. Не само чувства , а и надежда. Надяваш се че той ще изиграе своята роля на “приказния принц” която ти самата си му изградила. Той оправдава твоите очаквания. Моли те да му простиш и ти без капка съмнение ,че той е искрен ,отново се хващаш на играта наречена любов. Всичко е по старо му , същите мили думи , по същия начин обещава и ти сваля звезди и ти все така по същия начин му вярваш. И с тази вяра заминаваш на почивка. Той ти казва че ще те чака. Но положението е съвсем различно когато ти се връщаш. Той се държи като непознат. Започваш да се чудиш “какво направих че се държи така” , но не намираш отговор на този въпрос. Той не те търси не се интересува от теб. Ти се измъчваш всеки ден докато един ден разбираш ,че всичко е свършило. Толкова си съкрушена , че не можеш или по – скоро не искаш да повярваш , че краят е дошъл. Главата ти го осъзнава , но не и сърцето. То все още таи надежда и това те изгаря отвътре. Изгаря те в продължение на месеци. Правиш всичко възможно за да го забравиш , дори го караш той да ти каже , че всичко е свършило и той го прави. Това също не помага , но въпреки това имаш сили да сме само приятели. След време чувствата ти започват малко по малко да намаляват. Един ден осъзнаваш че тях вече ги няма , че искаш просто приятел , а не момчето с милите лъжливи думи. Осъзнаваш го и пишеш история описваща твоите чувства и незнайно защо я пускаш в този форум.
ако стигнете до края ще съм благодарна на тези който не ми спестят нищо> :?