03-09-2007, 21:35
Честно казано незнам какво да правя. Вече от повече от 2 години съм влюбена в едно момче. Ходихме 2 месеца, но ... изведнъж той спря да ми говори, спря да ме търси и всичко приключи така. След това ми стана ясно, че ме мрази, даже успя да ме напсува 1-2 пъти, но го преживях. Смени доста момичета след мен, докато накрая не се спря на едно, с което ходи доста дълго време (за жалост дори МАЙ в момента все още ходят :? ).
Не мога да си обясня защо не мога да спра да го обичам, и защо всъщност осъзнах, че го обичам чак след като се разделихме. Не мога да разбера защо не мога да го забравя ... нали хората казват "Далеч от очите - далеч от сърцето"?!? Не го бях виждала цяло лято, после го видях на 15ти септември и от тогава ... минаха около 5 месеца, когато го видях отново (беше скоро) и тъкмо бях почнала да не мисля за него толкова често и ... след като го видях отново трепна нещо в мен, отново сърцето ми заби лудо ... Да не говорим, че точно в този ден се бях нагласила, защото имах усещането, че ще го видя (че ще дойде в училището, въпреки че завърши), а той май дори не ме забеляза, защото беше с гръб към мен, когато минавах по коридора. :x
Не мога да се оплача от липса на обожатели, напротив - имам ги даже в повече. Пропуснах много свестни момчета, изтръвах много шансове да бъде с други ... защото продължавам да мисля за НЕГО. :cry: И не мога да си отговоря на въпроса ЗАЩО (защо нещата при нас приключиха така - засегна се от това, че съм му изневерявала ли, че проявявах неуважение от него, че постоянно си измислях тъши оправдания да не се виждаме, или просто ме е използвал за секс? Защо не спирам да мисля за него - прекалено много го обичам, няма по-красив от него, или просто някаква мания?)?
Миналата година, когато се засичахме по-често забелязвах, че постоянно ме следи с поглед, че се обръща, когато някой извика името ми и може би всички тези неща ми даваха надежда ... дават ми и сега въпреки че мина толкова много време. :(
А сега? Какво да правя сега?
Не мога да си обясня защо не мога да спра да го обичам, и защо всъщност осъзнах, че го обичам чак след като се разделихме. Не мога да разбера защо не мога да го забравя ... нали хората казват "Далеч от очите - далеч от сърцето"?!? Не го бях виждала цяло лято, после го видях на 15ти септември и от тогава ... минаха около 5 месеца, когато го видях отново (беше скоро) и тъкмо бях почнала да не мисля за него толкова често и ... след като го видях отново трепна нещо в мен, отново сърцето ми заби лудо ... Да не говорим, че точно в този ден се бях нагласила, защото имах усещането, че ще го видя (че ще дойде в училището, въпреки че завърши), а той май дори не ме забеляза, защото беше с гръб към мен, когато минавах по коридора. :x
Не мога да се оплача от липса на обожатели, напротив - имам ги даже в повече. Пропуснах много свестни момчета, изтръвах много шансове да бъде с други ... защото продължавам да мисля за НЕГО. :cry: И не мога да си отговоря на въпроса ЗАЩО (защо нещата при нас приключиха така - засегна се от това, че съм му изневерявала ли, че проявявах неуважение от него, че постоянно си измислях тъши оправдания да не се виждаме, или просто ме е използвал за секс? Защо не спирам да мисля за него - прекалено много го обичам, няма по-красив от него, или просто някаква мания?)?
Миналата година, когато се засичахме по-често забелязвах, че постоянно ме следи с поглед, че се обръща, когато някой извика името ми и може би всички тези неща ми даваха надежда ... дават ми и сега въпреки че мина толкова много време. :(
А сега? Какво да правя сега?