mi6lenCICIto
02-21-2007, 06:43
molq vi se hora trqbva mi ese na tema:damata s rengenovite o4i-li6enoto ot duhovnost 4ove6ko sa6testvovanie. plsssss za dneska mi e a nqmam nikvi idei :roll: pomognete mi plssssssss
Moderated by koalka
т.7 от Правилника!
teenkopele
02-21-2007, 07:27
КАКВО СКРИТО ИСКАМ ДА ВИДЯ?
ЕСЕ
Четиринадесет години за един човешки живот са твърде малко и затова ако е рекъл Бог да ми ги умножи по десет - ще е чудесно. Но това си е негова работа. Аз обаче никога няма да забравя четиринадесетата си година. Тя е свързана с две важни събития в моя живот - явих се на изпити за Езиковата гимназия (и ето ме тук) и посетих град Истанбул в съседна Турция.
Когато видях за пръв път най-голямата джамия "Султан Ахмед" и църквата "Света София" една до друга, се почувствах много щастлива, защото почувствах себе си до моите български приятели. Близостта на християнската и мюсюлманската светини е доказателство, че хората от различните народности и вероизповедания не трябва да се мразят. Турският народ пази "Света София" като паметник на културата и това показва, че те са приятелски настроени хора. На външен вид и двете сгради си приличат, но отвътре са много различни. В джамията има надписи на арабски, а в църквата - на старогръцки и старобългарски. В джамията хората влизат без обувки, а в църквата - с обувки. В джамията ви дават покривала, които поставяте на дрехите си и освен това в нея задължително трябва да се измиват ръцете със свещена вода. По стените на църквите има нарисувани многобройни икони на светци и заплащането е по-високо от това за входа на джамията. Двата храма ми направиха изключително впечатление и винаги ще се питам - защо времето е скрило името ти, творецо?
Искам да видя кое е онова скрито послание, което носи близостта на църквата и джамията. Дали не е това, че всичко на този свят е преходно, остава само онова, което са сътворили човешките ръце и човешкият ум, за да го гледат другите след тебе, да му се възхищават и да чувстват думите ти:
"Бог е един - само има много имена!"
Но не само скритото послание на незнайния майстор искам да видя. Искам да "видя" какво мислят другите за мен - приятелите ми, съучениците ми, какво мислят мама и татко за бъдещето на малката им дъщеря, дали то е еднакво с нейното виждане. Посланието на Светослав Минков от разказа-сатира "Дамата с рентгеновите очи" е свързано с тревогата му за нравствените устои на съвременния човек.
За мен висшите човешки добродетели са любовта, морала, семейството, толерантността, емоционалната извисеност, обичта. Искам да видя дали те са важни за моите връстници и как ги подреждат в нравствената стълбица, за да се съизмеря с тях.
ScArY^MoViE
http://forum.gorna.net/viewtopic.php?p=272439&sid=940a7bb135c26b98ea955a946eb09c31
Трябва само малко да го преработиш. :wink: