dAnnyb0y
03-05-2007, 16:01
Последен порив
Когато устните ти спрат да лъжат нежно моите,
и знам, че всичко свърши и остава в паметта,
във нищото последната надежда ще заглъхне,
безсилна пред безмилостно затворена врата.
И мъртви падащи листа завинаги оставят
дървета без защита от злините на студа -
поредни няколко сълзи страните ще погалят
и после ще се слеят със морето от тъга,
където в сал от мъка е забравена самотна
и топли се в последния изгрев любовта..
Усеща бавно как от нея тръгва си живота,
но с жажда взима сетния порив светлина..
А щом и той залезе, ще свети твоята звезда
и тя, когато се разплачеш ще връща обичта..
която дълго ти дарявах, и давам пак сега,
завинаги ще помня, до теб да съм дори да спра.
Когато устните ти спрат да лъжат нежно моите,
и знам, че всичко свърши и остава в паметта,
във нищото последната надежда ще заглъхне,
безсилна пред безмилостно затворена врата.
И мъртви падащи листа завинаги оставят
дървета без защита от злините на студа -
поредни няколко сълзи страните ще погалят
и после ще се слеят със морето от тъга,
където в сал от мъка е забравена самотна
и топли се в последния изгрев любовта..
Усеща бавно как от нея тръгва си живота,
но с жажда взима сетния порив светлина..
А щом и той залезе, ще свети твоята звезда
и тя, когато се разплачеш ще връща обичта..
която дълго ти дарявах, и давам пак сега,
завинаги ще помня, до теб да съм дори да спра.