PDA

View Full Version : Да бъдеш поничка...



xixi
03-02-2007, 23:12
Глава 1ва

Здравейте. Аз съм Белфаст - зъл Демон от деветото измерение. Впрочем, най-злият когото сте виждали. Каквото и да дрънкат другите демони, аз съм си за пример. Някои твърдят, че мириша странно, но какво по нормално за един демон от това да мирише странно?
Е, както и да е, преди време ми беше хрумнал гениалният план да завзема земята, за да покажа на другите колко готин и фешън съм всъщност. Дам, земята беше супер авантюра за способен демон като мен. А да си демон в днешно време не е никак лесно. Трябва да се грижиш за реномето си, да мислиш за името си, да не говорим за това, колко са претенциозни женските демони. За това и спешно ми трябваше да завзема земята, така щях да покажа, от какво тесто съм замесен.
Планът ми беше да хвана същество от земята и да го принудя да ми каже кое е най-съвършенното нещо на планетата им, след което да се вселя в него и оттам лесно да покоря синята планета.
Всичко щеше да е наред, ако човеците не бяха с извратени мозъци. Улових аз един дебел землянин и му влизам в мозъка, както си му е реда, и какво да видя!? Навсякъде имаше само едно нещо... беше кръгло, с дупка в центъра и покрито с някакъв странен бял прах. В съзнанието на землянина наистина изглеждаше величествено. Веднага намерих странния овален обект на земята и се вселих в него.
И ето ме на в какво се забърках. Аз съм поничка на щендер, в сладкарница и чакам екзекуцията си без да мога да мръдна от тук...
8 ОСОБЕНО ГАДНИ ЧАСА В СТОЕНЕ НА ЩЕНДЕР ПО КЪСНО
Ъх, щях да се схвана тук, ако имах мускули. Е, явно си има и предимства да си поничка.
Работният ден скоро ще свърши, а с това идва надеждата, че днес няма да ме изядат. Да си сладкиш е било низ от страхове.Така, искам пак да си стана демон и да си припкам свободен.
Охо, май избързах! Защо ме зяпа този никаквец? Какво иска от мен?
Ако имах очи, в момента щях да зяпам много, много уплашено, но една поничка е лишена и от тази способност, имам си само една дупчица посредата,, и малко пудра захар.
Бях прав да се страхувам, странникът ме избра. Затварят ме в някаква гадна кутия. Искам мама!

kati_0513
03-02-2007, 23:22
Хаха, това е страшно...Браво на автора! =D>

xixi
03-02-2007, 23:27
Глава 2ра

- Мамоо, само една, никой няма да разбере.
Чу се мазен глас, навярно принадлежеше на онзи садист, дето ме избра. Дали се чувства добре, като избира кой да умре?
- Прокси! Не е редно да ядеш поничките преди рождения ден.
Време е да използвам свръхестествените си способности и да излеза от тялото си на поничка, за малко. Усещането да излизаш от тялото си е много неприятно, ако някой от вас е решил да става демон, ще му е полезно да го знае. Но само така мога да разбера къде съм точно.
Виждаше се само тъмен коридор. Навярно осветлението бе спряно. Голяма порта със златни орнаменти по цялото си протежение се отвори скърцайки. През нея влезе странна на вид, леко изгърбена фигура, с тъмна роба. Новодошлият остави вратата отворена след себе си и запристъпва уверено по сребристия килим, сякаш всеки ден минаваше оттук.
- Дрън! - каза приглушено тайнствената фигура, сякаш говореше на мрака.
- Ъгхъ. - Отговори мрака без дори остави съмнение,че се е замисил.
Нито един от гласовете не беше на нахалниците, който чух преди малко. Навярно, те си бяха тръгнали.
Двата екземпляра започнаха да се качват по стълбите. Дали не са огладнели за нещо сладко? Сега се виждаше, че бяха мъж и жена. Навярно, брат и сестра, защото адски си приличаха. Мъжът, с демоде робата, отвори кутията. О, дяволе (нали съм демон се пак). Той посяга да ме изяде.
- Ни мъ яж! *телекенетично ниво*
Момчето гледаше като застреляно (каквото и да значи това). Явно не беше очаквало поничка да се моли за пощада.
- Ще ти готвя, ще ти чистя и пера, а и ще те уважавам. Моля ти се, само не ме яж. *същото ниво, ма няма да го пиша повече, защото и децата в детската ясла знаят, че с поничка може да се говори само така*
Младежът погледна сестра си, за да се увери, че не е луд, а тя го гледаше, за да се увери, че е луда.
- Ти... Поничка ли си? - усмели се най-накрая да попита момчето.
- Не, филийка с кашкавал!
Добре де, не се усмелих да го кажа точно така...всъщност казах:
- Да, аз съм тази, най-едрата, която се опита да вземеш. Моля те, не ме яж, ще бъда послушна поничка. Най-послушната, която си пощадявал!
Което, навярно нямаше да е трудно, защото надали бе пощадил много понички през живота си.
- Нима говориш на поничката? - попита сестрата, макар че, аз знаех, че и тя чува, ма се прави на ударена.
- Не, разбира се!
По дяволите, сега трябва да се моля на глупавия землянин пак да не ме изяде.
- ТУК СЪМ! - изкрещях аз. - Красавице.
Поуспокоих тона, при което тя се усмихна доволно.
- Нима искаш смъртта на този пон (мъжка поничка) да тежи върху съвестта ти? Признай си, че ме чуваш и ме спаси от страшната участ да влеза в дебелото черво на брат ти.
Момчето се направи,че не разбира нищо и ме грабна безсрамно.
- НЕ! - извика този път младата госпожица.
- Какво?! - отмъсти си момъкът.
- Не се прави и ти я чуваш! - каза дамата придавайки си отекчено изрaжение.
- Нищо не чувам, аз не си говоря с понички! - каза младежът, но все пак ме остави на почетно разстояние от устата си.
- Какво ще правим с ... него? - попита момичето, сякаш вече беше ясно, че всички знаят, че аз съм живо лакомство, в най-буквалния смисъл на думата.
- Като начало трябва да го скрием. - прие примирието организмът от мъжки пол.
- Но къде? - обадиха се и двамата в един глас. След което се спогледаха зловещо сякаш са измислили гениален план, с който да превземат човечеството и да забранят шоколада със закон.
- Какво ще правите с мен?!
Сигурно, репликата прозвуча като на ревльо, но не исках да ме оставят на някое неудобно място. Момичето ме взе и ме понесе нервно в бледите си ръце.
Ту би континиууууууууу ( акцент на извънземен кроасан).
Тъ браво на мен и от мен.

