PDA

View Full Version : Самотата



XeRo
02-26-2007, 13:32
Дали самотата те прави по силен като характер или те прави недостоен за нещо по-добро?
Да си самотен не значи да си просто заебан от живота, а и заебан от любовта :| , най-важното според мен(в другия смисъл не в този:D).
Дали човек може да забрави какво е това да си превързан към някого в зависимост от самотата?
Дали някой чувства самотата, като "+", за да достигне неща които неможе да направи, ако е в зависимост от някой друг?
Дали чакаш и чакаш твоята любов да изкочи от нищото и вече да не си самотен?(всичко е случайност, не съдба...поне не вярвам в съдбата)
Дали в твой приятел можеш да откриеш твоята най-съкровенна любов?
Общо казано: самотата може ли да се приеме от човека трайно?

Ice_Queen
02-26-2007, 13:41
Мразя самотата..мразя да съм сама..а тва е мн често явление...чувствам се сама независимо че съм обградена от хора..самотата ме навява на хаоса в който не мога да живея!Самотата(времето) не ми помага да забравя или да взема решение..никога,само повече обърква нещата!
Вс което искам трябва сама да си ог отвоювам,иначе не може да стане!

никой човек не обича да е самотен,изоставен и да няма рано на което най-малкото да се облегне!самотата е катастрофа за всяка душа...
:smt009

Digital
02-26-2007, 13:47
Мразя самотата..мразя да съм сама..а тва е мн често явление...чувствам се сама независимо че съм обградена от хора..самотата ме навява на хаоса в който не мога да живея!Самотата(времето) не ми помага да забравя или да взема решение..никога,само повече обърква нещата!
Вс което искам трябва сама да си ог отвоювам,иначе не може да стане!

никой човек не обича да е самотен,изоставен и да няма рано на което най-малкото да се облегне!самотата е катастрофа за всяка душа...
:smt009
The same with me.

PoisoNGirL
02-26-2007, 13:49
Ima li nqkoi,koito da obicha samotata?Vseki obicha da e zaobikolen ot hora i da se zabavlqva pred tova da e v melanholiq,zabraven ot sveta.No samotata te kara da preusmislish jivota,da razberesh kakvo imash,kakvo si izgubil i kum kakvo se stremish.Lichno az predi se strahuvah ot samotata,no s vremeto ponqkoga q predpochitam i i se naslajdavam poveche ot vsichko

Ashantitu
02-26-2007, 13:55
хм... не знам как разбирате самотата... да, никой не обича да е сам, но човек се ражда сам и сам умира... има неща, който можеш да постигнеш единствено сам - без влиянието на странични субекти. Освен това смятам, че никога не трябва да зависиш от нещо или някой. Не смятам, че е добре да привикваш да си вечно с някой, защото се пристрастяваш и започваш да изпитваш страх от самотата, а когато е сам, човек е себе си и може да се усъвършенства. Свързвам самотата със силата, а любовта - със слабостта. Когато сте сами е време, през което можете да правите нещо за себе си, не бива да се страхувате от самотата и тъмнината, а да ги приемете и използвате. Човек не е само добър или само лош, животът му не е нито бял, нито черен, трябва да можем да минем и през двете... принудени сме да го направим, за да живеем някак си. Ако просто се затваряте в себе си, мразите всичко и се самосъжалявате, когато сте сами, смятам, че си пропилявате времето по жалък начин...

cTaCu
02-26-2007, 14:17
Mnogo zavisi kak gleda6 na samotata ... az naprimer postoqnno sym obgradena s hora mn rqdko ostavam sama nezavisimo koga i kyde, kak i za6to ... no ot druga strana za men e mnogo gadno ako gledam na samotata ot gledna to4ka na tova da sym bez myj ... dobre 4e ne mi se slu4va 4esto da sym bez priqtel ...

TreeHill
02-26-2007, 14:43
Мразя самотата..мразя да съм сама..а тва е мн често явление...чувствам се сама независимо че съм обградена от хора..самотата ме навява на хаоса в който не мога да живея!Самотата(времето) не ми помага да забравя или да взема решение..никога,само повече обърква нещата!
Вс което искам трябва сама да си ог отвоювам,иначе не може да стане!

