BebeTooOoo
03-10-2007, 11:31
Кървави сълзи
От очите стича се бавно
струя, но не от сълзи,
надолу плъзгат се плавно
хиляди убити мечти.
Стичат се спокойно и смело,
пробиват си път леко, умело,
скриват невинната красота
със своята плътна червенина.
Не солени, а сладки,
не студени, а топли и гладки
кървави посланици на Сатаната,
те идват и носят тъгата.
Щом покрият кадифеното лице
идва краят на едно сърце-
кръв при крив отива,
едно тяло изстива.
Скръбта го покрива,
бавно в него се впива
и всичко там разяжда,
нищо радост вече не поражда.
Прогонена от самотата
отлетяла е чиста мечта,
разядена от тъгата
сломена е смела душа.
Превзет от неволи
достоен живот изпепелен,
залят от кървави порои,
ярък пламък угасен.
Вече спомен е светлината,
няма следа от онзи живот,
настояще сега е тъгата,
под черния, пуст небосвод.
Спомен е и онази красотата,
покрита сега от кръвта,
една съдба по-малко,
а няма кой да въздъхне "Жалко"...
От очите стича се бавно
струя, но не от сълзи,
надолу плъзгат се плавно
хиляди убити мечти.
Стичат се спокойно и смело,
пробиват си път леко, умело,
скриват невинната красота
със своята плътна червенина.
Не солени, а сладки,
не студени, а топли и гладки
кървави посланици на Сатаната,
те идват и носят тъгата.
Щом покрият кадифеното лице
идва краят на едно сърце-
кръв при крив отива,
едно тяло изстива.
Скръбта го покрива,
бавно в него се впива
и всичко там разяжда,
нищо радост вече не поражда.
Прогонена от самотата
отлетяла е чиста мечта,
разядена от тъгата
сломена е смела душа.
Превзет от неволи
достоен живот изпепелен,
залят от кървави порои,
ярък пламък угасен.
Вече спомен е светлината,
няма следа от онзи живот,
настояще сега е тъгата,
под черния, пуст небосвод.
Спомен е и онази красотата,
покрита сега от кръвта,
една съдба по-малко,
а няма кой да въздъхне "Жалко"...