kati_0513
03-02-2007, 23:30
И ако това е измислено сега, а не е от преди ще кажа- ти си истинкси/ ска писател/ ка... =D>

xixi
03-02-2007, 23:32
И ако това е измислено сега, а не е от преди ще кажа- ти си истинкси/ ска писател/ ка... =D>
Да гениален съм.И съм хубав,но е старо...

xixi
03-02-2007, 23:33
3та Глава
Чувствам мрак и объркване. Навсякъде около мен, но най-вече в главата ми. Всъщност, нямам глава, а чип. Но откъде знаех това? Кой съм аз, всъщност? Какво съм? Помня само мрак и объркване.
Виждам някакъв плешив човек с невъзпитано голям нос и професорски очила. Той говори нещо. Нещо, което ме засяга. Беше застанал на подиум откриваше нещо, нещо, което ме засяга...
- Това е най-новият ни продукт. Мп3 плейъри с изкуствен интелект.
Грозноватият човек извади нещо като мен от джоба си. Извади мен от джоба си. Но аз съм тук в кашона. И едновременно с това бях в ръцете му.
- Слагате го на главата си.
Плешивият ме сложи на главата си. Гледах го отгоре, и отстрани.
- Ето така. И то разбира какво ви се слуша, и го намира вместо вас.
Очилатият човек говори странно. Сега виждам мислите му, контролирам мислите му. Мога да му причиня болка.
- ААА *писък*
Пищи... нека пищи пред публиката си. Хората се разбягаха. Нека бягат.
- Махни се от главата ми! Махни се!
УМРИ!
- Не, не...
Аз съм навсякъде. Във всички кашони. Аз съм хиляди. Аз съм свободен!