никой човек не обича да е самотен,изоставен и да няма рано на което най-малкото да се облегне!самотата е катастрофа за всяка душа...
:smt009
The same with me.


me too

sexy_anji_
02-26-2007, 14:58
може не всеки да я обича, но имаме нужда от нея. не сте ли забелязали, че точно когато сте най-самотни сте най-искрени и честни със себе си... самотата е нужна на всеки. не трайно, но поне за малко... самотата се изразява и в разделите, в грешките, които правим сами... самотата не е само когато нямате гадже :evil: или като се скарате с някой. самотата е... специално и силно чувство и най-вече част от живота, която не може да бъде пренебрегната :!:

drawers
02-26-2007, 15:03
Аз ще го направя каато анкетка, хихи


Дали самотата те прави по силен като характер или те прави недостоен за нещо по-добро?
Не, самотата не може да изгради характера. Тя е последицата от "уроците", които го правят по-силен.

Дали човек може да забрави какво е това да си превързан към някого в зависимост от самотата? Да, може човек да забрави какво е привързаност, но самотата не може да го накара да спре да се нуждае от нея...

Дали някой чувства самотата, като "+", за да достигне неща които неможе да направи, ако е в зависимост от някой друг? Понякога влияе положително, да, но не за дълго време.

Дали чакаш и чакаш твоята любов да изкочи от нищото и вече да не си самотен?(всичко е случайност, не съдба...поне не вярвам в съдбата) Да, чакам. Всъщност наистина чакам, а не правя нищо.

Дали в твой приятел можеш да откриеш твоята най-съкровенна любов? Не мисля.

Общо казано: самотата може ли да се приеме от човека трайно? Колкото по-дълга е самотата, толкова по-зле за човека!!!




Казвам го от гледната точка на момиче, което през целия си живот е било самотно. Не в буквалния смисъл, но винаги съм се чувствала така. Дори и да съм имала "партньори", никога не съм улучвала човек, с когото да ми е добре, затова и след (а по-често по време) всяка любов или увлечение е имало тъга. И доста силно желая да изпитам нещо силно, нещо, което си заслужава да изживея, а не както досега да тъна в самота.
Така пиша

sexy_anji_
02-26-2007, 15:07
Дали самотата те прави по силен като характер или те прави недостоен за нещо по-добро? ако я преодолееш и свикнеш с нея първото, ако се депресираш и откажеш от живота 2рото
Да си самотен не значи да си просто заебан от живота, а и заебан от любовта :| , най-важното според мен(в другия смисъл не в този:D). самотата не значи да бъдеш заебан, а просто света ти дава момент за чисти размисли и да се поучиш от грешките си
Дали човек може да забрави какво е това да си превързан към някого в зависимост от самотата? не именно когато сме самотни си спомняме хората към които сме привързани
Дали някой чувства самотата, като "+", за да достигне неща които неможе да направи, ако е в зависимост от някой друг? не мисля че е плюс но нещо необходимо, както влюбванията и разлюбванията, приятелствата и караниците... дава ни време само за нас и ни помага да си вземем поука
Дали чакаш и чакаш твоята любов да изкочи от нищото и вече да не си самотен?(всичко е случайност, не съдба...поне не вярвам в съдбата) надеждата умира последна
Дали в твой приятел можеш да откриеш твоята най-съкровенна любов? явно не си открил разликата между приятелство и любов, двете неща са толкова близки, но всъщност толкова различни...
Общо казано: самотата може ли да се приеме от човека трайно? нищо в живота не е полезно в големи количества

това разбира се е само мое мнение и никой не е длъжен да се съгласява с него и слабо ме интересува ако имате нещо против.

