Margaret^
03-09-2007, 18:30
Значи нека ви споделя следната история: Бях лудо влюбена в едно момче, той обаче - няколко години по-голям от мене, следваше в друг град и мн. рядко се виждахме. Въпреки това аз бях абсолютно луда по него.... само дето той не отвърна на чувствата ми. Точните му думи бяха: ти си страхотна, при други обстоятелства нещо можеше и да се получи, но сега наистина не можем да бъдем друго освен приятели :smt010
Аз много тежко го преживях, защото той беше първата ми истинска голяма любов. Затворих се в себе си, никой не можеше да ми помогне... Тогава най-неочаквано се сближих с едно момче от класа, с което досега никога не бях разменяла повече от няколко думи. Просто така се случи, че и той преминаваше през мн. труден период, беше му много тежко и аз мн. му съчувствах. Започнахме да си пишем в чата, да си разказваме за проблемите си, наистина с малко хора съм ставала толкова близка. Подозирах, че той харесва една моя близка приятелка, и дори направих всичко възможно да му помогна да я "спечели", макар и тя изобщо да не си пада по момчета като него. И така от много близки приятели, един хубав ден се събудих и разбрах, че съм влюбена в него. отначало сама не повярвах, понеже никога не съм одобрявала да се замесвам със съученици... знаете - клюки и слухове, хората само това чакат. Само дето това, което осъзнах, че изпитвам към него, е прекалено силно, за да мога още дълго да го крия. Най-лошото е, че той забелязва, че от известно време се държа странно и ме пита какво ми има. Измислям разни истории, защото просто не мога да му кажа истината... Тогава най-вероятно ще загубя и приятелството му, да не говорим, че ще всички ще почнат да ме обсъждат:smt011
А и да не забравя, най-интересната подробност - от скоро той си има приятелка... Не това момиче, за което споменах, а съвсем друга. Запознали се съвсем случайно...и той е луд по нея... А аз трябва да се радвам за него,и да слушам колко много я обича, понеже все още съм "най-добрата му приятелка"... Еми кажете ми какво да правя... ](*,) :smt010
Аз много тежко го преживях, защото той беше първата ми истинска голяма любов. Затворих се в себе си, никой не можеше да ми помогне... Тогава най-неочаквано се сближих с едно момче от класа, с което досега никога не бях разменяла повече от няколко думи. Просто така се случи, че и той преминаваше през мн. труден период, беше му много тежко и аз мн. му съчувствах. Започнахме да си пишем в чата, да си разказваме за проблемите си, наистина с малко хора съм ставала толкова близка. Подозирах, че той харесва една моя близка приятелка, и дори направих всичко възможно да му помогна да я "спечели", макар и тя изобщо да не си пада по момчета като него. И така от много близки приятели, един хубав ден се събудих и разбрах, че съм влюбена в него. отначало сама не повярвах, понеже никога не съм одобрявала да се замесвам със съученици... знаете - клюки и слухове, хората само това чакат. Само дето това, което осъзнах, че изпитвам към него, е прекалено силно, за да мога още дълго да го крия. Най-лошото е, че той забелязва, че от известно време се държа странно и ме пита какво ми има. Измислям разни истории, защото просто не мога да му кажа истината... Тогава най-вероятно ще загубя и приятелството му, да не говорим, че ще всички ще почнат да ме обсъждат:smt011
А и да не забравя, най-интересната подробност - от скоро той си има приятелка... Не това момиче, за което споменах, а съвсем друга. Запознали се съвсем случайно...и той е луд по нея... А аз трябва да се радвам за него,и да слушам колко много я обича, понеже все още съм "най-добрата му приятелка"... Еми кажете ми какво да правя... ](*,) :smt010