************************************************** *************************

Не беше мило от страна на тези двамата да ме пъхат тук. Сигурно си мислят, че като съм поничка нямам чувства. Но аз съм пълен с чувства. Ако имах ръце, щях да напиша и ода.
Хубавото е, че свикнах да съм поничка, открих много закърнели способности на един демон. Сега мога да издавам звуци въпреки, че нямам уста. Мога дори да пея.
- Стихосбирка бих написал, посветил ти бих куплет, но вобще не съм поет.
Ех, ако не бях напъхан под възглавницата, може би, дори щях да се науча да танцувам като поничка. Щях да измисля нов танц с това си тяло. Не би ми било трудно. Все пак, колко понички са имали късмета да бъдат обладани от талантлив демон като мен? Със сигурност не са много.
Някой влиза в стаята. За дявола, по добре да млъкна.
- Хей Пон!
Момчето ми вдигна възглавницата.
- Здрасти.
Исках и да се усмихна с репликата си, но все още нямам уста въпреки, че говоря. Всичко е свръхестествено.
- Добре ли си прекарваш под завивката?
- `Ми да, излежавах си се тук.
- Радвам се. Спокойно, тук си само временно скоро ще ти намерим ново място със сестра ми.
Брей, те мислят за мен. Не са лоши деца, все пак. Ех, пак ми се прииска да се усмихна, но съм поничка.
- Не се тревожете за мен. Бил съм и в по тежки положения.
Постарах се гласа да звучи като на рамбо.
- А...Малко е неловко да питам, но как се раждате вие поничките? Разбирам тестото, кремът и останалото, но как си се научил да мислиш?
А сега де... Не можех да му кажа истината, все едно да се самоизхвърля на улицата. Хората не гледат с добро око на демони, които искат да ги завладеят и да ги превърнат в жалки роби.
- `Ми аз не съм бил поничка винаги.
- Така ли? Как така?
- Аз бях ангел доскоро, но реших, че ми писна да си стоя на облака, а и ме заболяха пръстите от тая арфа. И реших да дойда на земята.
- Под формата на поничка?
Момчето ме гледаше невярващо. И го разбирах, беше абсурдно.
- Защо? Не харесваш ли понички?
- `Ми, не, не се обиждай, нямам нищо против поничките. Просто, ако бях ангел, нямаше да стана такава.
- И затова не си ангел. Имаме различен начин на мислене с вас, хората.
Малко ми е неприятно, че така лъжа моя спасител, но няма друг начин.
- Пон ли се казваш?
Въпросът беше съвсем логичен. По добре, отколкото да ме пита, как ми е името.
- Белфаст, приятно ми е.
Той подаде ръка за ръкостискане, но се усети и се почеша зад ухото с нея.
- Албърт, и на мен. Сестра ми се казва Ари. Имението е наше, ще празнуваме рождения ден на баща ни утре. Взехме те по този случай.
- Брей, щях да съм рожденна поничка.
Добре де, коментарът беше тъп.
- А Белфаст не е ли град в Англия?
Нямаше да ми повярва, ако му бях казал, че са го кръстили на мой пра-дядо, който решил, че трябва да има град на негово име и манипулирал хората така, че да си направи такъв.
- На него са ме кръстили.
- Мм, интересно.
Някой извика от другата стая:
- Албъъърт!
- Трябва да тръгвам. - каза Албърт на бързо и ми пъхна един вестник под възглавницата. Поне ще си имам четиво.
Я виж ти, какво има на първа страница. Мп3 плейъри с изкуствен интелект се освободили и избягали с пригодените си крака (краката били създадени защото изглеждат готино). Мотивите и намеренията на новия вид заплаха са неясни, но със сигурност, не трябвало да се подценяват!

sexy_anji_
03-03-2007, 06:31
даа а нататък :lol:

xixi
03-03-2007, 11:22
4та Глава
Вестникът не беше интересно четиво за десети път вече чета за папагала който се научил да пее одата на радостта на три езика и ми става все по досадно.Само да я намеря тая сврака ще и оскуба перата.А и възглавницата почна да ми лази по нервите.Няма да е лошо Албърт да идва вече.Тропане аххх ето го мойто момче.
Приятеля ми влезе нервно в стаята и вдигна възглавницата.Опа... това не е Албърт.
************************************************** ******************************************
-Това беше рекламен провал!Вече никой няма да пожелае да купува продуктите ни.Ще се страхува да не направят бунт и да превземат дома му.
Простосмъртният говори отекчително.Сърдитият му поглед ми е неприятен.Скоро много скоро тази земя ще стане моя и ще направя с жалкия организъм каквото трябва.
-Трябва да предприемем мерки и сами да спрем колективът на мп3плейърите преди да се е намесила полицията иначе фирмата ни ще бъде в много затруднено бизнес положение.Ако умрат още хора могат да ни вземат дори правото да произвеждаме уреди.
Уокмените свършиха добра работа бях ги подценил.Доказателство,че дори аз Тесус великия демон унищожител на галактики греша.Скоро и тази нагла планета ще стане част от империята ми.Човеците ще бъдат интересно забавление за двора ми.
Трябва да призная,че планът ми е гениален почти колкото самият мен.Да отворя портала към империята си като първо обсебя човек и се направя на един от тях е може би най-добрата идея хрумвала на демон това хилядолетие.
-Това е за днес скоро ще получите нареждания кой какво да прави за да спрем заплахата.
Беше време,омръзна ми да слушам грозноватия простосмъртен.Най-сетне ще излеза от задушната сграда.Дотегна ми от човешкото нищожно тяло задушавам се лесно,кихам и кашлям,но това е само временно.Скоро ще ми говорят на вие и тук и ще си седя в красивото демонично тяло.
-Господарю.
Беше един от слугите ми който пренесах със себе си,малък и досаден имп,но много полезен в някой случай.
-Господарю засекохме друг демон,тук на планетата.
Какво?! Неможех да позволя на друг да ми отнеме това богатство.Не трябва да се показвам изненадан пред слугите си.Ще му отговоря спокойно.
-Разбери кой е и ми докладвай.
-Да ваше превъзходителство.
Присвих очите си за да изглеждам по страшен.Демоничен психологически номер,учихме го в гимназията.
-Но първо кажи на мп3плейърите,че той се опитва да ги експлоатира.
Казах мъдро като подадох снимка на жалкия землянин който се изживяваше като шеф на компанията.
************************************************** ******************************************
Този мухльо все мен натоварва с най-трудните задачи, но някой ден ще му го върна.Защо и аз не бях голям и страшен демон като него еххх,а трябва да му слугувам тук.
Как се преговаря с безмозъчни мп3ки.
Като начало трябва да ги открия.Къде щях да отида ако бях мп3ка с погрешно сложени крака и повреден от демон изкуствен интелект?