XeRo
02-26-2007, 16:24
Надявам се ви е харесала темата на дискусия :wink:
Моето мнение е че не всичко е розово на този скапан свят, не всички могат да обичат,макарче по-голямата част могат да мразят...самотата те кара да осъзнаеш кой си ти всъщност, без никакви задръжки без нищо.
Да преусмислиш всичко случило се и всичко, което предполагаш, че ще стане в бъдеще. Една малка подробност, не всичко се оправя с чакане, някой неща трябва да се земат в ръце, а още по-малко хора го правят.
Малко кривнах можеби от тематиката :wink:

sexy_anji_
02-26-2007, 16:27
Надявам се ви е харесала темата на дискусия :wink:
Моето мнение е че не всичко е розово на този скапан свят, не всички могат да обичат,макарче по-голямата част могат да мразят...самотата те кара да осъзнаеш кой си ти всъщност, без никакви задръжки без нищо.
Да преусмислиш всичко случило се и всичко, което предполагаш, че ще стане в бъдеще. Една малка подробност, не всичко се оправя с чакане, някой неща трябва да се земат в ръце, а още по-малко хора го правят.
Малко кривнах можеби от тематиката :wink:

напротив, не си кривнал.
Самотата е толкова обширна тема и толкова много има да се разисква по нея че просто... както любовта, любов има навсякъде така както и самота.

{Sweety_f}
02-26-2007, 16:31
Мразя самотата и не мога да понасям когато съм сама...,разя самотата от всяка нейна страна....винаги когато съм сама търся човек който да е до мен...

sexy_anji_
02-26-2007, 16:33
и никога няма да се научиш да се оправяш сама......

XeRo
02-26-2007, 16:43
Мразя самотата и не мога да понасям когато съм сама...,разя самотата от всяка нейна страна....винаги когато съм сама търся човек който да е до мен...
Найстина ако продължаваш в този дух до никъде няма да стигнеш. Бягаш от нещо, което е нейзменна част от нас самите, колкото и да бягаш да се криеш от самотата все някога ще те застигне и ще те обгърне. :wink:

OtherDimension
02-26-2007, 16:46
За да живееш в самота трябва да си животно .. или бог ! Фр. Ницше

shemetaa
02-26-2007, 16:57
Дали самотата те прави по силен като характер или те прави недостоен за нещо по-добро?
Да си самотен не значи да си просто заебан от живота, а и заебан от любовта :| , най-важното според мен(в другия смисъл не в този:D).
Дали човек може да забрави какво е това да си превързан към някого в зависимост от самотата?
Дали някой чувства самотата, като "+", за да достигне неща които неможе да направи, ако е в зависимост от някой друг?
Дали чакаш и чакаш твоята любов да изкочи от нищото и вече да не си самотен?(всичко е случайност, не съдба...поне не вярвам в съдбата)
Дали в твой приятел можеш да откриеш твоята най-съкровенна любов?
Общо казано: самотата може ли да се приеме от човека трайно?



az li4no ne smqtam4e samotata me pravi po nqkakaf na4in po-silna 6oto dori bez neq az sum si silen po harakter 4ovek....samotata e nai-gadnyto ne6ty v moq jivot nemoga da jiveq v samota tq me ubiva vsqka minuta i sekunda ot moeto sa6testvyvane i kogato sum sama tarsq yteha pri priqteli ili tarsq tozi ''nqkoi'' :smt007 koito e otreden za men v jivota....nikoga nqma da se ostavq na ednata my samota da me tup4e ili 4rez neq da mi byde kazvano 4e ne sum dostoino za ne6ty ili nqkoi....samotata sucks...na nikoi ne q pojelavam :smt006 ....hora borete se za sebe si za sobstveniq si krasiv jivot!!!!i jiveite dokato ne e stanalo moderno da se mre :smt006 ...

Krem4eto
02-26-2007, 16:58
Дали самотата те прави по силен като характер или те прави недостоен за нещо по-добро?
Да си самотен не значи да си просто заебан от живота, а и заебан от любовта :| , най-важното според мен(в другия смисъл не в този:D).
Дали човек може да забрави какво е това да си превързан към някого в зависимост от самотата?
Дали някой чувства самотата, като "+", за да достигне неща които неможе да направи, ако е в зависимост от някой друг?
Дали чакаш и чакаш твоята любов да изкочи от нищото и вече да не си самотен?(всичко е случайност, не съдба...поне не вярвам в съдбата)
Дали в твой приятел можеш да откриеш твоята най-съкровенна любов?
Общо казано: самотата може ли да се приеме от човека трайно?

Може би наистина ставаш с по-силен характер,но има ли смисъл да стоиш сам,за да се научиш да си силен?!Човек се учи докато е жив и все пак според мене човек става силен,когато има някой до себе си,с който да сподели и да му олекне!А какво ако си нямаш човек до себе си?!Така е по-лошо таиш всичко в себе си...Дори да го кажеш на твоя фр не е същото...

