View Full Version : Трябват ми две есета за максимално кратко време.
Току що ми съобщиха че за утре трябва да напиша две есета на тема:
"Възрожденският българин" - История
и
"Заветите на Левски" - Философия
Имам адски много работа така че ако някой се отзове на молбата ми ще съм му адски много благодарна!
sexy_anji_
02-27-2007, 21:55
бих се опитала да ти помогна и без това нямам работа.. ще потърся материали в нета
sexy_anji_
02-27-2007, 22:07
Възрожденският българин е обичал да се наслаждава на красивото, но не го е създавал самоцелно. Всяка вещ, която е измайсторявал, е била красива, но задължително е имала свое простичко, полезно предназначение. И ето пред очите ми стойка от ковано желязо с три крака, над тях е извита спирала, а от средата и е източен шип. Гледам го и се чудя, за какво е служило това нещо. Обясняват ми - на шипа се е набивала дълга треска от борина и се е палела, за да свети, а спиралата е направена да задържа падащите въгленчета от борината докато се опепелят.
Всеки кът от стария дом, всяка греда са радвали окото на стопанина и заедно с това са изпълнявали строго определена служба. Жените са обичали цветята, китките, но не са си позволявали те да отнемат от оскъдната земя, която може да бъде плодоносна, това се е запазило и до днес в българските села, цветята са край оградата, край пътечките, но никога там където може да никне зеленчук. На много места под прозорците на старите къщи в селото, се поставят дървени лавици за саксиите с мушкато. Лете то е навън и слънцето го милва, зиме се внася вътре на перваза, за да не измръзне и попоглежда през скрежта на стъклата..
Мъжът е вдигал къщата си, като е мислил за бъдещето и поради това е ограждал толкова стаи, колкото са му били необходими, но винаги е предвиждал място и кумин за нови, защото е очаквал, че родът му ще се множи и домът му ще отеснее. Може би години преди да се появи идеята за така наречените функционални, подвижни жилища, в това село тя е била осъществена Но този българин е изчезнал и заменен от неговите объркани, клети потомци, които са престанали да го разбират, чудели са се накъде да поемат, историята ги е лашкала от войни към погроми, от беди към бедствия, те вече са гледали само да удовлетворяват нуждите си, без да се грижат това да става красиво и в този смисъл са се изродили.
А ние пришълците бяхме някакви мутанти, ние бяхме сбъркани, защото изпитвахме носталгия към отминалото, без да можем да се откъснем от настоящето и затова аз прекарах вода в къщата си, а не ходех до чешмата с менци, затова поставих в огромния си обор клозетна чиния и станах притежател на най-просторния нужник, който някога е съществувал, толкова сюрреалистичен, че би могъл да му завиди и Салвадор Дали, затова, малко по-късно, купихме електрически бойлер, защото топлата вода си е топла вода, тя става по-удобно в бойлер, отколкото в казан с подкладен огън. Но за наша чест, всички започнахме да стържем варта от дървените тавани и посипани с бяла прах, със зачервени очи, изкривени, като Микеланджело в Сикстинската капела, смъквахме тази проклета, упорита бяла наслойка върху благородното дърво. С шпакла, шкурка, оцет, парцали ние се връщахме сантиметър по сантиметър към миналото и бяхме щастливи.
от това можеш да си направиш няколко стегнати исторически изречения
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=23&WorkID=545&Level=2 от Георги Данаилов е
ще потърся още нещо
Десислава Димитрова Анзова от ХІА клас,№6
“ВРЕМЕТО Е В НАС
И НИЕ СМЕ ВЪВ ВРЕМЕТО” - Л Е В С К И
Е С Е
Какво е времето?! Съществува ли въобще такова понятие? Това е един от многото спорни въпроси във философията. А задължително ли трябва да има движение, за да тече времето?! Смята се, че то се състои от минало, настояще и бъдеще. Логично е да мислим,че живеем в настоящето, защото миналото е вече свършено, а бъдещето още не е дошло и не знаем какво ни носи. Въпреки това ние сме обвързани по някакъв начин с миналото и бъдещето, но често не го съзнаваме. Както винаги във философията може да има и има противоположни становища, в които всеки смята, че той е прав. Никой не може да съди мисълта на другия.