Valar
03-03-2007, 11:38
Браво! =D>

xixi
03-03-2007, 11:50
5глава
Зад възглавницата се показа някаква дебела дама.Добре де дама беше пресилено.Жената ме грабна с месестата си ръка.Не знае ли,че и аз имам чувства?
В ръцете на тази дебелана не ми е никак уютно.Защо не ме яде направо а ходи така забързано ня някъде.Мразя дебели хора,могат да поберат много понички.
-Моля ви не ме яжте аз имам жена,деца.
Пак мълчи.За каква се мисли?Англииската кралица?Мноу як израз обаче е тва за Англииската кралица.Нямам идея коя е тая ма израза ме разби като го чух,сигурно го е измислил гении.
Незнам защо немога да се страхувам от тая.А би трябвало квато е дебела е изяла много мой подобни,а и не ми отговаря.
-Моля ви,моля ви,моля ви,моля ви.
Гласа ми,така де телекенетичния ми глас вече неможеше да звучи оплашен вече имах някво вътрешно чувство,че тая е безобидна колкото и да се прави на недостъпна.Хахаха тва за недостъпна също го научих на земята,хората били много забавни.
-Моля вииии,моля вииии,моля вииии.
Продължих да си повтарям просто за да и надуя главата не защото и се молех наистина
-Млъкни сладкиш или ще те схрускам.
Каза дебелата мома.Добре де не бях сигурен,че е мома но толкова грозна едва ли някой би я взел.
-Къде отиваме?
казах с отегчен глас.
-Господарката иска да те види мръвка.
-Не съм мръква а поничка.И коя е господарката.
-Мръвка,поничка има ли някаква разлика.На един залък си ми.
-Коя е господарката.
Повторих се.Мразя да ме карат да се повтарям.
-Аз съм господарката.
Изведнъж изскочи Ари от ъгъла.
-Господарка на какво може да си ти?
Дебеланата ме стисна със сичка сила се едно съм я обидил някак.Трудно е да ги разбереш дебелите хора,тва е като с яденето ядат,ядат,а не се наяждат.Трябва да се напишат енциклопедия за дебелите хора.
-Елизабет,остави поничката на масата аз ще се оправя с нея.
Дебеланата ме остави на някаква неудобна дървена маса пред Ари.
-За какъв ангел пращаш тая да ме земе,а не дойдеш собственоръчно.Изкара ми дяволите.
Ари си повдигна лявата вежда сякаш съм казал нещо странно.
-Защо говориш така?
-Ъ... ми,такова...ангелски диалект.Сещаш се.
Ари ме погледна недоверчиво и кимна.
-Мммм добре.
-А ти?Да не си мислиш,че ще избягаш от въпросите ми.Като не си използваш собствените крака ще станеш като тази Елизабет.
Казах последното име с най-мазния възможен тон.
-Вярвам на Лизи.От години работи тук.
-Хъх!
Последното,хъх де пак го чух на земята.Човеците наистина ми обогатиха речника доста.
-Добре кво искаш от мен?
Очите на момичето присветнаха зловещо и тя се усмихна лукаво нямаше помен от безобидноста на дебеланата,сега вече стана страшно...