Защо понякога се страхувам,че ще си остана "заебана" от любовта...

Не мисля,че човек може да забрави това велико чувство,но все пак може да се свикне със самотата (от личен опит го казвам),но отдаде ли му се възможност обича определено ще е силно,защото след това подтискащо чувство единствения начин да "излезеш на повърхността" е да се впуснеш в една сериозна връзка!

Честно казано за мене самотата е "-" във всички насоки!Просто когато имаш някой до себе си има за какво да правиш всичко което правиш!Имаш стимул...А като си сам има ли смисъл да правиш дори важни неща за теб...

Ами аз не чаках,но сега ми омръзна и реших,че по-добре да изчакам някое момче "случайно" да дойде до мен и да излезе нещо хубаво (сериозна връзка)...Но аз не вярвам в съдбата,затова ще чакам случайно да срещна някое свястно момче!!!Преди вярвах в съдбата,но самотата направи така,че да спра да вярвам...

Понякога точно с някой твой приятел може да се получи нещо много красиво...Просто на него си му споделял и той на теб..Познавате се адски добре и разбирате,че и двамата сте свястни и ...се получава!!!

Вярвам,че човека не може да приеме трайно самотата,намери ли си половинката и това е изхода!!!

Хайде самотници да си пожелаем успех и да си намерим скоро гаджета!!!!!!!

sexy_anji_
02-26-2007, 17:15
Хайде самотници да си пожелаем успех и да си намерим скоро гаджета!!!!!!!

то и на вас не ви е лесно [-X

XeRo
02-26-2007, 18:00
Още нещо...самотата те кара да бъдеш сам, да не те нараняват други хора, били те момче или момиче. Искаш да забравиш някои сторени неща и болката, която ти си преудолял воден от тези неща.

SupremacyGirl
02-26-2007, 18:02
Абе.. със самотата се свиква.. до определен период от време..
После...

koalka
02-26-2007, 18:09
Гадно е да се чувстваш самотен и да знаеш, че няма човек до теб, от който имаш нужда!Прав си-не всичко е розово, но все пак не трябва да губим надежда. :wink:

Fanatichka
02-26-2007, 18:16
Гадна работа е самотата.Мисля, че малко хора я използват като "+".Понякога съм изпитвала необходимост да бъда сама, незнам и аз защо.Но е хубаво да знаеш, че има някой, който те обича и на който му пука за теб.Лично аз бях много дълго време сама.Не съм търсила любовта, всичко стана съвсем случайно, когато най-малко очаквах.И да аз я намерих в човек, който ми беше добър приятел.Преди това винаги "се влюбвах" от "пръв поглед" само във физическата красота.Но за първи път се влюбих в някой, заради самият Него, след като го опознах добре...И все пак мисля, че до някаква степен се нуждаем от самота!

gery_to
02-26-2007, 18:25
Да самотата и за мен е едно от най-лошите неща.Но пък бях останала за доста дълго време сама и осъзнах много неща.Научих се да обичам близките си и тези които ме обичат защото в този момент имах само тях.Научих се да се вглеждам и в най малките неща и да осъзнавам колко са важни всъщност.Разбрах кои са с мен и кои не, кои са истиснки приятели и кои са вече за мене просто познати.С две думи през цялото това мъчително време на самота ми помогна много и сега съм изцяло нов човек.И както казват "След дъжд винаги изгрява слънце" и то изгря и за мен.Намерих истински приятели и момчето което съм търсила винаги!!!

