Кирчо Палавника
02-23-2007, 03:10
Ден 55-ти от хрониките на 195-та частна детска градина гр.Шматково
Днес беше спокоен ден, всичко вървеше по реда си. Другарките бяха доста мили
и ни даваха да си играем с всички играчки в детската градина. Аз и Митко отидохме
в кухнята и взехме ножовете. Митко се подхлъзна, ножа литна и леля Стефка(готвачката)
остана с отворена уста и отворени очи и така и повече не помръдна. Знаехме че се прави
на умряла, защото играеше с другата група на замразяванка(при тази игра не трябва да се
мърдаш иначе ще изгориш). Минаха три часа и половина, на групата й писна да играе на
замразяванка защото леля Стефка винаги печелела, а тя дори и не помръдна повече, дори
и въздух не си взе откакто Митко се подхлъзна с ножа. Всички бяхме много радостни.
Днес другарката беше в добро настроение. След като се разведе с мъжа си и спечели
цялото дело и се омъжи за градинаря Иван Правата Лопата на когото му бил 30см. Всеки
ден е толкова весела и щастлива, даже вчера донесе спринцовки с които да си играем.
Каза че те щели да ни издигнат до космоса. На мен и Жорко Ентъра ни се стори доста
странно, защото без ракета няма как да стигнем до космоса, но тя каза да си боцнем
ръчичките със спринцовките, и след това спринцовките щели да се превърнат в ракети.
С Жорко се боцнахме взаимно и... полетяхме. След като ефекта от спринцовките отмина,
някои от нас така и не кацнаха повече на земята. Колкото и да ритахме и му се смеехме
Сашко така и не помръдна повече,но другарката каза че още го държало, и че трябва да
сме го сложили в пералното, че там щяло да му бъде по-весело. С Жорко го хванахме за
краката и ръцете и го внесохме в пералното, в едната пералня. Включихме го на центрофуга
че така купона да бъде по-голям. Изведнъж, директорката влезе в нашата стая. Никога
не съм ви разказвал за директорката ни ли? Ами тя е една доста мила жена, но в определени
моменти е много лошо. Преди две седмици влезе в нашата стая и каза на Ахмед да дойде в
дирекцията, защото не слушкал. Ахмед и директорката се забавиха доста. Когато той се върна
беше с ококорени очи и не проронваше дума, а директорката беше усмихната до уши. Знаехме
че това беше свързано с тайното й чекмедже където държи камшици и шибалки с които да ни бие.
След 1 месец Ахмед започна да говори и ни разказа малко от това което се било случило-
директорката го оставила за 2 минути в дирекцията и след това връхлетяла облечена в
някакъв черен кожен костюм и го карал да я шляпа "ПО ГОЛЕМИЯ ДИРЕКТОРСКИ ЗАДНИК".
Ние и до днес смятаме че това са някакви измишльотини на Ахмед. Всички знаем
че директорката харесва шофьора на продукти бай Артюн, и как се мачкат в кабинката на
камиона му. Колкото и да е невероятно, и днес беше един страхотен ден
Днес беше спокоен ден, всичко вървеше по реда си. Другарките бяха доста мили
и ни даваха да си играем с всички играчки в детската градина. Аз и Митко отидохме
в кухнята и взехме ножовете. Митко се подхлъзна, ножа литна и леля Стефка(готвачката)
остана с отворена уста и отворени очи и така и повече не помръдна. Знаехме че се прави
на умряла, защото играеше с другата група на замразяванка(при тази игра не трябва да се
мърдаш иначе ще изгориш). Минаха три часа и половина, на групата й писна да играе на
замразяванка защото леля Стефка винаги печелела, а тя дори и не помръдна повече, дори
и въздух не си взе откакто Митко се подхлъзна с ножа. Всички бяхме много радостни.
Днес другарката беше в добро настроение. След като се разведе с мъжа си и спечели
цялото дело и се омъжи за градинаря Иван Правата Лопата на когото му бил 30см. Всеки
ден е толкова весела и щастлива, даже вчера донесе спринцовки с които да си играем.
Каза че те щели да ни издигнат до космоса. На мен и Жорко Ентъра ни се стори доста
странно, защото без ракета няма как да стигнем до космоса, но тя каза да си боцнем
ръчичките със спринцовките, и след това спринцовките щели да се превърнат в ракети.
С Жорко се боцнахме взаимно и... полетяхме. След като ефекта от спринцовките отмина,
някои от нас така и не кацнаха повече на земята. Колкото и да ритахме и му се смеехме
Сашко така и не помръдна повече,но другарката каза че още го държало, и че трябва да
сме го сложили в пералното, че там щяло да му бъде по-весело. С Жорко го хванахме за
краката и ръцете и го внесохме в пералното, в едната пералня. Включихме го на центрофуга
че така купона да бъде по-голям. Изведнъж, директорката влезе в нашата стая. Никога
не съм ви разказвал за директорката ни ли? Ами тя е една доста мила жена, но в определени
моменти е много лошо. Преди две седмици влезе в нашата стая и каза на Ахмед да дойде в
дирекцията, защото не слушкал. Ахмед и директорката се забавиха доста. Когато той се върна
беше с ококорени очи и не проронваше дума, а директорката беше усмихната до уши. Знаехме
че това беше свързано с тайното й чекмедже където държи камшици и шибалки с които да ни бие.
След 1 месец Ахмед започна да говори и ни разказа малко от това което се било случило-
директорката го оставила за 2 минути в дирекцията и след това връхлетяла облечена в
някакъв черен кожен костюм и го карал да я шляпа "ПО ГОЛЕМИЯ ДИРЕКТОРСКИ ЗАДНИК".
Ние и до днес смятаме че това са някакви измишльотини на Ахмед. Всички знаем
че директорката харесва шофьора на продукти бай Артюн, и как се мачкат в кабинката на
камиона му. Колкото и да е невероятно, и днес беше един страхотен ден