MusicIsTheKey
03-03-2007, 09:27
"Легендата за 1 март (на английски език)"
Martenitsa is a Bulgarian tradition related to March 1, which has its origin in the establishment of the Bulgarian state in 681 AD. Mart is the Bulgarian word for "March" (Bulgarian:март, mart)
The month of March, according to Bulgarian folklore, marks the beginning of springtime. Therefore, the first day of March is a traditional holiday associated with sending off the winter and welcoming the spring.
The tradition is similar in many ways with the Romanian custom of Mărţişor, celebrated on the same day.
Legend of the Founding of Bulgaria
Khan Kubrat’s five sons went hunting accompanied by their sister Houba. When they reached the River Danube they saw a silver stag. Mesmerized, the men did not dare shoot at him. The stag crossed over to the opposite bank of the river showing them there was a ford.
A bird flew to them bringing bad tidings. Their father, the founder of Old Great Bulgaria was on his deathbed. In his last hours Kubrat wanted to tell his offspring—Bayan, Kotrag, Asparukh, Kouber and Altsek—not to sever the still tenuous link between the different Bulgarian tribes. His sons vowed to defend Bulgaria.
Soon after their father’s death, the Khazars invaded their lands. The Khazar's Khan Ashiba succeeded in conquering the capital Phanagoria. Houba, Kubrat's daughter, was taken prisoner by Ashiba. Hoping to give her brothers a chance for freedom, Houba tried to commit suicide but was stopped by the guards.
Her brothers kept their vows in different ways. Bayan stayed with his sister and recognized the supremacy of the Khazars. Kotrag went northwards, to the River Volga, while Asparukh, Kouber and Altsek went south to search for a land without oppressors.
The brothers who left secretly arranged with Houba and Bayan to send word by a golden thread tied to the leg of a bird if they were able to find a free land. One day a falcon sent by Asparukh flew into Houba's room and she and Bayan quickly made plans to escape. Just as they were looking for a place to cross the Danube River, Khazar pursuers spotted and rushed toward them. Trying to find a ford, Houba let the falcon free. She tied a white thread to its leg and handed it to her brother.
Just as the bird was about to take off, an enemy arrow pierced Bayan and his blood stained the white thread.
While both Bayan and Houba managed to reach the land Asparukh had found (present-day Bulgaria) they were at the point of death by the time they did so. Asparukh welcomed his dying brother and sister. He tore the pieces of white-and-red stained thread and adorned his soldiers with them.
Източник: http://tinyurl.com/2kjsdm
http://www.geocities.com/bulgarian_martenitsa/The_Story_About_Bulgarian_Martenitsa.html
http://en.wikipedia.org/wiki/Martenitsa
Тези неща вършат ли ти някаква работа?
1 март е древен български празник. Всяка година на първи март българите подаряват на своите близки и приятели мартеници – това е украшение от пресукани бели и червени конци, които се закачат на дрехата близко до сърцето и са символ на здраве и щастие.
Легендата разказва, че когато древните българи стигнали до Дунавската равнина, били омагьосани от нейната красота. Те избрали това място, за да запалят езически огън. Вярвали, че около този огън техния бог Тангра избира тези, които ще бъдат под неговото покровителство. Започнал празник. Събрали се много хора. Те донесли плодове и зеленчуци, животни. Блеенето на агнетата и мученето на телетата се разнасяло наоколо. Жените печели хляб, а мъжете поддържали огъня и въртели на шишове големи парчета месо. Хляб и месо имало за всички, а виното и вълшебната медовина повдигали настроението. А пламъците на огъня се извисявали все по-високо и по-високо.
Само ханът не бил весел. Нямал билката, която в изобилие растяла в родната му степ. По стар обичай нея трябвало да положи до жертвените дарове. Трябвало да благодари на Тангра за тази земя както повелявал обичая на дедите му. Затова и бил опечален могъщия хан, предводител на войската в много сражения, победителя на византийците. Той тъжно въздъхнал и сълзи блеснали в очите му. И изведнъж, кой знае от къде, до него долетяла пъстро птиченце. Птиченце като птиченце, а заговорило с човешки глас:
“Не тъжи, велики хане. Аз имам бързи и силни крила. Летях с теб по целия път, за да ти помогна в трудна минута. Завържи на шийката ми бяло конче, аз ще полетя към Волга, при твоята сестра и ще предам поздрави от теб и твоята дружина.”