XeRo
02-26-2007, 19:02
Крайно време е да кажа аз до каква теза съм стигнал според мои преживявания и мъки :).
За мен самотата е била винаги на 1-во равнище, всичко добро което съм направил никога не ми се е връщало и не възнамерявам да променя това в бъдеще. Самотата ме води към този порив да помагам на някой, всъщност тя ме е превърнала в това, което съм вмомента, да гледам на нещатата по различен начин и да не ми пука от много неща. Самотата винаги е присъствала в мен, е добре немога да кажа винаги понеже съм имал моменти в които съм бил обладан от нещо, което ме е вълнувало страшно много и съм бил щастлив.
Самотата ни помага да бъдем ние самите, а не да се крием под маски и да представяме друг човек пред очите на другите хора.
Не вярвайте бтв на израза, че "Всичко добро се връща" НЕ е така :roll: :wink:

ND4SPD_f
02-26-2007, 19:11
Ima li nqkoi,koito da obicha samotata?Vseki obicha da e zaobikolen ot hora i da se zabavlqva pred tova da e v melanholiq,zabraven ot sveta.No samotata te kara da preusmislish jivota,da razberesh kakvo imash,kakvo si izgubil i kum kakvo se stremish. da....napulno sum suglasna

iiirish
02-27-2007, 07:16
За да живееш в самота трябва да си животно .. или бог ! Фр. Ницше

много точно ;)

Ashantitu
02-27-2007, 12:03
За да живееш в самота трябва да си животно .. или бог ! Фр. Ницше - доказателство, че съм Бог номер 1 :)
Доказателство номер 2 - един ден, докато се молех, осъзнах, че говоря на себе си :P

Ice_Queen
02-27-2007, 12:08
Гадно е да се чувстваш самотен и няма човек до теб, от който имаш нужда!

пф...да по дяволите :smt011

---------
02-27-2007, 19:26
самота.... според мен дори и да си заобграден от мн хора може пак да се чувстваш самотен ... понякога самотата ме кара да полудявам и да си мисля колко е гаден живота , но понякога сама пожелавам да бъда оставена със самотата за да осмисля нищата около мен ... зависи до човека и до това какви са представите му за самота :wink:

[Fr33land3R]
02-27-2007, 20:25
Тва че нямаш гадже не означава, че си самотен... абе вие приятели нямате ли си ?

Ice_Queen
02-27-2007, 20:33
]Тва че нямаш гадже не означава, че си самотен... абе вие приятели нямате ли си ?

тва че имаш също не значи че не можеш да си самотен!!!! а така ;)

slan4evo_momi4e
02-27-2007, 20:46
Не мога да ти отговоря на всичките въпроси така както очакваш .... Звучиш ми малко отчаян.....но нека ти представя самотата под друг ъгъл....
Според мен самота наистина може да те направи по-силен .... Ако да си самотен е най-ужасното нещо, което можеш да си представиш, занчи щом успееш да преглътнеш амотата си няма повече какво да те нарани.... Знам единствено че от самотата най боли, а свикнеш ли със тази болка, значи ставаш неуязвим .... което е добре, не мислиш ли?!
Пък и самотата е свобода.....безпределна, безгранична.. свобода....Не се съобразяваш с никой за нищо....сам решаваш къде да ходиш....какво да правиш..може да си с хиляда жени без никоя от тях да те ревнува.....а това е сила не мислиш ли?!
Самотата те кара да оцениш себе си и да се нау4иш да приемаш недостатъците....пък и те кара да преусмислиш много неща, да вземеш важни решения, да се съсредоточиш над някоя велика цел....а това не е малко, не мислиш ли?!

XeRo
02-28-2007, 03:47
Не мога да ти отговоря на всичките въпроси така както очакваш .... Звучиш ми малко отчаян.....но нека ти представя самотата под друг ъгъл....
Според мен самота наистина може да те направи по-силен .... Ако да си самотен е най-ужасното нещо, което можеш да си представиш, занчи щом успееш да преглътнеш амотата си няма повече какво да те нарани.... Знам единствено че от самотата най боли, а свикнеш ли със тази болка, значи ставаш неуязвим .... което е добре, не мислиш ли?!
Пък и самотата е свобода.....безпределна, безгранична.. свобода....Не се съобразяваш с никой за нищо....сам решаваш къде да ходиш....какво да правиш..може да си с хиляда жени без никоя от тях да те ревнува.....а това е сила не мислиш ли?!
Самотата те кара да оцениш себе си и да се нау4иш да приемаш недостатъците....пък и те кара да преусмислиш много неща, да вземеш важни решения, да се съсредоточиш над някоя велика цел....а това не е малко, не мислиш ли?!

