In4iTu_
03-08-2007, 15:43
Всеки ден сме заедно, смееш се, гледаш ме, но не с онзи блясък.Прегръщаш ме, държиш ръката ми, но не с онази топлина.За теб съм като по-малката ти сестричка, но не знаеш, че от това ме боли. Да, изпитвам болка, защото чувствата ти са само приятелски, а аз не искам това. Бих могла да обещая, че ще те чакам вечно, но Вечността е дълго време, а аз не съм готова да страдам толкова. Защото да чакаш това, което няма да дойде, което няма да е твое, е страдание. Искам ли това за себе си? Или ще трябва да те забравя? Но как? Не! Не мога, обичам те твърде много, за да се отдалеча просто така. Съжалявам, съжалявам, че се влюбих, съжалявам, че си причиних това.Виновна съм, признавам, но мога ли да поправя грешката си? Не, нали?...