Ханът завързал бяло конче на шийката на чудната птичка, тя полетяла към небето и скоро се скрила от погледа му.
Минало време и птичката се върнала. Изморена, останала почти без сили, но радостна кацнала на рамото на хана. И отново заговорила с човешки глас:
“Ликувай, велики хане! Развържи бялото конче и вземи стръкчето билка. Ще намериш и червено конче – поздрав от твоята сестра и роднините ти.”
Ханът взел стръкчето билка и го поднесъл в дар. А белия и червения конец запазил, вярвайки, че те ще му донесат здраве и щастие.
И сега мартениците изпълняват ролята на амулет, който трябвало да предпази носителя им от беди и нещастия. Според обичая мартеницата се носи, докато се види лястовица, щъркел или цъфнало плодно дърво. Някои я завързват за клоните на някое плодно дръвче с пожелание за здраве, успехи и плодородие. Други пък я хвърлят в реката, та по вода да им върви и всичко лошо да изтече.
По своята същност обичаите и обредите свързани с 1-ви март, представляват своеобразни магически практики, които имат за цел да стимулират растежа в природата през идващата пролет и да осигурят здраве и щастие на хората през идващото лято.
Мартеницата е магия. Магия, която предпазва от злото и привлича доброто; магия, която слага начало на нов живот. Ние сме готови да подарим магическата сила на българската мартеницата на всички хора по света.
Като същинска легенда този разказ-приказка битува в следния фолклоризирал вид на съвременен говор: "Провъзгласен за хан на славяно-българите, Исперих получава на 1 март по лястовица от сестра си в бащините Кубратови палати в Русия поздрав-китка, завързана с бял и червен копринен конец. Така хан Исперих пръв въвежда пролетния поздрав с мартеница и затова тя се среща само у българите".
Годината след като българите са разгромили византийската армия от север се задал друг враг стар и опасен:хазарите.тактиката била следната:да ги избият докато форсират реката.без да им се дава възможност да яахнат конете си и да формират боен строи.Великия Хан Аспарух ръководи защитата.жените са в бойния строи! старците и децата са изпратени в дълбокия тил.като уговорката с тях е следната:ако пристигне гулаб вещоносец с бял конец,значи битаката е спечелена,ако гулаба е с вързан на крачето шервен конец,значи битката е загубена,и да бяг да се спасяват.след тежка и мъчителна отбрана хазарите са разбити.в тази битка умира Хан Аспарух.изпратен е гулаб с бял конец,но един хазарски стрелец го вижда и стреля по него,но само го ранява.пристигнал в тила при старците и децата кончето било бяло-червеникаво на цвят от кръвта.жреца го изтълкувал като победа извоювана с много кръв!
Живяла Марта със своите братя далеч в планината. Братята й носели едно име — Сечко. Само че единият наричали малък, а другия — голям Сечко.
От високата планина те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и гадинки, и тревички. Стопляла простора с благата си усмивка, блестяло като златно слънцето, прелитали весело птичките.
Веднъж една млада пъргава невеста подкарала овчиците си в планината, зер топло слънчице огряло, птички се обадили, та тревица стоката да попасе.
— Не извеждай, булка, ваклушите на паша, рано е! Скоро Сечко си отиде — думал й свекърът, стар стария.
Преживял е много той и мъдро може да поучи. По слънцето познавал старецът кога ветрове ще завеят, по месеца разбирал кога дъжд ще захване, кога град ще бие, кога зла зима ще вилнее.
— Кърпикожусите цъфтят сега, снахо — топло й напомнил старецът. — Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй!
— Е, тейко, какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи — казала невестата и подбрала овцете и козите нагоре към планината.
Дочула Марта тези думи и тежка мъка й домъчняла. Нищо че е жена, и тя може да покори слънцето като братята си, и тя има сила бури и хали да посее, и тя знае кога слънчев благодат да прати. Какво от това, че жена й думат!
Не минало много. Тъмни облаци надвиснали над планината. Ветрове забрулили безмилостно набъбналата гора, леден сняг зашибал, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея.