Левски ни завещава своя дух и ние сме длъжни да го предадем, така той ще бъде вечно жив и ще топли сърцата ни. Времето е в нас, защото знаейки миналото си взимаме поука за по-добро бъдеще. Ставаме по-мъдри, разбира се,
по-мъдри стават тези, които могат да си извлекат тази поука.
В какво време е живял Левски? Време на мъка, робство, той организира българската национална революция, завещал ни е във времето духът на борбата. Левски е можел да избегне залавянето си в Къкринското ханче! Другарят, с когото нощувал , го събудил през нощта и разтревожен го убеждавал да бягат, защото сънувал сън, според който над тях е надвесена зловеща опасност. Но Левски отказал, защото не обичал да бяга от опасности, имал здрав дух и твърда воля. Другарят му напуснал ханчето, а Левски само след два часа бил заловен. Кой не знае за съня на Гоце Делчев?! На сън е бил предупреден, че ще бъде убит. Затова и поетът Яворов изплаква :”Сън сънувах, сън прокоба, сънувах си гроба!”. Можем ли да познаем бъдещето? За него може само да гадаем, но има случаи, при които надникваме в бъдещето, чрез душата. Душата има странни и тайни качества, за които ние не знаем. Можем ли да постигнем познание?!
Ние следваме заветите на миналите поколения и ги предаваме на тези след нас. Миналото остава върху нас някакъв белег, който пазим в настоящето и го предаваме на другото поколение, т.е. и ние оставаме във времето. Става верижна реакция. Обществото днес знае за подвизите на древните българи, които са положили началото на държавата ни, т.е. времето е в нас. Ние сме се поучили от техните действия. След много години бъдещото общество ще има съзнанието за нас, за тези, които са подписали договор за присъединяване на държавата ни в НАТО или ЕС,т.е. ние ще останем също във времето.
Какво е времето?-това, което позволява явяването на битието в неговата цялост. Времето, в което се простират границите на човешкия живот и неизменно води до смъртта. То разкрива човешките същества като исторични, т.е. притежаващи съдбовност – способността да се познае преходът : битие-смърт. Затова неговата същност е бъдещето, където подтикнат от страха, човек вижда своята проекция, но и смъртта, а отвъд нея е нищото. Следователно единственото, което остава на индивида е да се върне към миналото, да се вслуша в традицията и опита на предците. Да се опита да открие изгубения път в ежедневието, така че да може в настоящето да бъде своята същност. Това може да се осъществи само в съдбовността , а малко са призваните да достигнат до нея. Според Хайдегер това се открива в страха-да се осъзнае крайността на съществуването и в тишината- тоест в мъдростта, в които индивидът се сблъсква със собствената си нищожност и полага живота си в светлината или тъмнината на това откритие.
Според някой пътят на познанието е чиста загуба на време, но пък задължителна, защото осмисля съществуването. Разбираме, че времето ни носи мъдрост. А какво е мъдростта?! Един въпрос поражда друг! Мъдростта е началото, пътят, истината, животът, любовта, Бог. Аристотел смята, че мъдростта зависи от нашата душевност. Един от елементите на мъдростта е паметта, която съхранява опита от нашето минало. Друг е досетливостта, чрез която можем да се ориентираме в бъдещите си планове. Ако помним какво се е случило в нашия живот имаме представа за опита ни и няма да отхвърляме чуждата мъдрост. Този придобит опит ни помага на бъдещите действия в живота. Мъдростта е много ценно нещо, полезно във вечността, към което се стремят най-проницателните хора.
Може би, времето е илюзия, заблуда. Нещо, което нито тече, нито може да бъде спряно. Времето е мисъл. Времето е… Времето е сега!
Левски е бил доста проницателен и всички по-горни размисли е обединил в смисъла само на една фраза : “Времето е в нас и ние сме във времето”. Всеки би извлякъл поука от тези думи, стига да вникне в същността им.
Не мога да ви опиша колко много съм ви благодарна . Направихте ми невероятна услуга! БЛАГОДАРЯ ВИ!