BebeTooOoo
03-03-2007, 20:22
Нима смъртта успя и теб да заледи?!
Защо студен си?
Нима смъртта успя и теб да заледи?
Къде е топлия човек, който си ти?
Нима от огъня в теб вече няма следи?
Как усмивката ти днес е тъй студена?
Как е замлъкнал шумният ти смях?
И ръцете ти сковани, замразени,
сякаш извършили са смъртен грях.
Очите ти затворени, но знам, че не спиш,
Сякаш решили да не гледат светът,
Какво ти е? Защо мълчиш?
Нима тръгнал си без мен по вечния път?!
Нима и теб успя да вкамени
нейно величество "смъртта"?
подаде ти ръка и тръгна ти,
към неизвестното, напускайки света.
Тя не е просто жена
за да се боря с нея за теб,
жестока егоистка е тя,
открадна те и те обгърна в лед.
Но щом решил си с нея върви
не мога да те върна пак при мен
но чакай ме, приятелката си прати,
защото без теб не мога и ден.
Не искам аз да се събудя утре,
без усмивка, без мечти,
Как да посрещна жалкото утро,
щом до мен не си вече ти?
Как да дишам, как да се смея?
Как да извървя пътя сама?
Когато винаги за теб ще копнея,
и ще се моля, скоро ЕЛА!
Защо студен си?
Нима смъртта успя и теб да заледи?
Къде е топлия човек, който си ти?
Нима от огъня в теб вече няма следи?
Как усмивката ти днес е тъй студена?
Как е замлъкнал шумният ти смях?
И ръцете ти сковани, замразени,
сякаш извършили са смъртен грях.
Очите ти затворени, но знам, че не спиш,
Сякаш решили да не гледат светът,
Какво ти е? Защо мълчиш?
Нима тръгнал си без мен по вечния път?!
Нима и теб успя да вкамени
нейно величество "смъртта"?
подаде ти ръка и тръгна ти,
към неизвестното, напускайки света.
Тя не е просто жена
за да се боря с нея за теб,
жестока егоистка е тя,
открадна те и те обгърна в лед.
Но щом решил си с нея върви
не мога да те върна пак при мен
но чакай ме, приятелката си прати,
защото без теб не мога и ден.
Не искам аз да се събудя утре,
без усмивка, без мечти,
Как да посрещна жалкото утро,
щом до мен не си вече ти?
Как да дишам, как да се смея?
Как да извървя пътя сама?
Когато винаги за теб ще копнея,
и ще се моля, скоро ЕЛА!