Непокорната млада овчарка така и не се върнала вече. Тя останала вкаменена заедно с овчиците си горе в планината.
Така останал обичаят да се правят мартеници, за да е радостна "баба Марта" и да носи само добрини на хората.
Ето и малко интересни разкази за това как се празнува празника според народните обичаи.
Сутринта рано стопанките простират или закачват пред домовете си червени престилки, пояси, прежди, черги или пресукани червени конци: те пазели къщата, да не влезе в нея злото — болести и немотия. Като ги видела, баба Марта щяла да се разсмее и да пекне слънце.
Предварително жените усукват бели и червени вълнени конци — мартеници, които завързват или окачват на всеки от семейството. Мартениците трябвало да са така усукани, както момите се усукват около момците. Невестите носят мартениците отдясно, момите — отляво. Ергените ги носят с разчепкани краища, а зрелите мъже — изрязани до възела, за да не се развяват по седенките.
Мартениците пазят човека от уроки и болести; свалят се чак тогава, когато се види първия щъркел и след като се свалят, се закачат на разцъфнало (или зелено) дръвче. По други места я слагали под голям камък и след девет дни гледали какво има под него. Ако са се настанили мравки, годината ще е богата с овце, ако има други по-едри буболечки — сполука в крави, в едър добитък. Затова някъде наричат мартеницата "гадалушка". Другаде я хвърляли в реката, та по вода да им върви и всичко лошо да изтече.
В някои краища наричат седмицата, започваща от 1 март броените дни — по тях гадаят какво ще бъде времето през годината. Широко е разпространен и друг обичай — избиране на ден: всеки си намисля определен ден до 22 март и по него познава каква ще му е годината — ако е слънчев, ще е успешна; ако вали и времето е лошо — ще има трудности.
Първите мартеници, предназначени за окичване на хората и добитъка, са били само усукан червен и бял конец, без прибавки към него. В някои области на конците вързвали златна или сребърна паричка, синьо манисто, но те по-скоро играели роля на народен амулет — да предпазват от болести хора, добитък и овощни дървета.
Народното чувство за красота, което създава оригинално творчество, се проявява по-късно. Обикновено направени от вълна, мартениците са във вид на парички, топчета, пискюли, пулчета и "съсънки" (гроздчета). Неповторимо български са кукличките "Пижо и Пенда".
Червеният цвят в бита на народа ни е средство за предпазване от болести. Да си припомним, че на младите булки и на малките деца са връзвали пресукан червен конец на китката.
Бялата вълна в мартеницата предвещава дълъг живот, а червената — здраве и сила, толкова необходима на всички в края на зимния сезон, когато жизнените сили и хранителни запаси са на изчерпване.
1 март - Летник, Марта - празник , с който се отбелязва началото на пролетно-летния сезон. Спазват се редица предпазни мерки, свързани с представата за обновяването на природата и с необходимостта от магическо стимулиране на тези процеси.
Преди изгрев слънце жените измитат домовете си и изнасят на двора нещо червено - дреха, престилка или прежда - и го оставят там девет дни. Така "на чисто и червено" всички очакват сърдитата баба, за да я развеселят и тя да се усмихне добронамерено на хората. Жените не перат и не простипат бели дрехи, за да не падат слани и градушки. Не бива да се тъче, шие, преде, плете, да се работи в градината или да се вари нещо.
Втората група обичаи и обреди са за здраве, най-интересният от които е киченето с мартеници. Вечерта срещу празника или рано сутринта на самия ден най-възрастната жена в дома, която трябва да бъде чиста, усуква червена и бяла вълнена прежда. Мартениците се връзват по ръцете и вратлетата на децата, по плитките на момите, по хурките на бабите, по плодни дръвчета, на малките кончета, телета, агънца. Носи се, докато се види първата лястовица, щъркел или жерав. Тогава се сваля и се оставя под камък или се окачва на плодно дръвче.
Откога датира този обичай е трудно да се отговори. Началото му се крие някъде далеч в миналото ни. Съществуват предания и легенди за мартеничката.
[b]БАБА МАРТА
Баба Марта е един от най-почитаните български обичаи, запазил се до наши дни. На този празник всеки подарява на близките си мартеница, за здраве и сила през следващата година.