Cheesy
03-03-2007, 14:03
Първите 2 ми харесват..другите не успях да ги прочета.Леле ,тва ти ли си го писал

xixi
03-03-2007, 14:45
Първите 2 ми харесват..другите не успях да ги прочета.Леле ,тва ти ли си го писалдамм тренирам като флуудя по форуми.
Иначе да гениален съм писал съм до 7ма глава досега ма ша ви ги пускам една по една за да ви дразня

xixi
03-03-2007, 14:46
6-та глава
Глобалното затопляне е сериозен проблем и наистина би било опасно ако не се предприеме нещо,но наистина това не ме вълнува вобще.Все пак аз съм просто няколкостотин доскоро безчувствени мп3плейъра с няколко вградени крака и вкус към хубавата музика,световните проблеми не ме засягат...поне не всички световни проблеми.Доскоро бях обладан от доста странно чувство на омраза,но сега мисля,че не трябваше да убивам плешивият човек все пак беше нормално да очаква от мп3ойки просто да си пеят,откъде можеше да му хрумне,че ще съм свободолюбив и горд уокмен с идеи,който макар и да не засягат глобалното затопляне си бяха амбициозни.
Смятам например да се боря за висшето благо и всеобщото щастие.За равенство между мп3плейъри и хора,сигурен съм че и човешките същества ще са съгласни.Ако някой от тях не са,просто ще ги пречистим...по единия или другия начин.
Дам с чиста съвест мога да заява,че ще бъде една страхотна ера на съжителство между хора и мп3плейъри,но ако някой попречи на идеята ще бъде ликвидиран и няма да ми мигне дисплея.Целта би оправдала средствата и нищо няма да ми тежи на чипа.
Небето беше красиво с тъмно синия си оттенък(разбирате,че е нощ ако,не разбирате не си признавайте защото ще изглеждате инфантилно).Виждаха се падащи звезди.Земята беше покрита с пясък и пръст нямаше жива душа освен мен и стотиците ми аз.Но и тази липса на мърдащи организми си имаше красота.В далечината се виждаха светлините на големия град.
Момент?!?!?Откъде знам какво е пустиня?Откъде знам какво е град?Нищо не се връзва.Аз съм мп3плейър хората не биха ми дали знанието какво е пустиня нито пък град.Какво съм аз?Защо се разсъждавам така?
Чувствам как ме обзима чувство на несигурност за първи път в живота ми.Откъде за бога знам какво е несигурност?А откъде забога знам какво е бога?...
************************************************** ******************************************
Вижда се само мрак.Дефакто нищо не се виждаше.Чу се лекото пристъпване на човек.Лекото пристъпване на дебел човек.Странно е,че тежко нещо като този хуманоид можеше да стъпва толкова елегантно и безшумно.Странно е даже,че тази лоена топка ходи вместо да се търкаля.
Още по странно обаче е,че виждам всичко това като ви казах,че нищо не се вижда,но нека заедно елегантно пропуснем този гаф за да вдиим какво става с дебелата жена.Упс издадох се видях,че е и женско в тъмното въпреки,че вече два пъти казах,че нищо не се вижда.
Хмм сигурно в момента се чудите кой съм аз,че да говоря такива глупости.Нали?Аз мили читатели съм разказвача(човека който разказва историята) и ви обещавам че се появявам за последен път.Не обичам да стоя пред публика.Но нека видим се пак какво прави дебелата дама.
Докато ви занимавах със себе си дебелата дама направи много неща който щяхме да изпуснем ако не бях тъй умен че да ги запиша на касетка.*грозния човек който твърди,че е разказвач и грубо лъже,че е умен пуска запис*
Дебелата жена започна да се движи на монитора.Камерата стоеше във въздуха за да създава незаслуженото самочувствие на бог у наблюдателите.Жената влезе в празна стая и се заоглежда сякаш сега ще извади от джоба си свръхмодерна джаджа с която ще се свърже с шефа си който всъщност ще е шеф на КГБ.
Брей не го очаквах...жената наистина извади свръхмодерна джаджа и се свърза с шефа на КГБ.
-Сър готова съм да докладвам.
Каза в предавателя дамата.
-Наталия...
Опита се да каже нещо шефа,но наглата жена го прекъсна.
-Не Наталия сър.Тук съм Елизабет.Е-Л-И-З-А-Б-Е-Т толкова ли неможете да го запомните.
Помощничката на Ари скастри шефа си.
-Извинявай Наталия.
Елизабет Елизабет шефа наистина е идиот.Напълно разбирам затъпения поглед на топчестата жена.
-Имам да докладвам.
Каза Наталия пропускайки поредната грешка на шефа.
-Слушам те агент 123
-Тук има поничка...говореща поничка.