nasty_f
03-03-2007, 22:56
Съжалявам,че ще ви занимавам с моите проблеми,но който иска да чете и да пише каквото иска,който не иска да не чете и да не пише,все ми е тая...Така ми олеква като споделям.И преди съм пускала теми за същия проблем и сега отново пускам и вече ми писна,дори понякога се чудя защо трябва да става така.Не може ли просто да не ми се случва нищо?!?!
Влюбих се в едно момче страшно много.2 вечери бяхме заедно и после като се виждахме си казвахме само "Здравей" и беше тоооооооолкова тъпа постъпка..Аз съм виновна за всичко,защото му се бутах,признавам си-мислете ме за каквато искате,вече не ми пука от нищо :smt010 ...Аз,не знам какво стана точно,но се влюбих страшно много,найстина много.Вчера пак го видях в дискотеката и си казахме обичяйното "Здравей" и това си беше.Цяла вечер танцувах,защото знаех,че няма да стане нищо и няма смисъл да си седя на масата.Но на края като си тръгнах го видях във входа на дискотеката с едно момиче си говореха.И чак като ги видях зацепих защо го нямаше поне пловин час вътре.Стана ми супер кофти като ги видях.Само си ги подминах,без дори да ги погледна.С периферието си обаче видях,че той ме погледна и сякаш му стана неудобно.Аз не съм му никаква,за да му казвам какво да прави...Сега нямам настроение за нищо,защото мислех да отида и днес на дискотека,но се отказах.Има ли смисъл да отида и да го видя и да ми стана 10000 пъти по-гадно?НЕ!Вече не ми се живее :smt010 :smt010 :smt010 :smt010 По-добре да умра,от колкото да страдам и само да си мисля за него..Толкова се мразя за това,че съм страшно найвна и позволявам да ме правят на глупачка и винаги после ми е гадно.Но толкова гадно не ми е било никога.Разбирате ли,имам чувството,че вече живея само,за да го видя.И найстина май е така.Та аз излизам само с надеждата да го видя :smt010 ....Когато ми е гадно за нещо друго аз се усмихвам,защото си го представям как върви срещу мен.Знам,че може би няма да е последното момче,което ще харесвам,и че няма смисъл да си хабя нервите за него,защото един ден ще са ми още по-нужни,но какво да направя,аз съм отчаяно влюбена.Като минава покрай мен ми се иска само да го хвана за ръката,за секунда.Но не мога,страх ме е да го докосна... :smt010 Аз знам,че можеше да стане нещо,ако отново му се бях набутала,но има ли смисъл!?Той,ако искаше щеше да ме потърси и да дойде при мен...Не искам вече да нахалствам,писна ми,от всичко ми писна.
Когато особено нямам за учене и не съм излезнала и просто си седя в нас си мисля за него.Когато си легна понякога по-рано не мога да заспя ПОНЕ 3 часа...Не ме питайте от къде знам колко часа не заспивам.До мойта къща има галерия,която на всеки половин час удря по 1 път,а на всеки час толкова пъти,колкото е часът,но да не изпадаме в подробности.Знам само едно и то е,че не ми се живее!
Влюбих се в едно момче страшно много.2 вечери бяхме заедно и после като се виждахме си казвахме само "Здравей" и беше тоооооооолкова тъпа постъпка..Аз съм виновна за всичко,защото му се бутах,признавам си-мислете ме за каквато искате,вече не ми пука от нищо :smt010 ...Аз,не знам какво стана точно,но се влюбих страшно много,найстина много.Вчера пак го видях в дискотеката и си казахме обичяйното "Здравей" и това си беше.Цяла вечер танцувах,защото знаех,че няма да стане нищо и няма смисъл да си седя на масата.Но на края като си тръгнах го видях във входа на дискотеката с едно момиче си говореха.И чак като ги видях зацепих защо го нямаше поне пловин час вътре.Стана ми супер кофти като ги видях.Само си ги подминах,без дори да ги погледна.С периферието си обаче видях,че той ме погледна и сякаш му стана неудобно.Аз не съм му никаква,за да му казвам какво да прави...Сега нямам настроение за нищо,защото мислех да отида и днес на дискотека,но се отказах.Има ли смисъл да отида и да го видя и да ми стана 10000 пъти по-гадно?НЕ!Вече не ми се живее :smt010 :smt010 :smt010 :smt010 По-добре да умра,от колкото да страдам и само да си мисля за него..Толкова се мразя за това,че съм страшно найвна и позволявам да ме правят на глупачка и винаги после ми е гадно.Но толкова гадно не ми е било никога.Разбирате ли,имам чувството,че вече живея само,за да го видя.И найстина май е така.Та аз излизам само с надеждата да го видя :smt010 ....Когато ми е гадно за нещо друго аз се усмихвам,защото си го представям как върви срещу мен.Знам,че може би няма да е последното момче,което ще харесвам,и че няма смисъл да си хабя нервите за него,защото един ден ще са ми още по-нужни,но какво да направя,аз съм отчаяно влюбена.Като минава покрай мен ми се иска само да го хвана за ръката,за секунда.Но не мога,страх ме е да го докосна... :smt010 Аз знам,че можеше да стане нещо,ако отново му се бях набутала,но има ли смисъл!?Той,ако искаше щеше да ме потърси и да дойде при мен...Не искам вече да нахалствам,писна ми,от всичко ми писна.
Когато особено нямам за учене и не съм излезнала и просто си седя в нас си мисля за него.Когато си легна понякога по-рано не мога да заспя ПОНЕ 3 часа...Не ме питайте от къде знам колко часа не заспивам.До мойта къща има галерия,която на всеки половин час удря по 1 път,а на всеки час толкова пъти,колкото е часът,но да не изпадаме в подробности.Знам само едно и то е,че не ми се живее!