Мартениците се правят от два пресукани конеца - червен и бял. В някои райони на страната конците са само червени, в други - многоцветни, но с преобладаващо червено: то, според народното повери, има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество. С мартеници също се закичват плодните дървета и добитъка в стопанството - за по-добра реколта и плодовитост на следващата година. Според народния обичай мартениците се носят дотогава, докато не се види лястовичка или щъркел, докато не се види цъфнала овошка. Тогава всеки свалял своята мартеница. Едни я слагали под камък и след девет дена гледали какво има под него. Ако са се настанили мравки, ще е богата годината с овце, ако път има други, по-едри буболечки - сполука в крави, в едър добитък.
На първи март стопаните внимават да не закачват черно котле на веригата в огнището, за да няма главня по житата и царевицата. Останало е и поверие, че трябва да се опекат пшенични питки, да се намажат с мед и да се разнесат по домовете, за да се умилостивят болестите, та никога да не ги спохождат. В Разградско при изгрев слънце всяка домакиня мята червен плат на едно от плодните дръвчета в градината, за да се засмее Баба Марта. А в Пчеларово, Толбухинско, за да бъде пълен класът на житото, хвърлят червено платно или червена прежда в самите ниви. В Троянско на първи март преди изгрев слънце стопанките на всеки дом връзват червена вълна по ключалките на вратите, на овошките, на съдовете за млечни произведения, по рогата на добитъка и т.н. На този ден жената е обречена в червено, тъмни дрехи не носят. А в Хасковско бабата, която рано преди съмване връзва мартениците на децата от семейството, се облича изцяло в червени горни дрехи.
Мартениците - послание от вековете
Спас СПАСОВ
За мартениците се пише ежегодно в навечерието на първи март. Но те вече много години се развиват като сезонен бизнес и се обръща внимание преди всичко на външните им ефекти. Традиционното в тях беше сериозно пренебрегвано, но от 2-3 години се забелязва възраждане на интереса към автентичния им вид. И все пак остава нещо, което е на път да бъде покрито с праха на забравата. Това е преданието за прабългарския им произход, което до преди 3-4 десетилетия беше достатъчно запазено и ежегодно припомняно.
То ни съобщаваше, че мартениците са били донесени на прабългарите от две лястовици, като поздрав от далечната родина. И именно тях (две лястовици с мартеници на шиите) виждахме изобразени на повечето поздравителни картички, които хората си изпращаха в навечерието на първи март.
След като в продължение на години Събирам всичко писано за мартениците, вече мога да заявя, че в преданието за тях се съдържа историческа информация, която е не само интересна, 'но и достойна за вниманието на моя народ.
Събраните материали дадоха възможност не само да бъдат поставени интересни въпроси, но и на повечето от тях да се даде не само логичен, но и МНОГО ВЕРОЯТЕН отговор.
Те са:
1. Защо ги има САМО в България вече цели тринадесет века
2. Наистина ли традицията идва от прабългарите
3. Защо са само два цвята, и то именно тези
4. Защо лястовиците са две, а не една или повече от две
5. Какво е предназначението на пискюлите? Тръгвайки по историческите сведения, установяваме, че изясняването на тези въпроси върви по-естествено, ако поне в общи линии припомним времето, в което стават събитията.
След опитомяването на коня в края на четвъртото хилядолетие преди новата ера на територията между Китай и Атлантическия океан се развива така наречената индоевропейска цивилизация. Конят играе изключителна роля и е обожествен. И все пак, като най-характер-на черта на тази цивилизация археолозите изтъкват така наречените древноямни погребения - загиналите воини са били погребвани в проста правоъгълна яма, подът на която бил посипвай със стрит БЯЛ варовик (и днес в Китай траурният цвят е белият, символизиращ "отвъдния" - "чистия" свят). Самият воин е бил посипвай с ЧЕРВЕНА охра.
През шести-седми век от новата ера индо-европейската културна общност почти напълно се е разпаднала на племена и езици. Част от тази общност са и племената, влизащи в състава на обединяваната от Кубрат Велика България. Обществото е било разделено на три касти, всяка от които е имала и присвоено само за нея цветово обозначение: червеният - за хана и воините; белият - за жребците; черният или кафявият (цветът на орната земя) - за всички останали (производителите на материалните блага).