Не става въпрос за мен само да поясня :roll: :wink:, пуснах темата с цел дискутирането й :wink: , иначе съм напълно съгласен с теб :wink:

natity
02-28-2007, 13:42
edinstveniq moment vkoito bih iskala da sam sama e ako trqbva da pomislq na spokoistvie no inache nemoga da q ponasqm i vinagi tarsq nachin da ne sam sama

XeRo
03-02-2007, 14:39
обедил съм се в 1...всички се мъчат да бягат от това да са сами, ама бягане няма! :twisted:

XeRo
04-01-2007, 12:59
изглежда няма никои какво да добави :roll:

juSTkiddy
04-01-2007, 13:38
Мразя самотата..мразя да съм сама..а тва е мн често явление...чувствам се сама независимо че съм обградена от хора..самотата ме навява на хаоса в който не мога да живея!Самотата(времето) не ми помага да забравя или да взема решение..никога,само повече обърква нещата!
Вс което искам трябва сама да си ог отвоювам,иначе не може да стане!

никой човек не обича да е самотен,изоставен и да няма рано на което най-малкото да се облегне!самотата е катастрофа за всяка душа...
:smt009
The same with me.
Всъщност и аз мразя самотата...искрено я мразя...Ноо има моменти в които просто ми се иска всички да изчезнат и да остана поне за малко сама ... Самотата може да се приеме и като хубаво и като лошо нещо но аз в повечето случаи я приемам като лошо ии я избягвам :)

SwEeT_tEmTeSiOn
04-01-2007, 13:43
Самотата винаги е била част от мен,ти можеш и да си с милион хора около себе си и пак да се чувстваш адски самотен,аз съм така в момента имам приятели и семейство,който са с мен,но понякога трябва само един човек да запълни целият ти свят и него го няма :smt009

bqsna_teenagerka
04-01-2007, 13:43
моето гадже казва "щом любовта не идва при теб отиди ти при нея"
който търси ще намери :wink:

alkobalko
04-01-2007, 13:46
Казала са, че всичко, което не ни убива ни прави по-силни, но не и по-щастливи. Така самия човек се научава да се справя сам в живота, но същевременно с това започва да страни от другите хора дори несъзнателно.
Дали си забравен от живота? Не мога да го определя с толкова силни думи.
Дали забравяш какво е това привързаност? Зависи до голяма степен от човека. За някои самотата е изпълнена с всекидневно търсене на човек, който да обича. А за други е преграда, която спира контактите. Някои копнеят да променят тази самота, а други свикват с нея.
За мен всеки човек прави така че да е саммтен, или да не е. Любовта можеш да я откриеш навсякъде, стига да имаш очи за нея.

BAYO
04-01-2007, 13:49
Ето какво мисля за самотата :

Понякога изпитвам неудържимо желание да крещя, да плача, да се моля .
Друг път, предпочитам да остана сам, никой да не ме закача, да не ме търси, да не ми задава вечния въпрос:”Как си ?”
Просто да остана на саме със себе си, да помисля върху всичко преживяно, да си задам въпроса:”Стува ли си да продължиш напред ?”
Макар и само на 20 години, понякога се чувствам на два пъти по толкова, или и аз не зная точно.Нещо в моя живот се пропука , точно как и какво се случи и аз не мога да си обясня.Всичко си вървеше добре, докато в един момент, пораснах, а може би отдавна бях, но едва сега прогледнах реалността в очите.Понякога боли вечно да се самозалъгваш, да се отнасяш добре с хората около теб, а те да те имат за красива вещ, останала на дъното на някой скрин, сещайки се за нея че съществува , само когато изпитват нужда от помощ, и нямат към кого другиго да се обърнат, неразбирайки че тази вещ, може би също има сърце и душа, и не иска да я почистват от прахта само, когато се нуждаят от нея.
Не съм постигнал много в този живот, а може би за мен едва сега започва.Понякога спирам за миг и наблюдавам хората, които ме заобикалят , без да се обаждам че съм там, но дали има значение, след като никой не забелязва, и аз изпитвам онази болезнена самота.Но най-лошото е че сърцето ми се променя заедно с мен.Преди си мислих, че то ще остане непроменено независимо какво му се случва, но съм сгрешил, мислих си че ще остане същото: мило, сърдечно, топло, но сега сякаш част от него го няма, не го усещам както преди, но не мога по никакъв начин да го променя, не зависи от мен.Не знам какво става около мен, а може би дори вече не ме и интересува, сякаш всичко ми е безразлично, каквото и да стане минава покрай мен, но не оставя онези следи както преди, май вече притръпнах към предишните чувства.Остава следа само ако мине през мен, както ураган минава покрай нивите черен, мрачен бушуващ лудо, и оставил след себе си само опустошение-останки от това, което е било.
Някой веднъж ме попита:”На какво си готов , ако обичаш някого?”, аз отговорих без да се замисля : “На всичко!”, а направи ли всичко, за да го задържиш или доближиш към себе си ?, запита той.В този момент аз се замислих, разплаках се, и изплашен попитах:”А нима, не съм обичал истински, тогава какво чувство е това ?Какво изпитвам аз?”Просто замълчах, миг мълчание, а на мен ми се стори вечно, очаквайки жадно отговора, но такъв не получих.Изгаряща болка прониза сърцето ми, или това което е останало от него, но не успях да разбера от какво: дали от страх, от самота, от болката, от това че може би не съм обичал или дори че не зная толкова много неща, но най-вече от страха от неизвестното, от болката, от горчивите спомени, от проляните сълзи, от безброй безсънни нощи , от това че досега никой не е успял да ги заличи и изтрие от съзнанието ми, и да стопли, както преди сърцето ми.Сърце, което отчаяно крещи и се надява да не бъде наранявано, и да успее да бъде запалено, както преди.