Разпадането на индоевропейското общество не подминало и Велика България, която без друго се е състояла от различни племена.
Аспарух и неговите воини (червените) и кастата на жреците на езическата религия (белите) се оттеглили на запад и се настанили в Онгъла. Макар това да е била територия, изоставена от гърците преди повече от столетие, Византия е реагирала.
Историците пишат, че когато Константин IV Погонат научил за настаняването на варвари на византийска територия, той така се разгневил, че на 18 МАРТ 681 година напуснал провеждащия се църковен събор и организирал светкавичен поход за тяхното прогонване.
Оттук нататък следват цяла поредица от чудеса:
1. Две лястовици донесли на прабългарите мартеници от Родината
2. Императорът напуснал армията си в решителен за нея момент
3. КОННИЦАТА разпространила слух, че императорът бяга и БЕЗ ДА Е ПРЕСЛЕДВАНА - "побягнала"
4. След нея побягнала пехотата
5. Аспаруховата конница излязла и съсякла императорската войска.
Как трябва да се разглеждат тези сведения?
Като биологичен вид лястовицата не притежава качества да пренася "пратки" като гълъбите. Очевидно става въпрос за условно понятие. Когато наши съвременни военни говорят за изпратени напред "очи" и "уши" или за заловен "език" - обяснения не са нужни.
"Лястовиците" на прабългарите са били пратеници, донесли важна вест, "написана" на широко практикуваното в древността възлово писмо - "кипу"! С цел за секретност писмото е било разделено върху две върви и прочитането му е ставало възможно само след като те отново се оплетат. Цветовете на вървите съответстват на цветовете на воините (червеният) и на жреците (белият). Всяка "лястовица" е носела по една връв (половин писмо) и се е движела по различен маршрут, което е лишавало противника от възможността да узнае текста на съобщението при евентуалното залавяне на единия от вестоносците.
За прочитането на съобщението е било необходимо всяка връв да има обозначено начало (или край). Това се е постигало чрез намиращия се в единия й край пискюл - няколко витай от самата връв, завързани в близкия им край и срязани - в далечния.
Във византийската армия и конницата, и пехотата са се състояли от наемници. Конниците са били набирани от "конните" племена, обитаващи северното Причерноморие, следователно между тях е имало предостатъчно прабългари, олицетворяващи Родината.
Не допускам, че би затруднил някого въпросът на чия страна са били симпатиите на конницата.
"Лястовиците" не са могли да бъдат една, защото и връвта ще бъде една, и разчитането й - безпроблемно. Увеличаването на броя им на повече от две би създало забележимо движение на хора и би довело до залавянето на някои от тях.
Оттук нататък разплитането на загадката може да върви от само себе си.
Съгласно уговорката конницата е разпространила деморализиращи слухове и е симулирала бягство. Подготвена вече за излизане (а не за продължителна отбрана), конницата на Аспарух е излязла бързо и е разгромила византийската армия, която ВЕЧЕ е била бягаща.
Но! Предлагайки някаква хипотеза, без да губим желание да останем почтени към читателите, трябва да разгледаме и обратната версия: че действително лястовици са донесли на прабългарите шарени дрънкулки, символизиращи настъпването на пролетта.
Боже мили! Какви лястовици толкова на север, и то преди първи март?! И кому би хрумнало да се радва на пролетта, когато се е знаело, че не след много срещу тях ще се появи най-силната армия на ранното средновековие, и то в неизвестен още състав.
Та кой би могъл да гледа идва ли пролетта, или не идва, когато насреща с византийската армия е идвала смъртта и готвейки се за нея, денонощно са градели защитните съоръжения и са трупали храна и оръжие.
И накрая: древнобългарски ли е обичаят?
ДА!
Ако идваше от траките или славяните - щеше да го има у поне още един народ.
Във всеки случай едно е сигурно: на шиите си "лястовиците" са донесли вест, от която е зависело ще се роди ли новата държава и ще съществува ли. Връзването на двуцветната връв е започнало да се повтаря ежегодно в памет на великото събитие. В МЕСЕЦА, В КОЙТО СЕ Е СЛУЧИЛО и в който заедно с пролетта се е раждала и България. [/size]