ThePainIsReaL
04-01-2007, 21:16
:? Хора , вие ме убихте с тази тема. Напълно ме унищожихте ..
деба и гадната самота .. :?

desperate
04-01-2007, 21:24
Дали самотата те прави по силен като характер или те прави недостоен за нещо по-добро?
Да си самотен не значи да си просто заебан от живота, а и заебан от любовта :| , най-важното според мен(в другия смисъл не в този:D).
Дали човек може да забрави какво е това да си превързан към някого в зависимост от самотата?
Дали някой чувства самотата, като "+", за да достигне неща които неможе да направи, ако е в зависимост от някой друг?
Дали чакаш и чакаш твоята любов да изкочи от нищото и вече да не си самотен?(всичко е случайност, не съдба...поне не вярвам в съдбата)
Дали в твой приятел можеш да откриеш твоята най-съкровенна любов?
Общо казано: самотата може ли да се приеме от човека трайно?

Li4no za men samotata ne e golqma pre4ka , no vij beznadejdnostta i ot4aqnieto te,te ostavqt bez sili a ot tam ve4e e trudno da se bori6 za ne6to po-dobro.Ako q karah samo na samota 6tqh da se borq i 100% 6tqh da izgradq silen harakter za da preodolqvam vsi4ko.To 4oveka ne izbira da e samoten...ima hora koito cql jivot sa samotni ima takiva koito v malka 4ast sa bili v samota i posle ne.Individualno e spored men...

miss_survivor
04-02-2007, 20:15
obi4am samotata kogato ima muzika ina4e ne

tainstvenata
04-02-2007, 20:18
Мразя самотата..мразя да съм сама..а тва е мн често явление...чувствам се сама независимо че съм обградена от хора..самотата ме навява на хаоса в който не мога да живея!Самотата(времето) не ми помага да забравя или да взема решение..никога,само повече обърква нещата!
Вс което искам трябва сама да си ог отвоювам,иначе не може да стане!

никой човек не обича да е самотен,изоставен и да няма рано на което най-малкото да се облегне!самотата е катастрофа за всяка душа...
:smt009

нямам какво пове4е да добавя...

04-02-2007, 21:00
samotata opredeleno te pravi po-silen. nauchavash se da se borish sam v jivota. nz po nqkakyv nachin samotata mi pomogna da se prevyrna v chovek. i vypreki che veche sym neveroqtno pozitiven chovek s mn priqteli (vypreki che na momenti mi se iska da imam momenti sama sys sebe si... ili te mi se natrapvat bez da iskam kogato sym s fr) , tochno samotata me e napravila da sym takava, a ne nqkoq razligavena macka, koqto priema priqtelite si za dadenost. ae dea znam... :P vajno e samo da ne potyvata v tazi samota i da ne se otchaivate...